Как пък не - детето и се махаш! Нищо подобно! Два куфара или колкото там заемат неговите парцали и - пред вратата. Да си заминава и да мисли където ще. Ама младежът явно си знае, че след това ще е "късно е, чедо, мандалото хлопна!" и не ще да се изнася...
Аз просто не знам как не си набрала още достатъчно много омраза към него, че ви е изоставил в тежък момент - детето е малко, не сте се адаптирали напълно в новата ви роля на родители, но на човека му е по-лесно да избяга в ергенските си навици, да се запива с приятели и да се разкарва насам-натам с друга някоя девойка, в чиито очи изглежда много готин и грижовен, щото и детето води на разходка...
Знам, че ти е тежко. Знам, че сега си готова и на по-малко от желаното, само да видиш някакъв знак, че не всичко е изгубено, нещо за което да се хванеш и да изградиш пак брака си. Ама от страни нещата изглеждат много, много грозни. Изхвърли го от живота си. Поне за сега. Нищо не е вечно - нито любовта, от една страна, нито детинщините - от друга. Приеми, че този човек не е съпруг, не е дорасъл.
Ако след време той поумнее, ако ти още го обичаш тогава - може и да помислиш отново. Не е дно и две семейства са се развеждали и събирали отново. Но това е далеч в бъдещето. Вземи най-доброто решение за себе си сега - изхвърли го от живота си, нареви се за изгубеното време и погубените надежди и продължи напред!
Аз просто не знам как не си набрала още достатъчно много омраза към него, че ви е изоставил в тежък момент - детето е малко, не сте се адаптирали напълно в новата ви роля на родители, но на човека му е по-лесно да избяга в ергенските си навици, да се запива с приятели и да се разкарва насам-натам с друга някоя девойка, в чиито очи изглежда много готин и грижовен, щото и детето води на разходка...
Знам, че ти е тежко. Знам, че сега си готова и на по-малко от желаното, само да видиш някакъв знак, че не всичко е изгубено, нещо за което да се хванеш и да изградиш пак брака си. Ама от страни нещата изглеждат много, много грозни. Изхвърли го от живота си. Поне за сега. Нищо не е вечно - нито любовта, от една страна, нито детинщините - от друга. Приеми, че този човек не е съпруг, не е дорасъл.
Ако след време той поумнее, ако ти още го обичаш тогава - може и да помислиш отново. Не е дно и две семейства са се развеждали и събирали отново. Но това е далеч в бъдещето. Вземи най-доброто решение за себе си сега - изхвърли го от живота си, нареви се за изгубеното време и погубените надежди и продължи напред!
. Наистина не мога да си представя подобно положение и ти се чудя на нервите и търпението.... Аз няма да мога - до сега да съм го насложила на мястото му та да се чуди от къде е дошъл.