Помагате ли на неопитните си жени-шофьорки

 Ами аз имам книжка и карам ежедневно от преди него, така че няма какво да ми помага
Но когато на 18 бях неопитна шофьорка на линия беше баща ми. Сега пък аз помагам на голямата ми щерка, защото май съм по-търпелива от наличните мъже и не искам няккой да я шашка.
 Всеки в един момент има нужда от такава помощ. Но жените  я приемаме. А напоследък по улиците съм свидетел как двайсетина годишни момчета правят безумни изпълнения като шофьори, и то със завидно самочуствие Очевидно е , че имат нужда от помощ, но не биха я приели. Повечето се научават така- по опасния начин.
 
 Стандартната ситуация май наистина е мъжът да помага на съпругата си, но на мен ми е интересно на мъжете някога кой им е помагал?

Бившият ми ме научи, но най-важно е, че още от 18 годишна след изкарването на курса имах кола и не слизах от нея. Тогава беше едно старо, но много добре возещо пежо за 2000лв. С такава кола се учиш най-добре, няма парктроници, няма автоматик, няма темпомати и др. глезотии и искаш не искаш се учиш. Даже и на студ и жега се научих. Сега съм с 10 годишен опит и факта, че баща ми като ми идва на гости си зарязва колата, за да го возя ме изпълва с голямо самочувствие.

П.С. Много мразя мъже, които се карат на жените си докато шофират. Като че ли по-важна е тъпата броня отколкото самочувствието на жената 

Направо си се прекарала. Трябвало е да си вземеш Лада за 200 лв.

Те не се притесняват за тъпата броня, а за здравето на милата жена. 
 

Аз моята женица от 2 години я врънкам да се запише на шофьорски курсове и да изскара кетапа,ама не ще.и дума да нестава за това,ми вика тя.

Моя мъж  аз го  учих да  кара.А  сега  стана  обратното  той кара  ,аз хода пеша.

Давам й колата, но проблемът при нея е, че прекалено много коли имало наоколо.
Има желание и с практика ще стане !

Да бих помагал но първо да се сдобие с книжка.
Имал съм нервен баща и знам какво е някои да ти вика за най малката грешка ,жалко но и аз го правя на моменти 
просто жените сте по плашливи,неспокойни и много изпълнителни а мъжете сме си по нахални.
Бих и помагал да.

много си прав ама със задна дата... ....аз съм на пътя плътно 10 години,туй ми е в кръвта,но никога не съм нахалствала и не съм застрашавала околните....а напоследък ,гледам че е масово явление,шофьор ,който не стига ,че ти сече пътя,в случая е и без предимство,което аз бих приела за необходимост във случая,че  така се е случило ...и намалям за да го пусна....ами и  след малко ми се изравнява  колата с мен ,и през прозореца -гледам-две кокош....едната -дето даже не е зад волана-ми прави някви знаци,...а другата ме  посипва с  думи които,без да чувам,по извивките на устата  ми е ясно за какво става въпрос......най смешното е че аз пуснах  тази тема......а се оказва ,че младите дами никак не искат съвети говоря за тези между 18-20 год .най -често!!!

Признавам и аз, че Стоян ме научи Не му беше лесно, но мисля, че има данни за инструктор. Това, което си спомням, че беше рязък в коментарите си и аз се дразнех, чувах избирателно. Все не беше доволен... Случваше се да возя познати с нас и коментарите им бяха абсолютно в моя полза, бях много доволна. Правех го луд след това , сърдех му се, но винаги признавам, че съм негово дело. Случи се така, че по работа пътувах много и посред нощите, притесняваше се и винаги го питах защо ме е научил тогава, а в такива ситуации ме спира. Най-видима е разликата с колежките ми, имаше една, която на един паркинг каза "аз ще карам, вие гледайте" , та му казвам на коичкия, че не знае колко мъка има по тоя свят ... Та така стана у нас, чупили сме и двамата колата, но си оправяме и продължаваме напред...

Хабцелютно,колега!!! Това треа да се запише като аксиоматичен постулат....някъде...

Просто крайно време е много хора да приемат,че както на нас не ни е дадено от Господ да раждаме, така и на жените просто не им иде отвътре да карат добре.Има си толко причини физиопсихологически за това,че даже вече е банално.

Засега съм учил само една жена да кара и се справих толкосва добре,че чак после взе да ме фаща страх. Защото  мацката и трябваха само 3 месеца да си повярва и от плаха начинаеща да стане хиперарогантна мелачка, която да си мисли че правилата за движение по пътищата  важат за всички,но не и за нея. За кратко вече няколко коли направи на канчета и единственото което я е спасило да не стане на петно някъде е късмет, уникален за жена рефлекс и...това което съм заложил в нея ахахаха.

Иначе в комбинацията коли/жени не ме дразни това че не могат да карат като хората,  а че нямат никакво отношение към машината.Ама грам. Аз като дете на инженери просто така съм възпитан че не само да се яхам и да давам газ, а да знам какво се случва, да слушам и внимавам в уредите на колата. Жените нема братче - реже на втора с 5000 оборота и й дреме на токчетата, кара на дигната ръчна и се чуди що колата придърпва, свети й маслото, ама нема кой да види. И любимата ми реплика "Колата нещо се счупи". Ае аз може би като по-млад по-лесно ги приемам тия неща,ама специално баща ми милия съм го виждал че понякога му е идвало да вземе щангата и да почне подред сичко женско дето е в автомобил.

А що се касае за карането като такова най-големият проблем е че жените нямат никакъв ритъм на каране. И как да имаш като половината от вниманието им е заето да се гримират в колата, една трета да зяпат кво става в другите коли, а останалото да говорят по телефона...

Ама помагаме де...нали са ни слабост.

Айдеее, минути за реклама.  
Ти пък ако знаеш колко мъже има, дето ми иде да сляза и да ги изхвърля от колата.  
Иначе, по темата - не, не ми е помагал, имах книжка от преди да се познаваме (още като ученичка изкарах курсовете и трябваше да поизчакам, докато навърша 18г., за да си я взема).
Иначе се е опитвал де, в началото.
Но от както слязох от колата, в средната лента на сред Сточна Гара, в 8.00ч сутринта и му хвърлих ключовете в краката, да се качва той да кара, вместо да ми мрънка, повече забележки не ми е правил.
Освен това, за скромните годинки, които работя като таксиметров шофьор, съм изкарала няколко пъти добри бакшиши, защото (цитирам) "За пръв път виждам жена да кара така!"  
Винаги съм казвала, че практиката е най- добрия учител.
Особено практиката на шофьор, циркулиращ денонощно в движението на София.  

П.С. На колегата, дето не му е дадено от Господ да ражда  , му отправям специална покана да дойде да го повозя, после пак ще си говорим.  

Е то всяко правило си има изключения, които само го потвърждават...
Иначе сеа като си дам колата за поредното подобрение може и да се възползвам от поканата.

Моят се опитва да ми помага, но то такава помощ ми идва малко в повече - резултатът е че ставам раздразнителна и напориста на пътя, което не е много добре

Иначе мъжете - приятели ми казват че "карам като мъж", което приемам за комплимент, защото няма нещо, което може да ми изнерви повече от жена на пътя - винаги се познава, обикновено по бавното каране и решението да завие в момента в който е преминала на половината пресечката... На мен това ми е стресиращо и може би това е причината да опитвам да не се държа така на пътя...
Но...всяко правило си има изключения... 

По магистралата винаги карам много бързо.Само давам ляв мигач и подминавам всички, ако някой е имал възможността да ме погледне,винаги се обръщат втори път и се изненадват,че жена е зад волана. Иначе гледам да се съобразявам и да не преча на другите.Има много лоши шофьори,не само жени,ами и  мъже,на които не им дреме примерно,че ти се засилил,те дават ляв и тръгват да изпреварват,а на теб ти се налага рязко да намалиш скороста и да минеш в дясно,което си е предпоставка за ПТП. Така,че или си добър шофьор или не,без значение дали си мъж или жена,майката му е много гледане и добра преценка на ситуацията

Абе има го и момента че повечето жени адски много се опияняват от скорости. Дори се възбуждат.Казвали са ми го. После как да не пребиеш киселите гъзари с пистарките дето праат глупости? За тва -чопърчето или стабилната колица да ти е мирна главица.