Раждане вкъщи 5

Най-сетне да успея да драсна и тук.
Евридика, прекрасна бременност и раждане ти пожелавам!  
Ла Мамма, честито! Да е жива и здрава Гергана! Много радост да ви носи!  

Това се случи и при мен, когато раждах Ясен. За раждането на Маги не ми се говори пак, за 1000-те абсурди. Не че с Ясен ги нямаше. Споделяла съм, а и Ескориал виждам, че е е споменала една малка част от преживяното по време на раждането. Абсурди има и в България и в Канада. Въпросът е до колко ние ще пзоволим да се случат. И е много важна подкрепата на мъжа, семейството.

Имах неблагоразумието да почна да следя "онази" тема в Майките. Ще кажа само едно, виждам, че се следи тук какво се обсъжда в детайли: Персона, не ти прави чест. Липса на първите 7 години му се вика на твоето! не мога да разбера защо се пъхаш в теми, които не са за твоята глава! Комплекси? Чувство за малоценност?

Лорче, виждам, че си писала и тук. Невероятно силна жена си!  
Ярка птица, кога минаха 7 месеца? Как бързо лети времето.

Последно редактирам:
Лилибон, моят мъж присъства на второто раждане. Той е много спокоен човек що се отнася до болници, манипулации, операции. Но хич не му понасяше да ме гледа " как се мъча и гърча ". В моя случай една дула щеше много да ми помогне и може би нямаше да се стигне до секцио.

За тези, които не следят темата с петицията, ето постингите само на доц. Сираков
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=225805;sa=showPosts

Днес следобедът ще говоря с моята приятелка. Точно европейския съд по правата на човека имам предвид. Имам и познат, който работи в самия съд в Страбург. Нея ще я питам към кой точно съд да се обърнем - в Страсбург или в Хага.

Аз все още издирвам моя човек, сигурно пътува някъде. Много се надявам на него, защото работи в Министерство, а има и дипломатически опит.

Момичета, с мъжа ми в момента пускаме един сайт за проекти, искате ли да направим този там? Ще се радвам той да е първият български

В момента дооправя той кирилицата, че енкодинга както винаги прави проблеми 

Лорче, честито детенце! Много съжалявам, че е трябвало да преживееш това! Не ми се коментира просто!  Направо сърцето ми се скъса! Надявам се да се пребориш с травмата! Много се гордея с теб! 

Покажи разказа на колкото се може повече хора. Ако ми позволиш ще го публикувам в блога си, както и в темата за активното раждане в другия форум където пиша!

Бях ви загубила дирите и за няколко часа едва си събирам емоционалното торнадо, та да напиша нещо.
Лорчето, честита ти рожба! За раждането - нямам коментар, просто думи нямам (тоест, имам прекалено много, за да успея да ги напиша). Раждала съм в тази болница, с избор на лекар и по всичките му там болнични правила и плащания, но съм сигурна, че нищо не съм подписвала - от кога е практика това, във всички болници ли те принуждават да го правиш, какво съдържа въпросния документ (ами, че за едно вадене на сливица на сина ми, прекарах поне час в кабинета на лекаря, който щеше да прави операцията, за да ми бъде подробно обяснено всичко и да изчета такъв документ за съгласие и да си задам въпросите, а тука съм сигурна, че жените, които раждат не знаят въобще какво подписват и от къде на къде ще подписват нещо, което не искат - за да оправдаят после лекарите действията си ли???)
И така, не искам да продължавам. Ще следя всичко свързано с темата. Мъжа ми също би подкрепил всяка инициатива по въпроса, не сме група луди лелки. Аз също мога да ви пусна едно разказче на една майка - как се ражда секцио без да те е хванала упойката и акушерката да ти вика - ти си въобразяваш, че те боли. И колежка имах навремето - да, остана с едно дете , заради травмата от преживяното раждане! Господи, цялата треперя!
Лорче, не мога да си представя какво ти е, не само заради раждането, но и за отношенията на близките ти най-вече - дано намериш път към техните сърца и умове, и те към твоето! Поздрави от мен, прегръдки за теб и благословените ти дъщери!     


Честито бебенце и на ЛА МАМА!      Спокойствие, гушкане, любов и здраве ви пожелавам!

Евредик@, толкова "пърхащо" ми подейства новината за твоята бременност! Всичко най!

И аз знам една такава история, да не би да става въпрос за същата жена, или е масово? 

Аз познавам не една жена в България, която ми е казвала, че не е искала второ дете, заради преживяното на раждането. Също Елена Владимирова (Birth as we know it) разказваше, че в Съюза (откъдето най-вероятно са взаимствани много практики  ) масово жените са имали по едно дете и се е считало за голям героизъм, ако някоя се реши на второ. Раждането в онзи му вид тя наричаше "extraction" (изваждане) 

Men ne me hvana upoikata I nikoj ne mi viarvashe, samo anesteziologa se usamni po edno vreme I predloji da me prespi, koeto estestveno otkazah. Kato go izvadiha I sprqh da useshtam kakwo pravqt, moje bi ot euforiq, no e predi sam spomenavala che spomeni nqmam ot parviqt den v bolnicata. Ne iskah da sravnqvam praktikata v bg I tuk, no ne moga da go premalcha. Tuk ne ti vikat i biqt, no pak si pozvolqvat dosta proizvoliq, osobeno pri vbac. Govorq za tezi documenti koito iskat da podpisvash, imashe sluchaj na Jena s otneti roditelski prava zaradi otkaza da se podpishe saglasie za sekcio pri priema v bolnicata kakto I vechnoto namesvane na socialnite za shtqlo I neshtqlo... Ne mi se govori, v strashni vremena jiveem kudeto ne sme gospodari daje I na sebe si poveche. Zatova sum izbrala domashnoto rajdane, ne che sam mnogo blizko do prirodata I estestvena. Sorry za latinicata no ne mi izliza kirilizatora.

Аз в момента цялата треперя. Прочетох и разказа на Не-е-важно от темата за петицията и ми дойде вече съвсем много... Честно да си кажа от собственото си раждане нямам толкова кофти емоции... Трамбовам мрачно из вкъщи и място не мога да си намеря - бясна съм, ядосана съм, чувствам се омърсена! Добре, че поне малкия спи и не ме вижда такава.

Трябва да спре целия този кошмар! Не може повече така, не може... Имам чувството, че сърцето ми не може да понесе повече.  

Божичко, толкова се е побъркал този свят! Ум не ми го побира просто! 

Побъркал се е. Ама в очите на някои побърканите сме ние или по-точно родилите вкъщи, които смеят да промиват мозъците на останалите. Пък те, останалите, нямат глави на раменете си и не могат да отсяват информация и да преценяват кое е според възможностите им.

Ех, много обичам като се заформи поставянето на диагнози от разстояние и оценките кой какъв и как прави избори! Царе сме в това отношение българите!
Чел някой пък решил да ражда вкъщи! А лекарите не са ли чели?!? (сташничко би било, ако не са...). В крайна сметка всичко на този свят е написано, трябва само да прочетеш, да осмислиш и премислиш; да прецениш кое е ок за теб и кое не; това ако не в училище, поне в университете се учи - как да си правиш изследване, как да нимираш източници, да правиш съпоставка и да анализираш статистики.
На мен никой не ми е промивал мозъка, рових се като гламава, няколко години правих проучвания, поръчвах книги и четях, сравнявах, мислих и обмисях, докато накрая не ми стана ясно кое е най-добро за мен и защо. И да дойде да ми каже някой, че съм прочела някъде в нета колко било хубаво и хоп и аз....
Домашното раждане (при липсна на акушерка) си е сериозна подготовка и не е за всеки. Домашното раждане с читава акушерка си има много предимства. Но всеки сам си решава според собствения си мироглед.

Момичета записвам се в темата за да ви подкррепя, ако се организира нещо срещу издевателствата в българските болници. Аз също припознавам моето раждане в разказа на Лорчето и докато четях спирах на моменти, защото отново се връщах към ужасните ми спомени и аз непосредствено след като родих много се страхувах, че няма да събера смелост за второ дете. Все пак донякъде времето лекува и след няколко месеца ми предстои второ раждане, в българска болница, единственото на което разчитам е да отида в последния момент, пък от там нататък не знам.
Лорче, да са ти живи и здрави дечицата и да си ги кърмиш в тандем! (аз теб те знам от кърмаческия, когато беше пускала тема, че имаш проблеми с бремеността, но искаш да продължиш с кърменето, радвам се че си успяла )

Верно си е Вери. В другия форум помолих някои мами, с травмиращи раждания да се включат в хепънинга, а те отказаха. Ражданията им просто били тежки, всъщност много били благодарни на лекарите и бла-бла... Направо си е отчайващо чак! Не стига, че ти съсипват животеца тия проклети гинеколози, ами дори успяват, да те накарат да си им благодарен за това! А аз съм чела техните раждания на тия мами. Нищо прекрасно не мога да кажа за персонала, който се е "грижил" за тях!

В момента се чувствам толкова отчайващо безсилна, че няма на къде повече! 

Днес точно си говорихме за това! Има си име - Стокхолмски синдром - мисълта, че си жертва не може е изтиквана от съзнанието ти, което не може да я приеме и е заменена с нещо по-лицеприятно - спасили са ти живота, след като са те пратили на крачка от смъртта....

Звездичка, има начин да си останеш вкъщи до последно и да знаш, че всичко е наред. Моя позната, отиде в болницата 5 мин преди да роди сина си Хем беше първо дете....

Фрост, и аз съм така. Вървя на адреналин тия дни. Сърцето ми не е спряло да бумти. Не мога да се примиря с този ужас. И Мег е права, това си е начин да се справят с травмата. И аз написах нещо подобно в другата тема.

Трябват ни истории. Ако има жени които четат и искат да помогнат да се даде глас на тях и всички жени с които се гаврят по болниците, пратете си историята на една от нас. Първо име е достатъчно.