Здравейте момичета, не знам защо нещо занемарих точно тези теми, всъщност знам... достатъчно се занимавам с бебето и понякога не ми се говори на бебешка тематика. Иначе си чета други неща, особено темата за Муньовците е любима на целокупното семейство.
Благодаря на всички които са ми честитили РД. Е, като се има предвид че подкарах 40-тата година, ми беше малко тъжно, но какво да се прави... всяка възраст си има предимства.
Нашия бебчо мина 3-те месеца, коликите спряха вече, сега ще е готин до първите зъби. За съжаление не можахме да се оправим с кърменето, аз изцеждах поне 2 пъти на ден, но веднъж така ми се спеше сутринта, че съм сложила помпата в стерилизатора без вода... пластмасата се стопила и така хубаво беше залепнала на няколко стратегически места , че...
И докато се наканя да взема нова, млякото ми съвсем намаля, та се чудя дали си заслужава.
Ох, тъпо ми е че не мога сама да излизам по-надалече... от шибаната Дружба не може човек да се измъкне дори пеша с количката, защото по нанагорнището няма свестен тротоар... Да ме пита човек с кой акъл не се научих навремето да карам кола като хората... Е, събота и неделя се мотаем навън мъжа ми, аз и бебчо. Щерката вече изобщо не ще да ходи с нас. Ами нищо чудно, след като веднъж една продавачка я пита дали не е нейно бебето (а тя изглежда по-малка от 16-те си години). Помага ми детето, не мога да се оплача, ама бързо й минава търпението с брат й. Снощи отидохме до Пиротска надвечер, и след 20-тина минути звънна, че бебето реве неистово неясно от какво (и вярно - яко се дереше звера, чух го лично). Тоя бебок като че ли ни усеща кога се измъкваме и точно тогава се изцепва, а друг път се случва по 2 часа да спи непрекъснато.
milasara, възхищавам се как намираш време за себе си. Съдейки по постовете ти, не излизаш от фризьорския салон.
Знам че е въпрос на добра организация, но при мен нещо не се получава.
Баща ми идва през ден да ни спасява от гладна смърт
- носи 2 порции за мен и дъщеря ми и разхожда бебчо. Не че аз не мога да готвя, но след като бебчо ме буди в 6, после много трудно ставам. И докато стана, нахраня го, аз закуся и оправя малко къщата, стане 11.30 - 12 и каката излиза за у-ще и си оставаме сами. Та нямам възможност да пазарувам и да се вихря в кухнята, пък и вече взе да ми писва. Гледам около мен жени хич не ги бива в готвенето и изобщо не страдат от това, а моя мъж току ми довлече нещо и се очаква да го приготвям.
Аз вече си свикнах да спя сама с бебока. Поне не ме буди през нощта, така че дали в 6 ще ставаме двама или само един - все тая. Но петък и събота вечер започнах да го връчвам на баща му, а аз си лягам отделно да се понаспя.
Бебока се разнася и в която стая сме - и той е там. Лежи си и си ритка и гука, а останалите му се лендзим насреща, а пък котарака го гледа с тих ужас. Като ходя около него, му е достатъчно да ме вижда, не иска специално внимание.
Мъжки майки, как се справяте с пишките? Нашата е доста забелена, но ме е страх да дърпам докрая.
Благодаря на всички които са ми честитили РД. Е, като се има предвид че подкарах 40-тата година, ми беше малко тъжно, но какво да се прави... всяка възраст си има предимства.
Нашия бебчо мина 3-те месеца, коликите спряха вече, сега ще е готин до първите зъби. За съжаление не можахме да се оправим с кърменето, аз изцеждах поне 2 пъти на ден, но веднъж така ми се спеше сутринта, че съм сложила помпата в стерилизатора без вода... пластмасата се стопила и така хубаво беше залепнала на няколко стратегически места , че...
И докато се наканя да взема нова, млякото ми съвсем намаля, та се чудя дали си заслужава. Ох, тъпо ми е че не мога сама да излизам по-надалече... от шибаната Дружба не може човек да се измъкне дори пеша с количката, защото по нанагорнището няма свестен тротоар... Да ме пита човек с кой акъл не се научих навремето да карам кола като хората... Е, събота и неделя се мотаем навън мъжа ми, аз и бебчо. Щерката вече изобщо не ще да ходи с нас. Ами нищо чудно, след като веднъж една продавачка я пита дали не е нейно бебето (а тя изглежда по-малка от 16-те си години). Помага ми детето, не мога да се оплача, ама бързо й минава търпението с брат й. Снощи отидохме до Пиротска надвечер, и след 20-тина минути звънна, че бебето реве неистово неясно от какво (и вярно - яко се дереше звера, чух го лично). Тоя бебок като че ли ни усеща кога се измъкваме и точно тогава се изцепва, а друг път се случва по 2 часа да спи непрекъснато.
milasara, възхищавам се как намираш време за себе си. Съдейки по постовете ти, не излизаш от фризьорския салон.
Знам че е въпрос на добра организация, но при мен нещо не се получава.Баща ми идва през ден да ни спасява от гладна смърт
- носи 2 порции за мен и дъщеря ми и разхожда бебчо. Не че аз не мога да готвя, но след като бебчо ме буди в 6, после много трудно ставам. И докато стана, нахраня го, аз закуся и оправя малко къщата, стане 11.30 - 12 и каката излиза за у-ще и си оставаме сами. Та нямам възможност да пазарувам и да се вихря в кухнята, пък и вече взе да ми писва. Гледам около мен жени хич не ги бива в готвенето и изобщо не страдат от това, а моя мъж току ми довлече нещо и се очаква да го приготвям. Аз вече си свикнах да спя сама с бебока. Поне не ме буди през нощта, така че дали в 6 ще ставаме двама или само един - все тая. Но петък и събота вечер започнах да го връчвам на баща му, а аз си лягам отделно да се понаспя.
Бебока се разнася и в която стая сме - и той е там. Лежи си и си ритка и гука, а останалите му се лендзим насреща, а пък котарака го гледа с тих ужас. Като ходя около него, му е достатъчно да ме вижда, не иска специално внимание.
Мъжки майки, как се справяте с пишките? Нашата е доста забелена, но ме е страх да дърпам докрая.
Че скоро може и да ме бабосате 
Давам и много витамини и имуностимулатор. Лени, можеш да пробваш и ти така.
Дано дойде и тоя момент 
Уж се опитвахме да я стимулираме да се занимава сама, пък то... 
Как издържате??
. Отделно и парички намаза и ще ходя на пазар да й купя нещо, може би отделен гардероб, ако продължавам така да пазарувам, мисля, че ще има повече дрехи от мен скоро 
. Свеки ме убеди пак, че са доста недосетливо семейство. Обясняваше на мъжото, че имало вирус и тя преди един ден била зле, да се пазел, сега щяла да му даде един фервекс, на нея много добре и подействало и тн. Ами като си толкова загрижена, какво ми правиш болна при детето, много се издразних, за втори път не се усещат да не ми се мъкнат със зарази 
.
Освен това през деня спи много, много малко и не плаче, но пък доста мрънка и иска внимание. Да си говорим, да си гукаме....а мама няма време, чак ми е съвестно. 
Ще ми се и да я науча да заспива сама, но не знам има ли вариант освен оставяне да плаче 
