да бъдеш с него или не..

Повярвай първо в себе си, преди да търсиш някого, защото с този страх си за никъде.Само си помисли, колко е пагубно за теб, а  и детето да расте в такова семейство, без любов.  Освен това, няма да си единствената разведена с дете. Понякога втория брак е много  по-успешен от първия, защото вече човек е нащрек и знае какво иска и  защото няма да повтаря грешките си от първия брак.

Не се страхувай, избий го този страх, щом нещата не вървят между вас, няма за какво да се измъчвате. А що се отнася за друга връзка, ако новия ти приятел те обича теб, ще заобича или поне ще уважава детето ти. Няма да си първата, нито последната в тази ситуация, разведена с дете, дори напротив, това те прави по-силна от другите, с повече опит и знаеща какво търси в една връзка. Успех ти желая!

Повече от колкото си признават жени остават в нещастните си бракове именно от страх. Страх от самота, страх, че няма да се справят сами, страх от загубата на статуквото с което са свикнали, страх от зависимостите си от различен характер...и още хиляди други страхове.
Проблемът според мен не е в страха, а в  липсата на отговор какво се иска. Намериш ли този отговор, ще ти бъде много по-лесно да вземеш решение и ако то налага - да преодолееш страха си. Успех!

Много точно казано!
Да, аз съм разведена с дете.... Срещнах пак  Любовта! Живеем като семейство и сме щастливи.
Когато се разведох мислех  , че е малка вероятността да  има мъж , който да ме приеме с дете , но това бързо мина  защото бях заета  с други работи - трябваше да  живея  , да се боря  за мен и детенце .... да осигуря нормален  живот.

Да се разведеш и да се разделите е лесно. Оттам нататък дали и как той ще гледа детето от разстояние, дали ще дава пари, дали ще му е баща и т.н. е въпрос на човек. Да не се зълъгваме, ако мъжът остане сам, той много бързо ще намери нова жена. Огромен % от вторите жени не искат децата на първата.
След това- въпросът за тебе. Пак от личен опит казвам - в момента в България е много, много трудно да срещнеш нормален мъж над 35 г., готов за семейство и деца. Така че зависи много от това каква е средата ти, на каква възраст сте, какво общо имате зад гърба си. Според мене не може да си била с един мъж и от един момент нататъка просто да не го обичаш  . Едно е любовта, друго е обичта, привързаността и синхрона между двама души. За мене второто се гради с години. И пак за мене - ако синхронът и хармонията в една двойка съществуват, може да се живее и без любов. Самотата , особено след определена възраст, е много гадно нещо.

Ако мъжът ти се държи добре и се грижи за вас какъв е проблемът?Наистина има значение първо как изглеждаш,второ какви са твоите претенции и трето но не на последно място къде живееш,за да може да се каже дали ще имаш връзка с друг след това.И нещо друго лесно е да започнеш връзка,но е трудно да задържиш постоянен партньор.

Май не си сигурна, че не си щастлива с мъжа си ? Винаги има моменти, в които се изпитва някаква умора от партньора и ни минава мисълта " Ами ако живеех с друг, какво ли щеше да е ".
Общо взето всяка илюзия се разбива в момента, в който любимия пръдне, а рано или късно и това става. ( любимия лаф на майка ми  ).
Сега сериозно. Първо бъди сигурна, че си нещастна и си помисли дали си нещастна заради него или просто нещастието се дължи на нещо друго.
Ако е заради него, тогава защо е страхът от самотата ?

За никаде не си с това ниско самочувствие, как може да говориш така за себе си-че никой няма да те вземе?! Не знам как изглеждаш но външния вид не е толкова определящ в случая. По-важно е ти как се възприемаш защото и околните така ще те възприемат. Виж на мене ми е лесно, имам си причини да съм сигурна че никога няма да остана сама Я горе главата, изхвърли тази ниска самооценка в кофата и не стой с някой с който не се чувстваш щастлива

Имам две деца и в момента се развеждам. Може ида ти е странно, но страхът дали някой "ще ме приеме" с две деца ми е толкова чужд и далечен..... Напред в челната редица на страховете ми са - ще се справя ли сама като родител, как децата понасят раздялата ни, чувстват ли се добре в новата обстановка, опазването на добрия и разумен тон в диалога с баща им, здрава ли съм, доходите ми ще стигнат ли за всички неща, които искам да осигуря на малките, баланса между работата ми, времето с децата и личното ми време.....
Щастието и самотата са състояния на духа, не са някаква житейска константа  и никой не може да ти ги даде или отнеме. Самотна може да се чувстваш и във връзка, щастлива може да си и без мъж.
Накара ме да се замисля сега, но считам, че аз съм тази, която ще се чуди много дълго дали "да приеме" някой именно защото съм с деца. Заради отговорността, която нося за тях, заради усещането, че внасям сериозна промяна в живота им, заради примерите и моделите, които ще видят.
От личен опит - досега не съм забелязала някой да се е притеснил от факта, че гледам сама двете си деца. Даже напротив.
Не зная какви са конкретните ти причини да си задаваш въпроса от заглавието, но добре си помисли и обмисли всички аспекти на раздялата. Ние хората имаме тази слабост да прехвърляме вината за собствената си неудовлетовреност и нещастие на околните. И най-често го отнасят най-близките в живота ни.
И верно - на  страха очите са големи и е лош съветник. Мисля, че трябва да се изясниш със себе си, преди да взимаш важните решения. Успех!