Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

Благодаря ви за отговорите!
За техниките за обръщане ме е страх, защото при всички е указано да не се опитват, ако има аномалии на матката. Говорих и с доки затова. Той каза, че обръщане с външна намеса не се прави от много години, Зозима е обяснила защо. Нямало ефективни методи, най-добре да се оставят нещата на природата.
Зозима, благодаря за поканата, но в края на май едва ли ще тръгна да пътувам толкова далече, тогава вече ще съм в 38г.с., а може и да съм родила.  Аз съм с нагласата, че бебето само ще избере най-добрия начин за своето раждане, затова няма да планирам нищо. 

А сега си получих писмото от клиниката - за 2 часа раждане ... Е, явно нещо медицината на всякъде взе да куца здраво, за9ото паниката им беше грешка, а оправданието за последвалите манипуллации (вакум, епизотомия!!! ми направили  ) , че не съм била кооперативна! А в същност те направиха грешка и според мен се страхуват да не се разправям с тях.  Важното е, че съм добре сега и детето е ОК-
.

Привет и от мен! Записвам се и аз в тази тема, за да я следя, въпреки че имам дъщеричка едва на пет месеца. За съжаление се наложи секцио, въпреки огромното ми желание да родя естествено. Не съм си и помисляла за секцио. Така и не разбрах как се извъртяха нещата. А точно от това се притеснявах. Моята история е следната: Терминът ми беше на шести декември 2009. На шести ноември усетих, че ми се вие свят и ме наболява главата. Оказа се, че съм вдигнала кръвно - 140 на 90. Не е кой знае колко високо. Може би го усетих, защото по принцип съм с доста ниско. Отидох до частна болница във Варна. Там мислех да раждам. Включиха ме на системи с магнезий и взеха, че ме оставиха в болницата. Там шест дни бях на магнезий непрекъснато - системи - и накрая се реши, че ще трябва секцио да раждам, защото съм имала екламсия. Имах оттоци, които си бяха от края на петия месец. Няма нужда да ви описвам какво разочарование ме обзе. На шестнадесети ноември ми беше насрочено секциото. Кръвното спадаше и се качваше, но най-много до тези стойности, които посочих.  Още го изживявам. Дори снощи отново сънувах същия кошмар, че отново съм бременна и че ме води съпругът ми да раждам и то отново операция, защото обикновенно с първо веднага казват, че следва второ секцио. Бебето ми казаха, че било напречно, но аз все си мислех, че има толкова много време - може да се завърти както трябва. И изобщо какво ли не мислих...Най-странното е, че ми казаха, че ако имам някакво разкритие ще ми предизвикат естествено раждане. Не можах да разбера как така един път получавам гърчове, в друг момент можело да ми предизвикат естествено раждане, но ... всъщност така и не разбрах. Така се надявах тогава, но се оказа, че моето момиченце се беше сгушило и милото въобще не си и мислеше да излиза скоро. Кой знае как се е стресирала като я извадиха. Толкова, че не проплака веднага. Твърдо съм против секцио освен да спасява живота. Страшно съм бясна, защото всички около мен раждат секцио. Къде по желание, къде като мен по някаква причина. А причини бол както знаете. Аз въпреки всичко щях да изчакам и да пробвам по тоя начин, но след като ми казаха, че е възможно гърчове да получа и в един момент хем да съм раждала вагинално, хем да се наложи секцио... е това ме обезкуражи. Нямах сили да се съпротивлявам. Исках просто всичко да свърши. Изживях го много това секцио и честно казано още го изживявам. Всеки път, когато този белег ми напомни за него - а то е често - се ядосвам. Съжалявам, ако съм прекалила със словоизлиянията. Ще направя всичко възможно да родя естествено следващия път. Само ще видя къде ще го търся този лекар и дай Боже бебо да не реши друго. Благодаря за прекрасната тема! Успех на всички в това начинание!!!

Гадове! 

Петя, съжалявам, за това, което ти се е случило!  Надявам се да преодолееш травмата (препоръчвам ти работа с психотерапевт, мога да ти дам координати, ако желаеш). На мен ми отне почти две години да се преборя с травмата и депресията и съм благодарна не психотерапевтката си и хомеопата си, за безценната помощ, която ми козаха в случая.

Моя позната от Плевен през цялата бременност беше с високо кръвно - започна да пие лекарства за понижаване на кръвното налягане, а по време на раждането, понеже кръвното й се повиши, й сложиха епидурална упойка (тя смъква кръвното) и така роди, при това седалищно... За жалост нейния лекар вече не практикува в България. 

Не че съм супер компетентна, но доколкото знам, високото кръвно само по себе си невинаги е признак за еклампсия. А еклампсията е сериозно състояние, което застрашава както живота на майката, така и на бебето. Една позната загуби бебето си в 9 месец от бременноста точно в такова състояние, защото лекарят й не й обърна внимание на състоянието.
Аз раждах секцио първия път по същата причина. През втората бременност нямах този проблем (макар че в крайна сметка така и не се получи естествено раждане, но по други причини и въпреки подкрепата на лекарката и моето желание). Петя, пожелавам ти и на теб този път да ти се размине и да имаш най-удовлетворяващото естествено раждане!

Не твърда, че е безобидно състояние или нещо такова (съжалявам, ако така е прозвучало), знам и какво е еклампсия и състояните, за което споменах като случай е същото. Казвам само, че когато има желание [от страна на лекаря], обикновено има и приемливи и безопасни изходи, които не са непременно секцио!  Нищо не омаловажавам! Всеки случай си е сам за себе си, но все пак предпочитам лекаря да си разбира от работата и да преценява добре плюсовете и минусите при различни случаи, а не само като касапин да реже наред.

  )) Съгласна съм с теб, Нощни очи!

Ех...момичета... Като си спомня как се надявах да ми кажат, че не е задължително това секцио... Аз бях на хапчета и на системи. Вярно е, че постоянно си играеше кръвното, но в крайна сметка много ме озадачи това, че ако съм имала разкритие щяха да ми предизвикат раждането... Както и да е... Много хора ще ми кажат да не ровя в минали неща. Просто още не мога да преживея това разочарование. Честно казано - не зная как бих започнала да мисля за второ дете като зная, че трудно ще ми се размине в България това пусто секцио. Но ще се подготвя добре и ще настоявам. За съжаление жена в девети месец е доста уморена, а и трудно приема да поеме риск, след като лекарят не препоръчва естествено раждане. Благодаря ви за подкрепата. Относно психотерапевта - ще съм благодарна. Не само поради тази причина бих се радвала да имам възможност да посетя такъв специалист. Но аз съм от Добрич - не зная тук дали има добър практикуващ лекар. Поздрави на всички!

Петя, не можеш да си представиш как ми прозвучаха думите ти! Все едно аз говоря, все едно аз разказвам как съм се чувствала и продължавам да се чувтвам!!! И аз мисля да ходя при психотерапевт, понеже започвам да се плаша от себе си вече. Само като чуя (колкото и рядко да се случва), че някоя моя приятелка или позната е родила естествено, ме обзема такава злоба, на която не съм мислила, че съм способна много ми е тежко и не искам да се чувствам така, но не мога да го контролирам!
А колкото до кръвното - моята свекърва е била с високо кръвно по време на втората си бременност и не само, че е родила нормално, ами е родила и близнаци!
А етърва ми, само че не в бг, разбира се, преди 3 месеца роди естествено при следните показатели -
1. на 35 години е!
2. има много висок диоптър!
3. преноси 2 седмици!
4. бяха и казали, че бебето е голямо!

Хайде кажете ми, дали тук в бг е възможно жена със само 1 от тези 4 показателя да роди естествено?!?!
      

Съжалявам, че в България се процедира по този начин... Жалко - както и за много други неща... Отдавна вече ми е трудно да оправдавам престъпните постъпки на този и на онзи, извършени без знание или още по-лошо - със, но за собствена облага...Не ми се ще да правя генерални изводи, а и не искам да слагам нас българите под общ знаменател...Жалко....за всички нас! Дано не съм помрачила настроението ви. Все пак се радвам, че тук там се срещат хора, които не искат да се слеят с масата... 

Петя, а измериха ли ти протеина в урината за 24 часа или само кръвното? Ако имаш покачване на протеина плюс високо кръвно, тогава може да говорим за прееклампсия, но винаги при кръвно над 90/140.
Иначе по принцип раждане би трябвало да се предизвиква когато има поне 6 точки по скалата на Бишоп, по която се дават точки ако шийката е изгладена, ако има разкритие, ако детето е навлязло в таза, за различните позиции (антериорна, постериорна) и т. н. Тогава се счита, че ако раждането се предизвика, то може да завърши вагинално. Иначе индукцията не е успешна. Имайки предвид, че ти си била далеч от термина, най-вероятно не си била готова за индукция.
Ако искаш през лятото може да се видим и да ти дам малко книги, за да се подготвиш по-добре за раждането следващия път. Вярно, не можеш да предвидиш всичко, но може поне да опиташ. Пък дори и само ако искаш да поговориш с някой , който се чувства по същия начин. Аз ще съм в Балчик за два месеца след края на юни, а имам и работа в Добрич.

Поради огромните оттоци често ми правиха изследвания на урината за албумин. Никога не съм била със завишени нива. Не зная дали това ме питаш - надявам се да не греша. Терминът ми беше на 6 декември, но в крайна сметка - моята овулация е почти веднага след менструацията, та бебка беше достатъчно голяма. Дори ми биха инжекции кортикостероиди, за да се развият белите дробчета. Дъщеря ми се роди 3450 грама. Дано не съм досадила с дългите обяснения. Много ще се радвам да се видим, защото действително бих се радвала да съм добре подготвена и да успея да удържа на напъна да раждам секцио отново. А и искам да се успокоя, че тези кошмари не искам повече да ги сънувам... Между другото бях със спинална упойка... Доста зле се чувствах през цялото време. Щяха да пристъпват към пълна, защото не ме ловеше дълго време. Слава Богу накрая чудото се случи. Чух, че горната ми граница не паднала дори и от упойката. Аз не мога да кажа със сигурност дали е било нужно това секцио... просто нещо в мен ми казваше, че можех да се справя...., но не посмях да се изправя срещу мнението на лекарите.

Ще попитам моята терапевтка да ми препоръча някой в Добрич, сигурна съм, че и при вас има добри специалисти в областа! 

Петя, точно за албумина питах. Не може само от едното високо кръвно и то, както казваш ти, стигнало само веднъж 90/140 и дори не е преминало границата, да говорим за прееклампсия, пък камо ли еклампсия. Вярно, високото кръвно е стряскащо, но може да бъде овладяно. И все пак може би има и нещо друго, което да ги е накарало да преминат към секцио, знам ли...
Виж, дали е можело да се избегне секциото в момента не е толкова важно за теб. Сега трябва да продължиш напред с увереността, че всичко ще бъде наред следващия път. Затова имам една приятна изненада. Запознах се с главната акушерка от родилното в Добрич и уговорих среща с нея. Каза, че няма проблем да се ражда нормално, стига да е минала година и половина след операцията.  Насочи ме и към лекар, с който може да се обсъдят опциите, а друг лекар от родилното там ми е съсед, може и с него да говоря. Тя ме увери, че и той е много добър специалист.
Така че изчакай още малко и смело напред!
Дано и Фрости успее да ти намери добър психотерапевт, за да може да се изчистиш от излишните страхове. Знам колко боли и не говоря само за операцията, все още изпитвам ужас от лекари, не съм ходила на гинеколог от секциото. Всъщност на никакъв лекар не съм ходила, въпреки че имах известни проблеми.

Да ви споделя нещо. Бях на уебинар за следоперативна профилактика на белега. Искам да ви кажа, че има страхотна разлика! Преди под него усещах бучка от едната страна, но след ежедневен масаж мястото стана меко и бучката се  разнасе. Мацката, която води занятието каза, че може да се работи върху срастванията шест седмици след секциото и никога не  е късно да се започне. И ето на - при мен ефект определено има!

Вярно е, че всичко вече е в миналото. Въпросът сега е да успеем да погледнем напред без страх. Благодаря на всички за подкрепата!