С мъжа ми живеем разделени. Той у тях си, а ние с детето на квартира. Тъжна история и много тежка. Детето пита за тати постоянно, а аз не зная как да й обясна какво става. Тя е само на две годинки.
С тати се разделихме след скандали, след сиво ежедневие, след напрежение в семейството. Имахме нужда да подишаме въздух, за да осъзнае човек какво става с него и какво иска. Появи се на хоризонта сестра му, която започна да ме обижда, адски много..така както го е правила до сега. Сега чашата преля. Тя ме накара да взема решението да се изнеса от семейното ни жилище, което е на родителите на мъжа ми. Изнесох се. Мъжът ми ме търсеше, твърдеше, че не може без мен, но човекът е вече сякаш обработен. Както казваше, че не иска да живеем така разделени, вече по думите му, разбирам, че няма да дойде при нас. Боли ме адски много. Преглъщах много, пиянските му изцепки, гонил ме е, събирахме се, търпяхме упреците на родителите му, и ето, че май дойре края. Боли ме адски много, защото го обичам. Обичам, го, въпреки, че се правя на твърда, че трябва да спре алкохола, да стане по-отговорен. Ето, че след месец той е някакси студен. Днес се видяхме, той беше някакси чужд, не говореше с любов, занимаваше се с детенцето ни. Тръгна, каза ми чао и каза, ако искам утре да му се обадя. Неговият приятел, с когото са израснали заедно, е същото положение. Мисля си, че на моя мъж ще му хареса ергенския начин на живот и ще забрави за нашето семейно положение. Казвам си, както е писано, няма да насилвам нещата. И без това трябва да осъзнае, че трябва да спре с алкохола, че трябва да е по-грижовен и отговорен. Но пак ме боли. Много боли. Какво да пря не зная. Не искам да го гоня след него, да се моля и умолявам да дойде при нас. Не искам да насилвам нещата, но искам да се съберем. Искам да сме щастливо семейство.
С тати се разделихме след скандали, след сиво ежедневие, след напрежение в семейството. Имахме нужда да подишаме въздух, за да осъзнае човек какво става с него и какво иска. Появи се на хоризонта сестра му, която започна да ме обижда, адски много..така както го е правила до сега. Сега чашата преля. Тя ме накара да взема решението да се изнеса от семейното ни жилище, което е на родителите на мъжа ми. Изнесох се. Мъжът ми ме търсеше, твърдеше, че не може без мен, но човекът е вече сякаш обработен. Както казваше, че не иска да живеем така разделени, вече по думите му, разбирам, че няма да дойде при нас. Боли ме адски много. Преглъщах много, пиянските му изцепки, гонил ме е, събирахме се, търпяхме упреците на родителите му, и ето, че май дойре края. Боли ме адски много, защото го обичам. Обичам, го, въпреки, че се правя на твърда, че трябва да спре алкохола, да стане по-отговорен. Ето, че след месец той е някакси студен. Днес се видяхме, той беше някакси чужд, не говореше с любов, занимаваше се с детенцето ни. Тръгна, каза ми чао и каза, ако искам утре да му се обадя. Неговият приятел, с когото са израснали заедно, е същото положение. Мисля си, че на моя мъж ще му хареса ергенския начин на живот и ще забрави за нашето семейно положение. Казвам си, както е писано, няма да насилвам нещата. И без това трябва да осъзнае, че трябва да спре с алкохола, че трябва да е по-грижовен и отговорен. Но пак ме боли. Много боли. Какво да пря не зная. Не искам да го гоня след него, да се моля и умолявам да дойде при нас. Не искам да насилвам нещата, но искам да се съберем. Искам да сме щастливо семейство.
Така че този етап го израснах още преди мноооого години и сега винаги си казвам в очите какво искам. Обади му се, кажи му как чувстваш нещата - без да се молиш, без да се унижаваш, просто му съобщи желанието си - обичам те, искам те, но трябва да направиш усилие, ако имаш нужда от помощ - тук съм, до теб, но трябва да видя, че се опитваш, иначе няма смисъл.
Борбата с алкохола е адски трудно нещо, дано имате късмет! 
