Клото, не съм те разбрала правилно явно. Естествено е понякога родителите ни да се съмняват в способностите ни, стига това да не е перманентно състояние.
- Публикувана: 22 септ. 2009, 14:47 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2009, 14:14 ч.
Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?
Ние започнахме от 0-та тамън два пъти 
Всичко, което сме постигнали сме го постигнали сами, от което много се гордеем. Обаче не виждам връзката между това да помагаш на родителите си и дали те са ти помагали. Аз например искам да бъдат с мен родителите ми един ден - точно за да им помагам при нужда.
Всичко, което сме постигнали сме го постигнали сами, от което много се гордеем. Обаче не виждам връзката между това да помагаш на родителите си и дали те са ти помагали. Аз например искам да бъдат с мен родителите ми един ден - точно за да им помагам при нужда.
Под никакъв старт аз разбирам да си на 18 години, на квартира и без образование.
Ние бяхме точно на това дередже.
И за висшето в България не е задължение, но има държави например като Германия, Австрия, Дания и др. т.е. повечето от
старите държави в Европейския Съюз, където първото висшето или полувисше /академия/ е задължение на родителите,
и те са длъжни да плащат издръжка в зависимост от заплатата им, а ако нямат пари едва тогава държавата дава стипендия за
бедни студенти /Бафьог се казва/. Родителите се освобождават от задължения ако доходът им е по-малко от 900 евро на месец. След като ставаш родител трябва да си поемаш и съответните задължения,
длъжен си по закон!
Според мен ако родител е отказал помощ на дете, въпреки че е имал възможност, тогава и детето не трябва да се чувства длъжно към родителите си.
Ние имам добри отношения и към моите родители и към свекърите, но не се чувствам длъжна нито аз, нито съпругът ми
в каквато и да е била насока.
Но е факт, че виждам родтели на наши близки приятели, които доста изискват от децата си.
Ще дам пример със моята най-добра приятелка. Тя и съпругът и не могат на една почивка да отидат, защото свекърва и има инсулт
и моята приятелка я гледа, и това е от повече от 5 години, почти нямат даже и излизания от града, но и на млади години свекърва и и е помагала, а и живеят в къщата на свекървата, сега обаше си поемат задълженията.
Тя ми е казвала вонаги, блазе ти на теб и на мъжът ти, всяка събота и неделя пътувате нанякъде, правите каквото искате, ходите си навсякъде, блазе ти на свободата която имаш.
Ние бяхме точно на това дередже.
И за висшето в България не е задължение, но има държави например като Германия, Австрия, Дания и др. т.е. повечето от
старите държави в Европейския Съюз, където първото висшето или полувисше /академия/ е задължение на родителите,
и те са длъжни да плащат издръжка в зависимост от заплатата им, а ако нямат пари едва тогава държавата дава стипендия за
бедни студенти /Бафьог се казва/. Родителите се освобождават от задължения ако доходът им е по-малко от 900 евро на месец. След като ставаш родител трябва да си поемаш и съответните задължения,
длъжен си по закон!
Според мен ако родител е отказал помощ на дете, въпреки че е имал възможност, тогава и детето не трябва да се чувства длъжно към родителите си.
Ние имам добри отношения и към моите родители и към свекърите, но не се чувствам длъжна нито аз, нито съпругът ми
в каквато и да е била насока.
Но е факт, че виждам родтели на наши близки приятели, които доста изискват от децата си.
Ще дам пример със моята най-добра приятелка. Тя и съпругът и не могат на една почивка да отидат, защото свекърва и има инсулт
и моята приятелка я гледа, и това е от повече от 5 години, почти нямат даже и излизания от града, но и на млади години свекърва и и е помагала, а и живеят в къщата на свекървата, сега обаше си поемат задълженията.
Тя ми е казвала вонаги, блазе ти на теб и на мъжът ти, всяка събота и неделя пътувате нанякъде, правите каквото искате, ходите си навсякъде, блазе ти на свободата която имаш.
Мисля че авторката на темата не е искала да замесва изобщо роднините си.В смисъл не обяснява че родителите им са ги зарязали и са им казали"не ние няма да ви помогнем.Оправяйте се сами"А че всичко което са направили са изградили без да са искали намеса от близки.
"От нас никой нищо не очаква"едва ли означава ние няма да ги гледаме като остареят.По скоро че няма кой да им каже ако не бяхме ние(съгласете се че има и такива)нищо нямаше да сте направили.
За сватбата , апартамента и децата-може да не са искали помощ.Има жени и мъже които не искат никой да им гледа децата.Не искат да им дават апартаменти и желаят сами да си направят сватбата.Моят мъж например искаше сами да си направим сватбата и така и стана.За жилище мога да кажа че са ни помагали но не и финансово.Детето естествено го оставяме да го гледат.
Поне това е моята гледна точка на въпроса!!
...
Според мен ако родител е отказал помощ на дете, въпреки че е имал възможност, тогава и детето не трябва да се чувства длъжно към родителите си.
...
Според мен ако родител е отказал помощ на дете, въпреки че е имал възможност, тогава и детето не трябва да се чувства длъжно към родителите си.
...
Помощ за какво - за яхта? Има ли степени на помагането - мамо, ако ме храниш в университета, ще ти купувам само лекарства, но ако ми подариш апартамент - ще те гледам ако получиш инсулт?
Бедните да мрат направо с пенсионирането?
Пълно е с неблагодарници, ебати.
Що не погледнете какво са ви дали родителите ви, вместо само да се оплаквате!
Няма предвид това.
Аз когато бях на 18 години много се притеснявах дали ще се справя, но не исках да имам зависимостта към родители,
т.е. да живея в тяхно жилище и след това цял живот да нямам личен живот, защото съм длъжна.
За протокола, имам добро отношения с родителите ми и свекърите ми, и се надявам да са умни и да са си подсигурили старините,
както и ние си подсигурявахме младините
Аз когато бях на 18 години много се притеснявах дали ще се справя, но не исках да имам зависимостта към родители,
т.е. да живея в тяхно жилище и след това цял живот да нямам личен живот, защото съм длъжна.
За протокола, имам добро отношения с родителите ми и свекърите ми, и се надявам да са умни и да са си подсигурили старините,
както и ние си подсигурявахме младините
Ако така разбираш семейните отношения, добре, няма нищо лошо да се чувстваш добре, свободна и неангажирана.
Щом си на мнение, че си почнала от нулата и това ти дава успокоение за жертвите, които ти се е наложило да напрваиш, също добре.
Като как обаче си представя един отношенията с децата си, ако ми позволиш да те попитам?
Надявам се да не ти се налага да се грижат за теб...
За мен това, че родителите ми са ми родители ми стига, за да ги обичам и уважавам. Връзката и отношенията между нас никога не са била базирана на взаимоизгода.
Аз отглеждам детето си днес не с идеята, аз сега на теб, ти един ден на мен.
Нямаше да съм човекът и нямаше да имам нищо от това, което имам, ако не бях отгледана от моите майка и татко. Много съм им благодарна.
Никаква помощ от моя страна не би могла да компенсира тяхната любов и всеотдайност, която съм получила от тях.
Щом си на мнение, че си почнала от нулата и това ти дава успокоение за жертвите, които ти се е наложило да напрваиш, също добре.
Като как обаче си представя един отношенията с децата си, ако ми позволиш да те попитам?
Надявам се да не ти се налага да се грижат за теб...
За мен това, че родителите ми са ми родители ми стига, за да ги обичам и уважавам. Връзката и отношенията между нас никога не са била базирана на взаимоизгода.
Аз отглеждам детето си днес не с идеята, аз сега на теб, ти един ден на мен.
Нямаше да съм човекът и нямаше да имам нищо от това, което имам, ако не бях отгледана от моите майка и татко. Много съм им благодарна.
Никаква помощ от моя страна не би могла да компенсира тяхната любов и всеотдайност, която съм получила от тях.
... За мен това, че родителите ми са ми родители ми стига, за да ги обичам и уважавам. Връзката и отношенията между нас никога не са била базирана на взаимоизгода.
...
...
Помощ никога не сме отказвали. Нито съвети. Правим си квот си знаем, но не парадираме.
Не сме започнали от 0. Обаче през последните 5-6 месеца имам чувство, че сме занулени.
По-добре си живеем като си помагаме Но се и уважаваме.
Още никой, слава богу, не ни се е разсърдил, че не сме послушали съвета му.
Не чувствам, че имам задължение да купя жилище или образование за децата си.
Не сме започнали от 0. Обаче през последните 5-6 месеца имам чувство, че сме занулени.
По-добре си живеем като си помагаме
Но се и уважаваме.Още никой, слава богу, не ни се е разсърдил, че не сме послушали съвета му.
Не чувствам, че имам задължение да купя жилище или образование за децата си.
Ако родителите ми означават за мен нещо само защото са ми купили апартамент, значи са се провалили във възпитанието ми много сериозно.
И аз не чувствам, че имам задължение да купя жилища на децата си. Образование - да (не да им купя, а да ги изуча). Ако имам какво да им дам, ще им го дам, пък се надявам да не ме уважават заради материални облаги.
А ако не мога да им подсигуря образованието? Пък те, въпреки това, се изучат. Тогава какво? Да не ме ли уважават?
Това си е мое субективно усещане на нещата. Чувствам лично за себе си, че това съм длъжна да дам на децата си, но знам, че има вероятност да не мога. Ще го приема като голям мой провал, но се надявам да не ми се налага да изпитам чувството.