Забраната е по-лесна от решенията

... Или ще се разбунтува... и каква ли форма би приел този иначе справедлив бунт...

Защо смяташ, че твоят начин на живот и отглеждане на деца е по-добър от този на семейството на Людмил? Откъде знаеш дали твоето дете или неговото ще е по-стойностен човек като порасне? Това ще се види след години.
Няма нужда да споделяш нечии разбирания, достатъчно е да ги приемеш, без да обиждаш на фанатик, сектант и т.н. Какво показваш с тези квалификации? Че си широко скроена и толерантна може би?
И за домашното раждане, и за дългото кърмене има предостатъчно съвременни статии, написани в 21 век, според които това е правилното. А децата без памперси (моето не е от тях) са си съвсем нормални деца, и нито са нещастни, нито са измъчени.

стойноста на човек не зависи от това дали е бил без памперс или какво е ял.
за по- добрият метод- аз не съм се вманиачила в нищо , просто съм в крак с времето.
нищо съвременно и правилно не виждам в раждането в къщи просто се чудя от къде намират тази смелост. (от мига в който се роди моето дете беше неотлъчно до мен , а стаята по нищо не се различаваше от домашна спалня , само че имах насреща си лекарски екип)
и да странни са ми кърмачета които говорят свободно и даже си имат гаджета.

yasmina, лесно е да гледаш от твоята си камбанария... Ти си раждала и бебето ти е било при теб.... В България НЯМА болница където да е нормална практика бебето да е при майката от секундата в която се роди. Аз успях да си го извоювам, но "по втория начин", в болницата ме криеха в една стая да не видят много хора че бебето си е при мен, за да ми го датат висях пред вратата на детското отделение 2 часа след раждането и вдигах скандали... Не исках да ми къпят бебето след раждането- не ме послушаха, изкъпаха го... Мъжа ми видя сина си за първи път на изписването- на втория ден, пак "по втория начин" ме изписаха по-рано... Да, бих родила вкъщи, стига да имах подкрепа и някой да ми асистира.

Иначе- ако някой ден се срещнем ще ти покажа бившо говорещо кърмаче отгледано с ЕБХ
Аз съм от редовно четящите Людмил- намирам доста полезни неща от идеите му.
Благодарение на кърменето, ЕБХ, позитивното възпитание, педагогическото захранване си гледам децата с лекота. Ежедневието ми е лесно и приятно, живея в хармония с децата си, спестявам си усилия и пари.

По конкретната тема- за себе съм решила да прилагам личния пример. Това, което ние ядем е позволено и на децата. Ако смятам нещо за вредно- защо пък ние с баща му ще го ядем? Нали вредната храна е вредна и за деца и за големи хора?
Разбира се, има още много какво да се желае по отношение на храненето ни, но се храним все по-здравословно. Самите ние с мъжа ми сме много по-здрави от преди.

Има в Майчин дом в София. Като изключим първите 2 часа, през които бебето е в един бокс с други новородени за преглед от педиатър, през цялото останало време не се е отделяло от мен. Не искам да повдигам пак въпроса за раждането, но ти просто си имала късмет, че раждането е било без усложнения. Щях да те питам на какво мнение си за домашното раждане, ако с първото ти бебе се бяха закучили нещата.

Andariel, тези първи 2 часа не съм съгласна да съм разделена с бебето си, иначе да, знам за Майчин дом (затова съм формулирала изречението си "от секундата в която бебето се роди"). Освен това за тези, като мен които не живеят в София е трудно да се предвиди дали биха имали време да пътуват до Майчин дом например.
Мислиш ли че е лошо хората да имат право на избор? Защо да не може всяка жена да си избере сама дали да роди вкъщи или в болница? И при двата варианта си има различни предимства и недостатъци.

  Определено българското акушерство има накъде да се развива, независимо дали говорим за раждане у дома или просто за премахване на отношението "а като го правИ не те викА".

Каква е важността на тези 2 часа макар и първи? Извинявам се ако звуча лаишки.
Иначе подкрепям идеята човек да има избор, но също така да е готов да понесе последствията от избора си.

Защото нероденото й бебе вече е жизнеспособно - самостоятелно - и би следвало да има също право на избор. Статистиката сочи - безусловно - кое е по- безопасно за него. Без да носи - също безусловно - допълнителен риск - по какъвто и да било начин - за родилката. И... ами, изборът не клони към неконтролирано раждане.

Аз мисля да съм до детето си през остатъка от живота си - дай Боже.
Не мисля, че секунди, часове раздяла в началото биха могли да ощетят по какъвто и да било начин който и да е от нас.
Но пък, вроден дефект, който би могъл да бъде коригиран в тези първи часове (има и такива неща), осигурявайки на детето дълъг и щастлив живот, могат да му костват живота - за часове, за дни - понеже просто не е бил диагностиран... понеже детето не е било прегледано. Понеже майката иска да си го стиска от първата секунда - сякаш ще направи нещо за него.
Неоправданите рискове са просто... неоправдани.

Да, но при раждането не само родилката поема последствията. По подразбиране има поне още един участник.

много точно казано 

Разбира се, че има. Но нали от избора на майката зависи другия /по подразбиране-то/. Има и ситуации в които избора е ограничен, но не става дума за това. Говорим за предварително решение, обмислено и съгласувано. Не съм чела скоро в тези форуми, но повечето майки знаят къде и при кого ще раждат.
Четейки мненията на някои потребители обаче, ме озадачават крайностите и най-вече увереността за ясен и категоричен резултат след ен-години, който е много спорен. Все пак детето е човек със собствена индивидуалност, а не парче глина, от което може да се направи всичко.

Четейки тази тема и подобни , наистина се убеждавам,  като цяло колко  често ни липсва усещането за баланс.
Едно е да се храниш здравословно, да  предпочиташ в по-голямо количество безспорно носещи здраве и енергия продукти- сезонни плодове и зеленчуци, по възможност домашно отглеждани и без химия.
Друго е да се взираш маниакално във всяко кристалче захар или филийка бял хляб и да гледаш на тези продукти като отрова.

Едно е да обичаш природата, да я пазиш, да е начин на живот общуването с нея, да предпочиташ излетите пред висенето у дома до ТВ.
Друго е да отричаш достиженията на цивилизацията, които създават все пак някакво удобство и същата тази  природа ни е дала познанието да ги открием и изобретим.

Пропагандира се ЕБХ/ за която,  признавам си, почти нищо не зная/, майки се тупат в гърдите, как пеленачета на дни са без  памперс и така уж не замърсяват природата и пестят.Но същевременно едва ли тези същите майки ще се лишат от удобството на дамските превръзки/ използвани в живота на една жена в пъти по-дълго време, отколкото пеленачето ползва памперс/и едва ли ще минат на "екологични парцали", каквито, попитайте,  всяка 60-70 годишна жена е ползвала в младостта си

Отричат се найлоновите торбички/ и с право!/, макар и често те да носят удобството да запазим същата тази природа, събирайки си боклуците след излет.Обаче широко се пропагандират презервативите/ за които не зная да са направени от екологичен материал/, вместо да се пропагандира въздържание от случайни връзки.


Пишат се петиции и се следи за всеки хранителен боклук/ и с право!/в ДГ, но същевременно същите майки, които се боят от хранителни алергии, не се боят от това, че спирайки  колата си точно на тротоара пред ДГ също замърсяват въздуха, допринасят за алергии / не по- малко тежки/, а да не говорим за създаването на опасност за движението.

С тези разсъждения нито възразявам срещу  нечие мнение,  нито отричам нечие разбиране за здравословно, екологично и т.н., имала съм поводи да пиша, че ме боли наистина много за  природата и за здравето на децата ни.Но  просто се удивлявам на  крайности и на крещящи противоречия.А освен това познавам на живо човек с данни за орторексия.

И аз си мислех нещо подобно преди време - кой от какво се отказва и в чия полза е. За дамските превръзки е точно така. Любопитно ми е колко от майките, които не слагат памперси на децата, вместо фабрични дамски превръзки използват парчета плат, които чинно изпират. Или дали като радетели на опазването на природата перат само с домашен сапун вместо синтетичните прахове, които замърсяват водата. Или колко ходят пеша или с градски транспорт, вместо с колата рък-брък насам-натам.
А това за крайностите в храненето вече е диагноза - орторексия. Моят извод е, че много избирателно всеки демонстрира любовта си към природата. По-лесно бих приела човек, който наистина от любов към природата се откаже от всички благинки на съвременната цивилизация, ама едва ли ще намеря такъв. Останалото е мижай да те лажем.

За да успокоя духовете- аз не съм раждала вкъщи все още. И двете ми деца са родени в болница, но и двете си бяха при мен веднага след раждането. Първия път раждах в чужбина и там това беше нормата- бебето да не се отделя от мен, всички прегледи да стават пред очите ми и да ме уведомяват предварително за всичко, което искат да направят с мен или бебето. Втория път раждах в България и трябваше да споря с персонала в болницата за да получа същото. Апропо- в тукашния РД тези 2 часа бебето лежи на едно легло в същата зала в която е и майката (лекарите почти не влизат и при майката и при бебето), на 2 метра от леглото на родилката, просто не го дават на майката без да могат да обяснят защо. Лекарят може да прегледа бебето и при майката, не е нужно да се разделят, разделянето се прави в България без да има разумна причина.
За някого може да не са важни тези 2 часа, но за мен са важни. Просто аз така усещам нещата и не желая да се разделям от децата си. Освен това е известно и доказано че е важно бебето да засуче в първия час след раждането, стреса за него е по-малък ако не се разделя с майка си.
Когато раждах бяхме 7 жени в РД. Моето бебе беше единственото което не беше дохранвано никога и ние бяхме единствената двойка майка-бебе, които нямаха проблеми с кърменето- ето един малък пример за това защо е важно майката и бебето да са заедно.

Раждането в болница също носи рискове и последствия за майката и бебето.

За памперсите- аз не мога да дам мнение, т.к. въпреки че практикувам ЕБХ ползвам еднократни пелени. Дамски превръзки не използвам, понеже още от първата бременност до сега не съм имала цикъл. А преди това не съм се замисляла много за екология

Начина на живот на Людмил е мнооого различен от това, което сме свикнали да приемаме за норма. Аз лично не съм готова да се откажа от мнооого от благата на цивилизацията (за мен едно пътуване до САЩ например нанася много повече щети на планетата от памперсите на едно бебе, но родителите ми живеят там и пътувам). Т.е. ЕБХ практикувам заради удобството и защото ни е приятно на мен и на децата, а не заради опазването на ок. среда.