Много е грозно това. Дано да не ти се налага да разчиташ на някого.
- Публикувана: 22 септ. 2009, 14:47 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2009, 14:14 ч.
Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?
не съм лошата искам само да си жеивея живота.
Така е, ако хората с апартамент са тръгнали от нулата, значи има и такива, които са тръгнали изпод нивото на морското равнище 
Да, те заради това хората са казали че различните очи виждат различно.
За протокола, 1 път не от нулата, 2 ри път съвсем от нулата.
Aз мисля, че не сте ме разбрали добре,
е как си представяте да тругна на 2000км да си зарежа семейството за да гледам баща ми, който
не иска да плаща на жена за да го гледа, т.е. майка ми не иска чужда жена да го гледа.
Като бях млада не се сетиха за мен, сега като остаряха си припомниха, че имат дъщеря.
Аз не виждам нищо лошо в това жена да гледа баща ми и да го преобува.
Няма значение, отговарям за да не оставате в заблуда,
не съм лошата искам само да си жеивея живота.
е как си представяте да тругна на 2000км да си зарежа семейството за да гледам баща ми, който
не иска да плаща на жена за да го гледа, т.е. майка ми не иска чужда жена да го гледа.
Като бях млада не се сетиха за мен, сега като остаряха си припомниха, че имат дъщеря.
Аз не виждам нищо лошо в това жена да гледа баща ми и да го преобува.
Няма значение, отговарям за да не оставате в заблуда,
не съм лошата искам само да си жеивея живота.
И пусна тази тема ,за да облекчиш гузната си съвест?
Е от такива като теб ми се драйфа
Да ти...... таковам и убавият живот
Мизерници.
Когато пуснах статията имах предвид само хората, които са започнали наистина от нулата.
Не исках да си разказвам историята. И аз и съпругът ми на 18 години започнахме да се борим само с живота,
много искахме да следваме, но и двамата бяхме отрязани от родителите си /родителите ни са приятелски семейства/.
В последствие нашите семейства си развалят отношенията едно с друго и решават, че и ние не трябва да сме заедно.
Сега всичко е наред , имаме пак добри отношения, но младостта не може да ни върне никой.
Когато нашите съученици учеха спокойно висшето си образование, ние работехме и се чудехме как да свържеме двата края
/родителите ни са от заможни семейства/, най-накрая с много мъки завършихме, но бяхме вече на по 28 години.
Сега родителите ни също имат пари, заможни са, но ние не искаме нищо, не искаме да ни помагат, защото знаем че и ще очакват,
не ни трябва вече помощ, оправихме се и без тяхна помощ, но и не искаме и да се грижиме за тях, т.е. баща ми има инсулт и майка ми очаква да се грижа за него, защото тя не може да вдига тежко, имат пари за да наемем жена, но тя иска аз да го преубувам, е няма да стане. Защо след като изкарах тежки младини, и точно сега ми се е паднало да живея, аз ще се занимавам с родителите ми.
Ако бяха изпаднали и им трябваше пари за лекарства, ок, щях да ги платя, но да им изпълнявам прищявките, след като ме оставиха да се блъскам, е няма да стане.
Разказах го това, не защото се нуждая от съвет, а за да не си вадите грешни изводи.
Пуснах обаче статията по друг повод, исках само да попитам дали има семейства тръугнали от нулата и как се справят, нищо повече.
Не исках да си разказвам историята. И аз и съпругът ми на 18 години започнахме да се борим само с живота,
много искахме да следваме, но и двамата бяхме отрязани от родителите си /родителите ни са приятелски семейства/.
В последствие нашите семейства си развалят отношенията едно с друго и решават, че и ние не трябва да сме заедно.
Сега всичко е наред , имаме пак добри отношения, но младостта не може да ни върне никой.
Когато нашите съученици учеха спокойно висшето си образование, ние работехме и се чудехме как да свържеме двата края
/родителите ни са от заможни семейства/, най-накрая с много мъки завършихме, но бяхме вече на по 28 години.
Сега родителите ни също имат пари, заможни са, но ние не искаме нищо, не искаме да ни помагат, защото знаем че и ще очакват,
не ни трябва вече помощ, оправихме се и без тяхна помощ, но и не искаме и да се грижиме за тях, т.е. баща ми има инсулт и майка ми очаква да се грижа за него, защото тя не може да вдига тежко, имат пари за да наемем жена, но тя иска аз да го преубувам, е няма да стане. Защо след като изкарах тежки младини, и точно сега ми се е паднало да живея, аз ще се занимавам с родителите ми.
Ако бяха изпаднали и им трябваше пари за лекарства, ок, щях да ги платя, но да им изпълнявам прищявките, след като ме оставиха да се блъскам, е няма да стане.
Разказах го това, не защото се нуждая от съвет, а за да не си вадите грешни изводи.
Пуснах обаче статията по друг повод, исках само да попитам дали има семейства тръугнали от нулата и как се справят, нищо повече.
Авторката, да ти кажа честно, май не си много щастлива с избора си, след като имаш нужда да пуснеш тема и да се обясняваш на непознати хора по форумите. ОК, обидена си на родителите си, че не са ти дали това, което ти се полага. Имали сте кофти отношения - явно и те са доста себични, щом не могат да приемат избора на дъщеря си да си избере сама мъжа на живота. Браво, че изборът е бил успешен и с мъжа ти сте щастливи.
Това обаче не променя ужасните отношения, които имате с родителите ти.
Човек трябва да се научи да прощава на родителите си, защото в един прекрасен ден те си отиват и тогава може и да ти светне, че не си много права, но ще е късно. Казвам ти го като човек, който не се е сбогувал с близък - това тежи много през целия живот. А във вашето семейство имате нужда от прошка, а не от пари и имоти. Справила си се и без техните пари, можеш да се гордееш със себе си. Но е срамно парадирането ти с това, че си живееш живота, докато родителите ти ще си умрат болни и самотни, гледани от чужди хора.
И след като си на толкова години би трябвало да си разбрала, че в живота парите нямат значение, защото те не са константа - днес ги има, утре ги няма. Най-щастливите години на много хора са тогава, когато нямат много пари, но имат любов и подкрепа.
Най-трудно е да се научи човек да прощава на другите. Но затова първо трябва да преглътне гордостта си. Свободният живот и парите нямат да те направят по-щастлива каквото и да се опитваш да пишеш по форумите и да говориш пред други хора.
Това обаче не променя ужасните отношения, които имате с родителите ти.
Човек трябва да се научи да прощава на родителите си, защото в един прекрасен ден те си отиват и тогава може и да ти светне, че не си много права, но ще е късно. Казвам ти го като човек, който не се е сбогувал с близък - това тежи много през целия живот. А във вашето семейство имате нужда от прошка, а не от пари и имоти. Справила си се и без техните пари, можеш да се гордееш със себе си. Но е срамно парадирането ти с това, че си живееш живота, докато родителите ти ще си умрат болни и самотни, гледани от чужди хора.
И след като си на толкова години би трябвало да си разбрала, че в живота парите нямат значение, защото те не са константа - днес ги има, утре ги няма. Най-щастливите години на много хора са тогава, когато нямат много пари, но имат любов и подкрепа.
Най-трудно е да се научи човек да прощава на другите. Но затова първо трябва да преглътне гордостта си. Свободният живот и парите нямат да те направят по-щастлива каквото и да се опитваш да пишеш по форумите и да говориш пред други хора.
Авторката, не им се връзвай !Нали знаеш сит на гладен не вярва!
На авторката май не са й липсвали любовта и подкрепата, а точно материалната помощ, заради която се била блъскала в младите си години. Апартамент и пари едва ли щяха да я направят по-щастлива, но човек сам избира дали да живее с омраза през целия си живот.
Наскоро станах свидетел на грозни сцени между семейни хора над 40 години, които се изпокараха /братя и сестри/, защото някой бил взел 2 вили от баща им, пък друг цяла кооперация. Не че някой от тях се беше блъскал и ден за охолния живот, който има, но пусто искане... То угодия няма в тоя живот.
Аз примерно не искам децата ми да се грижат за мен, чисто физически имам предвид. Ще направя всичко възможно да си подсигуря старините материално, а ако стигна до там да съм зле и да трябва някой да ме обгрижва - разбира се, че предпочитам платена помощ, как ще си съсипвам живота на децата, като ги заробя да преобуват майка си Хайде без крайности, моля ви, всички си обичаме родителите и искаме да направим най-доброто за тях, но поставете се сега на тяхно място и кажете честно - бихте ли искали ако сте с ментална или физическа увреда именно вашето дете в разцвета на живота си да се превърне в болногледач?!
Но това е съвсем друга тема, дори не знам как стигнахме до нея. И няма нищо, ама абсолютно нищо общо с парите и кой на кого какво бил дал.
Хайде без крайности, моля ви, всички си обичаме родителите и искаме да направим най-доброто за тях, но поставете се сега на тяхно място и кажете честно - бихте ли искали ако сте с ментална или физическа увреда именно вашето дете в разцвета на живота си да се превърне в болногледач?! Но това е съвсем друга тема, дори не знам как стигнахме до нея. И няма нищо, ама абсолютно нищо общо с парите и кой на кого какво бил дал.
Имам такъв случай в семейството. Притеснява се много повече от чуждите хора, да не говорим, че който и да наемем не полага необходимите грижи. Така че аз не мога да причиня това - да оставя болен човек в последните дни от живота му на чужди хора, като виждам колко му е тежко и как се тормози.
/
От къде е започнала темата, къде е стигнала. Искам да кажа на авторката първо да намери спокойствие в себе си, защото използва оправданието, че е започнала от нулата, за да успокои съвестта си. Не искам да ти развалям илюзията, но не си започнала от нулата, някой те е родил, грижил се е за теб, възпитал те е, дал ти е пример и подслон. Не са поискали да ти платят образованието, никой не ти е длъжен, имали са своите основания, защо не се опита да ги разбереш. Ти също не си длъжна на никого, но прецени как да постъпиш, за да нямаш нужда от оправдания.
P.S. И двамата не сме започнали от нулата, но не сме спрели да надграждаме. Всеки, който има възможност и получава подкрепа- морална и материална преценява как и доколко да я приеме, но със сигурност грижата за родителите няма цена и не може да се купи.
P.S. И двамата не сме започнали от нулата, но не сме спрели да надграждаме. Всеки, който има възможност и получава подкрепа- морална и материална преценява как и доколко да я приеме, но със сигурност грижата за родителите няма цена и не може да се купи.
Много ми е интересно колко от вас са започнали от нулата.
Аз и съпругът ми мога смело да заявя, че започнахме от нулата.
Аз и съпругът ми мога смело да заявя, че започнахме от нулата.
Така и направих. Работя от 18 годишна и всичко, което имаме със съпруга ми е само и единствено със собствения ни труд. Не искам и не очаквам нещо от родителите ми. Ако желаят, ще оставят напълно съсипания си апартамент на единия от синовете ми. Ако не, аз децата си няма да изхвърля на улицата, както направи майка ми. Преди години и казвах, да се държи като човек, защто тя ще има нужда от мен, а не аз от нея. Не ме послуша, не ме иска. Явно за сега се справят с живота си. Аз не съм идиот, ако не могат сами и имат нужда от някой, който да ги гледа, каквото и да са ми казали или сторили, не мога да се правя на ударена и да искам да си живея живота, и да не ги погледна.
И да, започнахме от една гола дива любов и бебе в корема, нищо друго си нямахме. Сега си имаме всичко! Само здраве да има.
