Чуденки

Аз пък се чудя защо винаги се връзвам на мъжа ми като знам, че пак ще ме прецака или закъснее? Също се чудя защо като съм в добро настроение винаги ще се намери някои или нещо да ми го развали? Чудя се защо сина ми като не спи по цял ден и през ноща реве и се събужда? Чудя се защо се смея, а след 5мин. ми се реве? Имам и още много чуденки, но ако продължа ще стане утре..

Тъй де , точно!  От там е тръгнало като мода ....
Но сегашните мъже с такива нокти , с които съм се сблъсквала едва ли си имат понятие от покер , бридж ... та камо ли крупие
А може и да живея в заблуждение ...

Чудя се, защо след като се смея от сърце , после винаги плача!Честно ли е.....

Чудя се, защо жените плачат хем от мъка, хем от щастие.

Най-константната ми чуденка е била и си остава "Как така съм се родила точно, ама точно, ама точно... АЗ- да дишам, да чувствам, да разбирам, да се осъзнавам като себе си...?" 

Не си губя времето да се чудя. Някои неща просто са такива, каквито са.

Как така Вселената няма край?
Защо като вали винаги ми се излиза навън?

Това е интересно.Ето една теория:

КРАЯТ НА ВСЕЛЕНАТА

"Краят на нашата обозрима Вселена е на 15 млрд. светлинни години от нас. Ако можехме да прескочим за един миг дотам, би било като магическо повдигане на воала от радиация. Ще видим нов отрязък от Вселената с още галактики, звезди и планети. Ще бъдем вече в центъра на различна обозрима Вселена, която също се простира на разстояние от 15 млрд. светлинни години. Ами ако после прескочим отново и отново и отново...

Сякаш вървим нагоре и от върха на всеки хълм виждаме по един нов хоризонт. Дали пътешествието ни ще има истински край? Един истински край на нашата Вселена? Или ще продължим да си прескачаме така завинаги? Виждаме две възможности за Вселената. Едната е, че Вселената е безкрайна и колкото и да пътувате, няма край, винаги има нещо отвъд. Другата възможност е, че Вселената има край. Но това, че има край, не означава, че има граница. Тя може просто по някакъв начин да се затваря навътре в себе си. Така ако вървите дълго в една посока, накрая се връщате на същото място от противоположната посока.

Жана Левин е физик-теоретик в Университета в Кеймбридж. Ако Вселената е плоска и пътувате с ракета в права линия, ще пътувате вечно и повече никой няма да чуе за вас. Другата вероятност е Вселената да е затворена в космическа крива, също както Земята е извита в сфера. Ако с ракета пътувате в права линия, доколкото това е възможно в извитото пространство, т.е. в леко извита линия, но правата линия зависи от извивката на пространството, ще откриете, че въпреки, че не сте правили завой и не сте спирали, се озовавате там, откъдето сте тръгнали.

Ако Вселената е плоска, ще продължите напред вечно. Ако пък е извита, ще се движите в кръг, колкото и дълго да пътувате. Изключителната вероятност за извито пространство е била формулирана за пръв път от Алберт Айнщайн преди близо век. Той ни е казал, че ключовата сила, контролираща формата на Вселената, е гравитацията. Гравитацията е силата, която дърпа обектите един към друг. Тя придърпала ябълка към главата на Нютон.


Тя дърпа Земята около Слънцето и придърпва краката ни към земята. Тя също задържа Вселената във формата й, каквато и да е тя. С тези наблюдения над падащата ябълка Исак Нютон за пръв път дал идеята, че гравитацията дърпа нещата едно към друго и че силата й се определя от масата. Колкото по-голяма е масата, толкова по-силно е привличането. Но Айнщайн прозрял в теорията си за относителността, че в космически мащаб гравитацията може да причини изкривяване на пространството. "

Винаги съм се чудила къде се намира Вселената? И ако се намира в нещо, то това нещо къде се намира... и къде се намира другото нещо и следващото и следващото...?Представям си я като буркан с компот - плодовете са планетите. И тогава се замислям, ако вселената е в буркан, къде стои този буркан, ако стои на маса,на какво стои тази маса, ако масата стои на под - на какво стои този под.... и така мога да си мисля до безкрайност, но ме хващат нервите от невъзможността стигна до някъде и от мисълта, колко нищожно малки сме ние в безкрайноста....Тогава спирам да умувам, та да не полудея.

И аз подобно на теб и други напред в темата съм си обяснявала безкрайността на Вселената така:
" Ако има край, то той е да речем стена..., ама зад тази стена какво има  би трябвало нищо, ама това нищо пак е нещо (пространство, тъмнина...) и следователно Вселената наистина няма край  "

Чудя се защо колкото повече ми се иска нещо, толкова по-невъзможно е то.
И при вас ли е така?
Говоря за нематериални неща.

Ама дори и да е безкрайна, все някъде трябва да се намира?И къде е това някъде и то къде се намира......и така до безкрайност.

Аз веднъж прочетох,как една героиня на Харди се чудеше,защо слънцето свети еднакво и за лошите и за добрите.Бях в крехка възраст,когато прочетох това,но и до днес си спомням тази чуденка.И героинята сама си отговаряше:но на този въпрос,никой не може да ми отговори,нали?

 И все пак-никой не каза кое е първото име на чичо Скрудж...

Скрудж - Скрудж Макдак 

Чудя се кога една наша институция ще замени дискетите с по-нов носител на информация.