Забраната е по-лесна от решенията

това, което правите, е според мен правилното. и аз правя така.
но...
запишете го Самуил в държавна детска градина и елате след 2 месеца пак да споделите какво се случи с вредните храни...
моят син в яслата научи думите салам, кремвирш, вафла, бонбон, конфитюр, филийка с шоколад...

Отглеждам ги у дома с една машина, която произвеждам. Слагаш семената вътре, тя се грижи за тях, пръска, продухва и те растат. Самито много ги обича.

Той вече е там, ще видим. Възпитателите приеха положително, че някои неща при него са по-различни от другите деца, и то не само с храненето... може пък те да научат хубавите неща покрай него. Ще им подарим някоя-друга машина за кълнове, ще им дадем да прочетат статийки за кариеса, ЕБХ и порцелановия трон и току виж се променят за добро... 

Синът ми се впечатлява само от театралната и музикалната страна на рекламите.Не ги свързва с рекламирания продукт, може би защото по изключение го водим в хранителни магазини, а може би защото е още малък.Но като цяло той няма интерес към каквато и да е храна.За него яденето е досаден ангажимент, но не това е темата.

У дома не се купуват разни измислени храни, като данонино, донети и незнам какъв си нет и нен.Вчера, да ви призная много се пулих в една тема, докаго се сетя какво е пингуи.после се сетих за рекламата и пак не съм съвсем сигурна.

Но да се отхвърлят фанатично храни, с които са израснали цели поколения, това не е за моето семейство.Поколения деца са се хранили с бабини и мамини мекици, баници, бухти,но обикновено се приготвят през почивните дни или по празници, когато има време.никой няма да умре от това, че в събота или неделя си хапва баница, мекичка, дори някоя обикновена вафла с още по-обикновено мляко.Въпросът е в мярката, в това да не се фаворизира яденето, да не е награда, а просто средство за задоволяване на глада.

За спорта. не е чак толкова недостъпен.Не е казано, че всички трябва да се занимават организирано със спорт.В моето детство  дворът на училището ми беше пълен с деца и в почивните дни, момчетата ритаха топка, ние играехме на въже, на ластик.




Днес училището си е същото, дворът си е същият, но децата не са там, най-много съм виждала някое дете да си разхожда кученцето.Децата са пред компютрите или пред ТВ, затова не спортуват.И това е по-опасното, липса и нежелание за двигателна активност, а не точно фанатичното заклеймяване на захарта и брашното.

Нека не забравяме, че сега живеем в свят извън баланс. Днес на негативното, грозното, жестокото, нездравословното се набляга чрезмерно - виждаме го всички по медии, филми, реклами, видео игри и на улицата.
По наше време (70-те, 80-те години) не беше така, тогава можеше спокойно да пуснеш детето без да го мислиш, пред телевизора или на улицата, знаейки, че то няма да се нагълта с негативни послания или храни. Какво прави, не те занимава, защото знаеш, че играе навън, на жумичка, на ластик, гоненица...

Уви днес не е така, нашите малки деца не можем просто да ги оставим да избират, защото за да направят правилен избор трябва да са видели и по-доброто, по-здравословното, по-хармоничното. А то не се вижда. Не че го няма, но баланса е силно нарушен в полза на разрушителното. Затова смятам, че като родители трябва до определено време да избираме вместо тях, да ги поощряваме за спорт, да ги напътстваме към по-доброто.

Онова беше нещо изкуствено и невъзможно, опит за принудителна изолация от цивилизацията.
Нямам нищо против доброволната, но изкуствената няма как да издържи дълго.
И спокойствието беше само привидно, убийства, изнасилвания и тормоз, всичко това си го имаше, хора изчезваха и никой повече не чуваше за тях ...

А какво става, когато това дете тръгне на градина и на училище. Когато разполага с джобни, а няма контрол.
Гледам в нашата градинка, деца на 10 тина години, пуснати самички с едно левче джобни на ден, събират парите, отиват купуват чипс и кола, събират се и си ги пият и ядът. По-лошо купуват и енергийни напитки и то от най-евтините (Питбул). Ако дойде някоя майка всичко се крие. Е и тогава какъв е смисъла, ти да си го пазил толкова време, а в един момент вече му изпускаш края.
Дъщеря ми газирано не пие, не и харесва, но сокчета пие, яде и солети, много рядко взимаме зайо -байо , само ако много я дразнят в градинката. Шоколад хапва една хапка и е дотам, а пържени храни не консумира, просто е злояда. Не и отказвам, с изключение на някои храни, защото знам че забраненото е най-сладко. Е тя сама почна да отказва "боклуците". Вече не иска солети, знае че боли коремче от снакс. Че от шоколад се ходи на зъболекар, обаче ако и се прииска нещо и го взимам.
Моето мнение е, че не мога да я предпазя от това което е по магазините, нещата ще стават по-зле, не по-добре.

Aко детето преди да отиде на училище изяде една обилна здравословна закуска, едва ли ще се сети да тича за вафли през междучасията.

Aко дете на 7 години има нужда от контрол за храненето му, значи възпитанието е изпуснато... А тези деца, които виждаш по градинките с чипса са отгледани между другото, пред телевизора и компютъра.

Аз съм на мнение, че каквото посадиш в детето до предучилищна ще му стане основа за цял живот.
Ако спечелиш безусловното доверие на детето, няма да има нужда от контрол над него. Но това става с много самоконтрол в родителите. Не може, както казах по-горе, да му казваш едно, а да вижда, че вършиш друго. Доверието на едно дете рудно се печели и още по-лесно се губи!

Но ще поживеем, ще видим. Сами е на 3.5 годинки сега. Дотук всичко, което приложихме даде добри плодове - домашното раждане, привързаното родителство, кърменето, пълното доверие към детето, ЕБХ, храненето, използването на изцяло положителен подход към него...

Някъде по архивите видях мои постинги отпреди 3-4 години, когато казвах, че ще раждаме детето у дома, че ще го гледаме с ЕБХ. Отзивите бяха, че ще навредим детето и т.н. А ето, оказа се, че не е така...

Все едно дали ще е забрана или ще се преструваш пред детето, че тези неща изобщо ги няма   Хайде, докато е на 3 може и да минава номерът, но после се усещат ако все пак ежедневно се срещат с други деца, които обсъждат не само реклами, но и филмчета, играчки и други вредности. Не е само храната   И да не е гледало рекламата на гормитите (проклети да са), ще ги види в училище по чиновете на децата.
Работата е там, някак да му изградиш полезни навици и някак да му изградиш добра ценностна система. Затова и възпитаваме различно, след години ще се види кой е постигнал по-добри резултати.
Обзалагам се, че и пониците, и фурмите ще отидат по дяволите, когато детето опита вредна храна и му хареса, защото производителите залагат на силните вкусове и на повечето хора точно това им харесва. Ясно ми е, че вашите деца ще са от изключенията  
Лично аз смятам за добре на детето да му е позволено да яде почти всичко, но и придружено със съответните обяснения. Купувам му когато ми поиска боклучава храна и понеже не му е забранено и не го страх да ми поиска - му се иска сравнително рядко. Мен ме устройва идеално. А за да не ми се залепва за зрънчото и боклуците на другите деца, не го водя гладен навън.
А за яденето и пиенето тайно, за мен е погрешно. Ако аз ям шоколад, ще му дам и на него, а ако съм убедена, че така ще му навредя на здравето, ще престана и аз да ям, инак не е честно.

Първо да отбележа, че се пише безпрЕкословно и кОмин.
А после да отбележа, че хората от моето поколение са отгледани точно с банички, кифли, понички, бухтички, мекички, пържени филийки, кексове, палачинки, обилно гарнирани със сладко, мед, мармалад, домашно направен течен шоколад /защото по магазините нямаше такива благини/ и какви ли още не вредности. Тогава не се знаеше, че тези храни са смъртоносни, затова си ги поглъщахме, както се казва "на корем". От целия ни випуск /160 човека/ в гимназията, имахме само две по-пълни деца.
Номерът не е във вида храна, а в нейното количество. Преяждането с каквото и да е, води до затлъстяване, особено пък ако човек не се движи достатъчно.
Децата ми не са лишени от никоя "вредна" храна. Почти ежедневно ядат по нещо сладко или тестено. Но ходят пеша много, ежедневно беснеят по 2-3 часа в градинката, нямаме асансьор /4ти етаж/, по два месеца през лятото стоим на морето, където основно тичат, плуват, ходят. Не мисля, че им липсва активен спорт /аз самата също не съм спортувала интензивно на младини, но никога не съм имала дори един наднормен грам или провиснало по тялото/.
Та, не се вторачвайте толкова в "какво", а в "колко". И, естествено, златното правило, което съм наследила от баща ми - колкото хляб, захар, шоколад и др., същото количество плодове и зеленчуци всеки ден.
В нашето семейство на млякото, млечните произведения, яйцата и месото не гледаме като на боклучави храни.

Tъкмо пресмятах, че няма как една мекица/пържена филия със сладко да е около 2000 ккал, както статията твърди, колкото е дневната дажба за възрастен и то с моето тегло и начин на живот. Просто твърдението, че една порция от тези изделия задоволява напълно дневната дажба от калории за възрастен, изобщо не е вярно.

Слава на бога, че и други мислят така. Снощи една майка на наборче ме застреля с въпроса знам ли какво яде детето ми в градинбата. "Знам" казвам. А имало ли запръжки и как точно запържвали. Ами че какво му е лошото на 50 мл олио в мусаката, по дяволите. Почнах да се чувствам хипервиновна, че не ядем варено жито за закуска, картофена супа за обед и зеленчуци на пара за вечеря.

промяната в детето изисква промяна в нас. Разбира се, че то ще разбере рано или късно, че крием вредните си навици.

Мога да говоря единствено от нашият опит - детето ни, при наличие на бонбониера и бисквити на масата си играе с тях, като с играчки... Кебапче и наденица са му давали, когато сме били на гости - подъвче и изплюе с гримаса.

Избягваме да му налагаме модели - "това е вредно" и "това е полезно", защото, както казахте горе полезно и вредно няма, има мярка. И секса може да е вреден, и яденето на кълнове също.

Но едно знам със сигурност:


И най-доброто в този период е нашият личен пример. Да, това изисква самодисциплина и промяна в нас самите, но не е невъзможно, ако го правим в името на детето...

А аз пък съм виждала точно обратната реакция на 5-годишно момиченце, което никога преди не беше яло нито захар, нито нещо в опаковка. Омете цяла кутия бисквити сам-само, тъпчеше се като зверче, грабеше с 2 ръце и си препълваше устата. Представям си като открие хамбургерите.
А иначе обяснява на децата, които носят сладолед колко вреден е за здравето. Но при първа възможност така ще се натъпче, че ще му призлее.
пп: а бухти синът ми не беше ял никога допреди няколко седмици. Пита ме какво е - направих за първи път и му ги дадох. Изяде поне 10. Става дума за 6-годишно, което пържено тесто не е близвало.

Не знаех, че баниците и филиите са ужасно вредни, ама карай! за захарните изделия и разните му там газирани и негазирани напитки е ясно - вредни са. Обаче махането или изключването на телевизора не е решение. Ако днес дете на три и половина може да живее спокойно в двора на къща насред някое село или гора, то в един момент излиза на междуградските пътища и вижда билбордове или отива в града и пак вижда билбордове на всичко, каквото се сетите. Същото е и с недостъпността на подобни храни и напитки вкъщи. Все някога детето ще опита вафла или кола и ще дръпне една кратка на суперздравословното домашно меню и с кеф и скришом ще започне да се тъпче. Информационната завеса ще влоши положението ,защото детето ще си "навакса" всичко като тръгне на училище и ще е извън обсега на родителите.

за мен начинът е да има възможност да консумира, но в малки количества и да знае какво яде. Нищо няма да му стане, ако веднъж в седмицата яде вафла или шоколад. За рекламите - като няма спасение от тях поне децата да се "имунизират" чрез информация за естеството на посланието и продукта. Не си крия навиците, защото живея с децата си - когато ми се яде шоколад си купувам и черпя всички вкъщи, а не си го ям скришом. Все пак нямам намерение да превръщам себе си и семейството си в орторексици.