Публикувана: 22 септ. 2009, 14:47 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2009, 14:14 ч.

Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?

6 504
94
1

Гост

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 22 септ. 2009, 18:45 ч.

Мнения: 17 871

Какво означава да почнеш от нулата?
Това, че имам апартамен, но работя от 10 годияна по оранжериите с родителите ми започване от нисък старт ли е? В нашето семейство нещата са общи, защото всички сме участвали в изгравдането им.

За мен започват от нулата децата от домовете, които на 18 напускат дома и попадат в 'джунглата". Или започнало е от нулата семейството на баща ми, изгонено от къщата си след национализацията и с отнето вичко. Дали им е било добре на улицата с малко дете и само един кат дрехи на гърба им. Съмнявам се. Дядо ми от инжинер е отишъл да вади вар, за да има семейството му какво да яде.

# 46 22 септ. 2009, 18:52 ч.

Мнения: 1 472

Нито разбирам логиката „ родителите ми купиха апартамент и кола и ми се месят в живота“, нито одобрявам разбирането, че родителите са длъжни да купят апартаменти, вили, коли и тн на децата си.
Отношенията родител-дете за мен са далеч извън материалната сфера.

# 47 22 септ. 2009, 19:07 ч.

Мнения: 1 800

Ние сме започнали с нищо. Аз съм дошла тук с един куфар, мъжа ми е последен от 5 деца, а и тук няма такава традиция да се подаряват къщи, коли и тн. Сами се оправяме, родителите ни са за морална подкрепа, мен ме е е срам на 35 години да искам пари или очаквам финансова помощ от родителите ни. Те са блъскали достатъчно да ни отгледат и изучат, сега им е време да се порадват на живота си.

# 48 22 септ. 2009, 19:31 ч.

Мнения: 13

Признавам за започване от нулата само два случая:
1. Кръгъл сирак, излязъл от дом /както и по-нагоре от мен са писали!/ и
2. Хората, които емигрират в чужбина, само с един куфар и от миячи на чинии, стигат до собствени домове, коли и т.н.

# 49 22 септ. 2009, 19:39 ч.

Мнения: 2 154

Цитат на: Любопитка7 в вт, 22 сеп 2009, 14:47

Виждам сега друг феномен, родителите начиито деца са помогнали вече са стари
и очакват да ги гледат, а от нас никой нищо не очаква като младоженци сме,
нямаме задължения към никой, свободни сме /живеем далеч от роднини/,
ходиме редовно по почивки.
И сега като се замисля този живот, който аз го живях е в пъти по-безгрижен
от този, ако бяха ми помогнали родители или свекъри.

Противно е това,което си написала.Сигурно и затова си анонимна.Нима тези родители,които не са имали,за да дадат,трябва да изнемогват и мизерстват?Нима трябваше да ти подхвърлят една кола и един апартамент,за да очакват,да се погрижиш за тях?Карай си медения месец,а майка ти и свекърва ти ще я карат на по една кофичка кисело мляко.Честито.На мен ми е все тая за трагедиите,които се разиграват тук.Дали Отело е удушил Дездемона,дали двама мъже бебеправят и дали свекървата е с галено име Анаконда-все ми е тая.Не се трогвам.Но когато прочета,че някой не се е погрижил за старите си родители-ето това ме изкарва от непукизма ми.Мизерничка си ти,как ти беше името.

# 50 22 септ. 2009, 20:05 ч.

Мнения: 7 656

Не са ни купили апартаменти не ни плащат сметките .Нямаме задължения към тях в смисъла ,който влагаш ти ОБАЧЕ винаги ,винаги могат да разчитат за всичко на нас .
Просто за мен това не е задължение ,това е любов .

# 51 22 септ. 2009, 20:07 ч.

Мнения: 4 589

Никога не сме искали нищо на никого,но сме получавали и помощ и щедри жестове .Естествено сме бладодарни и признателни за всичко.А за ....помагането.....т о се прави не защото нещо си получил,а защото така го чувстваш в сърцето си.
Ето моите родители са скромни хора и години наред ми отглеждаха зеленчуци за зимнината.Естествено и ние сме се трудили с тях.Не е много в пари ,но за мен винаги е било голям жест.Също когато вдигнах висока температура след раждането майка си взе отпъската за да гледа мен и новородената ми дъщеря.И съм и безкрайно благодарна.
Не всичко в този живот е сметка!Не може да се расъждава така щом не са ти подарили жилище или кола -не си им длъжен Shocked

.Как ще се гледаш в огледалото ако знаеш ,че близък е в нужда а ти не си си мръднал пръста Shocked

# 52 22 септ. 2009, 20:17 ч.

Мнения: 2 171

С бившият ми съпруг навремето започнахме от абсолютната нула - в смисъл зарязахме "всичко" и започнахме само двамата абсолютно на чисто. Той заряза кариера и апартамент - върна го на родителите си - аз също тотално смених попрището.
2 г живяхме почти извън Сф на квартира - скъсвахме се от работа и двамата и бяхме постоянно без пукната стотинка..
Това бяха и най-хубавите ни съвместни години..
После, със замогването, нещата значително се влошиха..

# 53 22 септ. 2009, 20:21 ч.

Когато пуснах статията имах предвид само хората, които са започнали наистина от нулата.

Не исках да си разказвам историята. И аз и съпругът ми на 18 години започнахме да се борим само с живота,
много искахме да следваме, но и двамата бяхме отрязани от родителите си /родителите ни са приятелски семейства/.
В последствие нашите семейства си развалят отношенията едно с друго и решават, че и ние не трябва да сме заедно.
Сега всичко е наред , имаме пак добри отношения, но младостта не може да ни върне никой.
Когато нашите съученици учеха спокойно висшето си образование, ние работехме и се чудехме как да свържеме двата края
/родителите ни са от заможни семейства/, най-накрая с много мъки завършихме, но бяхме вече на по 28 години.
Сега родителите ни също имат пари, заможни са, но ние не искаме нищо, не искаме да ни помагат, защото знаем че и ще очакват,
не ни трябва вече помощ, оправихме се и без тяхна помощ, но и не искаме и да се грижиме за тях, т.е. баща ми има инсулт и майка ми очаква да се грижа за него, защото тя не може да вдига тежко, имат пари за да наемем жена, но тя иска аз да го преубувам, е няма да стане. Защо след като изкарах тежки младини, и точно сега ми се е паднало да живея, аз ще се занимавам с родителите ми.
Ако бяха изпаднали и им трябваше пари за лекарства, ок, щях да ги платя, но да им изпълнявам прищявките, след като ме оставиха да се блъскам, е няма да стане.

Разказах го това, не защото се нуждая от съвет, а за да не си вадите грешни изводи.

Пуснах обаче статията по друг повод, исках само да попитам дали има семейства тръугнали от нулата и как се справят, нищо повече.

bouquet

# 54 22 септ. 2009, 20:26 ч.

Мнения: 2 171

И кво?
Като не са помагали, дай да ги зарежем ли?
Може пък да е било с възпитателна цел според тях..
Ти би ли искала някой ден децата ти да не ги е грижа за теб? newsm78

# 55 22 септ. 2009, 20:27 ч.

Мнения: 2 154

Ако ще слагаш нещата на везната и ще претегляш,ти как сматаш да им се отплатиш за това,че съществуваш на света?Абсурдно звучи,но в тази тема не може иначе.Само това,че съществувам,ме прави благодарна и признателна и незнам как ще се отплатя и се чудя,как да зарадвам майка си повече и повече.Не те разбирам и в истинския живот дори не бих говорила с теб,защото ти си празна.Може би имаш нужда от психоаналитик,защото явно си обременена и носиш негативен заряд.Дори и младоженка,не мисля,че ти е комфортно.

# 56 22 септ. 2009, 20:28 ч.

Мнения: 4 916

Щом за теб гледането на лежащо болен е прищявка, значи е по-добре да не им помагаш.
Горките хора. Все пак съм сигурна, че без теб им е по-добре.

# 57 22 септ. 2009, 20:33 ч.

Aз мисля, че не сте ме разбрали добре,

е как си представяте да тругна на 2000км да си зарежа семейството за да гледам баща ми, който
не иска да плаща на жена за да го гледа, т.е. майка ми не иска чужда жена да го гледа.
Като бях млада не се сетиха за мен, сега като остаряха си припомниха, че имат дъщеря.
Аз не виждам нищо лошо в това жена да гледа баща ми и да го преобува.

Няма значение, отговарям за да не оставате в заблуда,
не съм лошата искам само да си жеивея живота.