Отговори
# 585
  • Мнения: 3 453
    Момичета, дали 5 часа , дали 10 часа..няма такова значение.За мен беше важно да се роди живо и здраво детето ми.Възстанових се за 1 ден от секциото.На следващият нямах  болки,  сърбежи и т.н ,20 часа нямаше да издържа.Имам си праг на болката.Не съжалявам за начина по който съм родила.Доверих се на лекарите и съм доволна.На теория е лесно, на практика не толкова.

   Доста се измести вече темата ми се струва.Аз нямам какво повече да добавя, не писах в темата за да дискутираме моето раждане, а по въпроса дали се практикува вагинално раждане след секцио.

Последна редакция: вт, 16 фев 2010, 23:06 от Крисси

# 586
  • Мнения: 453
Aila, комплименти, че мислиш а четвърто! Само да споделя за водното раждане: при мен водата доста притъпяваше усещанията. Не казвам, че винаги е така, но това беше при мен. Ако искаш хубави здрави контракции, които да усещаш чудесно - по-добре да не раждаш във вана. Аз избрах да раждам във вана и втория път, защото се очакваше отново голямо бебе, а във вода разкъсванията са по-малко.

За системите в легнало положение - И аз бях легнала по гръб през тези 4 часа. тази поза избрах напълно съзнателно. В други пози контракциите ставаха много по-слаби и нищо не правехме. Само в поза по гръб имах хубави контракции и бебето само се придвижваше и центрираше правилно в родовия канал. Иначе - се завърташе и падаше наляво или надясно. Това се получаваше, защото нямаше води.
Та, доста митове и легенди обори това ми раждане. Доволна съм, че имам и този опит.

Последна редакция: ср, 17 фев 2010, 12:27 от кукла

# 587
  • София
  • Мнения: 17 326
Да питам и аз, макар че още е много рано да се говори за раждане, но така, хипотетично.
Секцио имам преди 10 години в Шейново. Проблемът е, че се мъчих цял ден да раждам нормално, някъде около осмия час започнах да напъвам и след няколко напъна казаха, че няма да стане и трябва да ме режат - а лошото е, че не разбрах защо.
Бях сама и уплашена, натъпкана с кила лекарства и през ум не ми мина да говоря и да питам. Имам някакъв бегъл спомен, че акушерката се опитваше да убеди лекарката да ме остави да пробвам още малко, лекарката каза, че не може да рискува живота на бебето - и това само помня.
Та се чудя сега, 10 години по-късно, мога ли да водя преговори за нормално раждане, при положение, че не мога да кажа защо се е наложило секциото?

# 588
  • Мнения: 3 453
 Бърди, разбира се.Говори с лекаркаря си и му кажи че искаш да родиш нормално.Ако каже пак секцио попитай го какви причини го налагат.

# 589
  • София
  • Мнения: 659
 
Скоро едно майче беше отишло в Шейново с почти пълно и лекарят казал бързо да я приготвят, че да не вземе да роди.  Cry И тя не могла да се защити.
Аз точно в Шейново родих и никой не бързаше да ме среже. Може би има значение и факта, че няколко дни преди термин ходих до болницата, за да ме прегледат и да дадат становище дали мога да родя нормално. Доктора каза, че щом не държа на секцио, ще ме оставят да опитам да родя нормално, пък ако се случи нещо в хода на раждането винаги може да ми направят секцио.
 Секциото ми беше главно заради седалищно предлежание, но ми казаха също, че бебето било едро за мен (роди се 3500г), понеже съм с тесен таз. Това ми го беше казала и акушерката, която ме мереше на консултациите още в началото на бременността.
 Според мен родих сравнително бързо - контракциите ми започнаха в 23.00 ч., отидох в болница към 3.00 ч., а в 13.05 ч. Тео се появи на бял свят. В крайна сметка успях да родя бебе с тегло 3500г. без много усилия. Е, направиха ми епизиотомия, но в Шейново май почти на всички правят. Докторите казаха, че за мен реално това си е първо раждане, защото с първата си бременност не бях стигнала до родова дейност - операцията ми беше 6 дни преди термин.
 На мен ми беше гадно като ме вързаха на леглото и не ми даваха да стана, но явно ги беше шубе и искаха постоянно да следят тоновете на бебето. Даже по едно време и контракциите ми спряха, та ми пуснаха и окситоцин, за да ги подновят.
 Надявам се след две-три години да навия мъжа ми да имаме още едно детенце  Mr. Green и пак да родя нормално
 

# 590
  • Мнения: 705
Крисси, извинявай, ако съм те обидила по някакъв начин. Не те упреквам за абсолютно нищо!!! Не бих могла! Просто взех като пример твоето раждане за една ситуация, която често се повтаря. Не казвам, че всеки трябва да съжалява за секциото, дори напротив, чудесно е, когато се приемат фактите такива, каквито са, махнеш с ръка и просдължиш напред. Но смятам, че от всеки разказ за всяко раждане може да се извлече полза, за да не се повтаря ситуацията отново и отново.  В този смисъл не смятам, че темата се е изместила, по-скоро говорим за превенция донякъде.
Кукла, Оден смята, че ако жената е оставена сама да избира позата, която да заеме, тя инстинктивно заема оптималната. Така че и двете с Емем сте прави, тя говори по-скоро за насилственото "връзване" на легло, ако съм разбрала правилно.
Бърди, при следващото раждане би трябвало да ги интересува единствено положението и ориентирането на разреза, това е всичко. (Само вметка, че в АГ стандарта пише, че втора фаза/напъването/ може да продължи два часа, след това се преценява от лекаря)
Бебси, за съжаление не виждам линийката ти...
veroniki, браво на теб! 

# 591
  • Мнения: 3 453
zozima , разбира се че не съм се убидила Peace Но ми се струва доста трудно да не се повтори тази ситуация!Нима момиче раждащо за първи път и стигнало до самото раждане би се месило в работата на лекарите, та всеки го е страх и се надява да се роди живо и здраво детенцето му.Не мисля че дори и  за втори път да ми се наложи бих тръгнала да убеждавам лекарите да изчакат при положение че са ми казали че се крие риск за мен или детето.

# 592
  • Мнения: 961
То това е основният проблем - злоупотреба с доверието на пациентите!

# 593
  • София
  • Мнения: 17 326
То това е основният проблем - злоупотреба с доверието на пациентите!

Абсолютно! Наскоро даже си мислех, че е добре да задължат болниците цените на раждане със секцио и за нормално, да са еднакви. Само така мога да съм сигурна, че секциото се налага по медицински, а не финансови причини.

# 594
  • Мнения: 1 325
 veroniki, тъкмо този въпрос бях задала онзи ден, дали второто раждане , ще ми е като първо , тъй като с първото секцио беше планирано и не бях стигнала до контракции и родова дейност.Моето секцио го направиха 4 дни преди бг терминът, и 13дни преди френският!При всички разминаването между двата термина е 9-10дни.Франсетата дават оптималният срок 41седмици, до тогава не водят преносване, тоест стмятат девет пълни месеца от овулацията.
Искам да попитам мамите от София, в кои болници се практикува водно раждане?Мисля, че това ще е добър вариант за мен.

# 595
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Искам да попитам мамите от София, в кои болници се практикува водно раждане?Мисля, че това ще е добър вариант за мен.

Само в Света София (бившата Тина Киркова).

# 596
  • Мнения: 1 325
Лейди Фрост , много ти благодаря за отговора Hug

# 597
  • Мнения: 10
Дъщеря ми е на 1 година и 9 месеца, а аз съм в 37 г.с., нямам идея защо не ми излизат лентичките, когато си чета публикациите се виждат...няма значение- разликата е по-малко от 2 години, това ме притеснява...

# 598
  • Мнения: 27
Бебси, според мен не бива да се притесняваш, ако лекарят ти те подкрепя за вагинално раждане. Рискът е от руптура, но той съществува и при мен, която имам две години разлика, както и при всяка майка, преминала през секцио. Имаше някъде статистики мисля колко е голям риска при по-кратък период между двете бременности, ако ги открия, ще ти ги цитирам.
А ако погледнеш резултатите от анкетата в темата, ще видиш, че болшинството от майките, родили VBAC са го направили година-две след секцио. Така че - успех! Стискам палци да си поредната гласувала за успешно вагинално раждане!

# 599
  • Мнения: 705
Конкретно за 21 месеца между ражданията не мога да кажа, пише, че интервал под 18 месеца повишава 3 пъти риска от руптура, 2 години е оптимален срок. И все пак 24 не е магическо число, има много жени, родили нормално при по-малка разлика от две години.

Иначе конкретно:

Interdelivery interval

In a study by Esposito et al, an interpregnancy interval between cesarean delivery and a subsequent pregnancy of <6 months was nearly 4 times as common among patients who had uterine rupture than in control subjects (17.4 vs 4.7%; OR, 3.92; 95% CI, 1.09-14.3). Among 23 patients who had uterine rupture after a previous cesarean delivery, the mean interpregnancy interval was 20.4 ±4 15.4 months compared with 36.5 ±4 30.4 months for control subjects (P = .01).44
Shipp et al similarly found that the risk of symptomatic uterine rupture was increased 3-fold in women with interdelivery intervals of less than 18 months when they underwent a TOL after 1 previous cesarean delivery (OR, 3.0; 95% CI, 1.2-7.2).45 In support of this observation, Bujold and Gauthier reported 1527 women who underwent a TOL after a single previous low transverse cesarean delivery, finding that 2.8% of patients who had an interdelivery interval of less than 24 months had a uterine rupture compared with 0.9% for those with an interdelivery interval of greater than 24 months (P < .01).46
The OR for a uterine rupture during a subsequent TOL (after adjustment for confounding variables) was 2.65 for women who had an interdelivery interval of less than 24 months compared with women who had an interdelivery interval longer than this (95% CI, 1.08-5.46). The authors speculated that a prolonged interpregnancy interval may allow time for the previous cesarean delivery scar to reach its maximal tensile strength before the scar undergoes the mechanical stress and strain with a subsequent intrauterine pregnancy.

Благодарение на Лилибон от друга тема не много по въпросите, които в момента обсъждаме, но може да е интересно:
Увита пъпна връв

Ето някои важни моменти, свързани с увитата пъпна връв:

- Докато е в утробата ви , бебето ви не диша.
Затова, да има нещо около врата му е различно от това вие да имате нещо увито около врата ви! Бебето в утробата ви живее чрез различни физиологични процеси.

- Когато майките са здрави... пъпната връв е много здрава, издръжлива и гъвкава.
Вашето бебе има множество защитни механизми. Вътре в пъпната връв има нещо, наречено "Желе на Уортън". Това желе е бяло и много плътно. Ако сте здрава, пъпната във на бебето ви ще има доста от това "желе", което пречи на връвта да се затегне на стегнат възел. Още една причина храненето ви да е от особена важност!

- Увитата пъпна връв рядко е сериозен проблем.
Спомнете си, че дъното на вашата матка (фундусът) е точно зад бебето ви и го тласка напред, докато го раждате.
Какво означава това? Това значи, че плацентата и пъпната връв на бебето го следват в процеса на раждането му. Не става въпрос бебето да си опъва връвта, докато се ражда. Ако бебето има къса, опъната връв, родилният процес ще се бави. Например, контракциите ви ще са по-нарядко, отколкото бихте очаквали, макар че сигурно ще са достатъчно силни, да разтворят шийката. Може да има и забавяния в сърдечния ритъм на бебето, които обикновено не са проблем.

- В повечето случаи няма нужда от развиване на пъпната връв от врата на бебето, докато то се ражда.
Ако има стегната пъпна връв, вашият помощник трябва да придържа главата на бебето близо до тялото ви и по този начин да позволи на телцето му да се извърти навън и да се развие.
Прерязването на пъпната връв, преди тялото на бебето да е излязло, успешно го "задушава", защото му прекъсва притока на кислород. Ако това не може да се избегне, ще ви накарат да напъвате веднага. Вашето бебе може да има трудност да започне да диша, но обикновено акушерките при домашно раждане се справят с това. Помнете - бебетата са доста издръжливи.

Проверката за увита пъпна връв, докато се ражда главата може да е болезнена за вас и напълно излишна. Развиването на бебето след раждането, докато се държи близо до тялото на майката, е доста по-лесно.
  
- Бебетата, които са активни в утробата обикновено имат по-дълга връв. По този начин "разпъването" на връвта улеснява движението на активните бебета.

- Увитата пъпна връв означава, че няма да имате изпадане на връвта, което е спешен случай, изискващ цезарово сечение.


Увита пъпна връв: Изследване


В продължение на 10 години от 1986 до 1996 е набирана информация, която да отговори на някои въпроси, касаещи пъпната връв. Въпросите са били следните:
1) Колко чести са случаите на увита пъпна връв?
2) По-често ли е оперативното раждане в случаите на увита пъпна връв?
3) Причинява ли фетален дистрес увитата пъпна връв? Ако да, увеличава ли заболеваемостта или смъртността при новородените?

Данните за това проучване са събирани от три различни източника:
- Данни за бременността: Събирани са данните от женските консултации и включват възраст, раса, поредност на бременността, тегло преди бременността, качени килограми по време на бременността и предишна лична и гинекологична история.

- Данни за раждането: Това е информация за гестационната седмица, начина на раждане, присъствието на мекониум в околоплодните води, рутинно наблюдение на сърдечния ритъм на плода, наличието на увита пъпна връв, както и други усложнения, възникнали в процеса на раждането.

- Данни за новороденото: Информация за пола, рожденото тегло, точки по скалата на Апгар, сърдечни аномалии и протичане на периода след раждането.

Разгледани са 765 раждания, от които 706 са проучени. Тези 59 са изключени от изследването поради липса на точни записи за тях. Информацията или за майката или за бебето не е била пълна.

При 167 раждания е имало увита пъпна връв - 23.65% - или малко по-малко от четвърт от всички раждания. От тях са отпаднали 16 раждания, при които е имало други усложнения.
Останалите 523 раждания, при които не е имало увита пъпна връв са служили за контролна група.

Някои определения

Увита пъпна връв, която е "хлабава" може лесно да бъде развита, преди раждането на тялото на детето.

Когато се налага да се завърже и пререже преди раждането на тялото, увитата пъпна връв се нарича "стегната".

Феталният дистрес се определя като наличие на брадикардия (забавен сърдечен ритъм) или промяна или късни забавяния в сърдечния ритъм, засечени от електронния фетален сърдечен монитор.

Резултати:

А. 23.7% от всички раждания са протекли при някаква степен на увита пъпна връв
- една намотка е имало при 21.7% от ражданията
- две намотки е имало при 1.7% от ражданията
- три намотки е имало при 0.3% от ражданията

Б. От 167те увити пъпни върви:
- 43 броя - 25.7% са били хлабави
- 38 броя - 22.8% са били стегнати
- в останалите 86 случая не е отбелязано колко стегната е била пъпната връв

В. Най-трудният случай е бил на новородено момченце с трикратно увита пъпна връв и истински възел на нея. Той е показал Апгар от 7 и 9 точки.

Няма статистическа разлика между майките от групата с увита пъпна връв и контролната група. Съответно няма значима разлика между точките Апгар на двете групи, макар че бебетата, родени с увита пъпна връв като цяло имат малко по-нисък Апгар на първата минута.

Заключения

Честотата на увита пъпна връв, открита при това проучване е подобна на откритията на други подобни изследвания. Изглежда, че пъпната връв е увита при 12.6% до 33.3% от ражданията, тоест е доста често явление.

Това изследване на открива увеличение в механично подпомогнатите раждания - форцепс, вакуум или цезарово сечение, което да е предизвикано от увита пъпна връв.

Установено е, че увитата пъпна връв не увеличава смъртността при новородените. Увиването й около врата е рядка причина за смърт след раждането. Неонаталната смъртност е около 1%, независимо дали има увита пъпна връв или не.

Все пак има едно интересно откритие, направено при това изследване: че децата, родени с увита пъпна връв, тежат по-малко от тези от контролната група.

Оттук: http://www.natural-pregnancy-mentor.com/a-nuchal-cord.html

Общи условия

Активация на акаунт