Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

хахахааааа

по много сходен повод на ММ разказах вчера вица:
- господине, кое е вашето дете?
- няма значение, дайте ми някое, нали утре сутринта ще го върна!

В съседната тема вече споделих моите мунщини, сега по изрично настояване на мъжа ми , споделям и неговите. Ден трети  на мунски изцепки , държа да отбележа ,че стават все по- големи и по- големи.  На прибиране вечер, за да спестим  3 км. обикаляне , минаваме по мостче над една канавка към вкъщи. Всяка вечер мъж ми се опитва  да ни обърне в канавката , до вчера ,когато почти успя , тръгна да завива , аз виждам ,че направо падаме от мостчето в канавката , колата застъргва от долу, застава на кантар , той подава газ и някак си успяваме да издрапаме без да се обърнем. Обаче нещо , не е както трябва , спираме в дъжда и предната ни гума е на мекица, на сол , на парцал .А аз през цялото време намилам, не виждаш ли къде караш, какъв мост имаш 2 коли могат да се разминат ,ти да паднеш от него и той се чуди на себе си. Заема се с гумата ,отваря багажника и почва ровене , ровене ,оказва се ,че е без ключ . Мисли, мисли и звъни на познат със сервиз на 5 минути от нас , добре че, беше още на работа момчето, дойде и оправи нещата.
Прибираме се в къщи, ММ е купил стаен термостат ,които управлява пелетното котле. От  1 седмица чете ,как трябва да го върже към котлето. Свекър ми предложи той да го направи , той е изключителен специалист по монтаж , ремонт и връзване на всякакви сложни електроники , това работи човека от  40 години. Но моят мъж , не , та не.  Пуска youtube, вади инструкциите и започва връзването.  Чува се пат, гърмят бушони, и в котлето ток няма, не тръгва , не пали , не прави нищо. Звъни на свекър ми , инструктира го , отвори инструкции еди къде си, youtube , обяснява ,какво се случило , и свекър ми след 10 минути се обажда със становище. Отиди на барбекюто , разглоби радиото , измъкни му бушончетата и ги смени с тези от котлето. И котлето тръгна. Обичам го този човек.
Имаме и утежняващо обстоятелство, всичко трябва да се оправи на деня , защото ММ заминава командировка за няколко дни на сутринта. Топло вече имам, остава колата . Ще ходя на работа с другата кола, да ама не  , другата кола се оказва с изтекла гражданска и малко не иска да запали, не е карана поне от 2 седмици. Лошото , е че живеем на място почти без градски транспорт, има 1 рейс на 15-20 мин. Пеша и работя на място без градски транспорт  извън града. Лекинко,лекинко с резевната гума до гумаджийницата и тук имахме късмет , взехме последната гума , като нашите.

Наскоро звъни служебният телефон. Непознат номер. След моето "Моля" следва кратка тишина и после:
 - Курвооо, курвичкеее....
-...- мълча, онемяла от шока.
- Курвооо, курвичкеее....защо мълчиш???
- Господине! - съвземам се аз и връщам дар слово - Господине, не знам кого търсите, това е служебен телефон.
- Курвоооо, познах те по гласа, стига си се правила!
- Чакайте малко, ей сега ще питам колежките! - и се провиквам: Колежкиии, тук някакъв господин търси курва! Някоя ще дойде ли да говори с него?
(всички наострят уши от бюрата и започват да се хилят)
- Господине, никоя колежка не си признава, че е курва, сбъркали сте номера! Вижте, има едни хапченца мента, глог, валериана, много са добри. Или пийте една ракия за успокоение...
-А вие къде сте? Да дойда да пием по една ракия?
-А, не, благодаря, аз съм на мента, глог и валериана. Пожелавам Ви приятен ден!

 

То това като виц направо

Преди много години някакъв ненормалник точно със същите реплики ми звънеше по телефона. Божке, дали е възможно да е същия?!
Не е муньо, психопат е!

И аз имах наскоро подобно обаждане. Беше от гръцки номер. Първо звънна втори път, затворих му. После продължи да звъни и си изключих звука. Добре, че накрая се сетих, че мога да го блокирам.

Ах, Анабел, денят ми беше много скапан и чакам новини, които май ще са лоши - но това ми оправи вечерта, смях се с глас, особено на въпроса към колежките дали някоя ще дойде да говори с него, щото той търси курва... 

Ох, забравих да ви се похваля с най-големия муньо, който съм срещала (слава богу, вече не контактуваме)


Мунчо, му удари голямо ухажване, нон-стоп писане, звънене...
Уговаряме си среща най-накрая съм склонила, а муньо, който настояваше да излезем само двамата си довежда и аверчето 
Преглътнах го някак, но темите се въртяха само около пари, коли, техника и аз много обичам еди-си-какво,(между тях двамата де), а моето участие в целия разговор беше- да кимам с глава и да се усмихвам като зелка 
Убеждаваше ме сладура, как айфоните, били най-страхотното чудо на света, а самсунг (какъвто имам аз -незабавно трябва да се замени с айфон...някакъв си) са пълни боклуци 
Предложих да ставаме, съгласиха се те, а мунчо ми обяснава, как ще остави някъде си авера, а след това ще хвърли и мен,но аз любезно отказах... а той се изцепи: е, и без това ми беше далеч 

Мина поне една година след тази среща, не се навих за следваща, да се чуди човек защо
Срещнахме се пак на едно приятелско събиране, изглеждаше променен(уви, мъжете не се променяли)
Излязохме пак, след няколко молби и настоявания, но този път ще ходим на диско
Две момичета сме и трима мачовци, голямо фукане, голямо възхваляване падна, за това къде са ходили преди няколко седмици, как си поръчали много скъп алкохол, а бе, баровска работа 
Поръчахме си водка със сокове разни, сметката е общо 30лв, идва сервитьорката и се обръща директно към тях със сметката, но баровците викат,че сметката ще се дели 
Почнаха да се премятат някакви пари, но викам оставете, ние черпим, все пак сме работещи момичета (и студентки едновременно, а те хора, с наистина хубави професии  ), а баровците викат, ами добре, щом така сте решили 
Наистина платихме! Станахме, взехме си водката и се прехвърлихме при едни познати, а те много се обидиха, наблюдаваха ни известно време, а после си взеха (кое да кажа, достойнството ли, мъжеството ли ) и си заминаха 

Мунчо след няколко месеца ми предлага брак  (но това е дълга и жалка история  ), а забавното е, че докато е бил студент е имал двама съквартиранти, и двамата ми  бяха предлагали брак,но през различен период от време (единият беше първороден син на много богат "клан" в Анадолската част на Турция, а другият - обикновен нехранимайко, който не успял да се класира да учи там, и харчеше парите на баща си, тук в България  ), но това, че са били съквартиранти се разбра впоследствие, както и това, че се познаваме

Ух, КанелкА, разсмя ме.

А като каза брак ...
Преди години един Муньо ми предлага брак. Бяха ни запознали, защото и двамата си търсехме сериозна връзка по онова време, но аз още на първа среща забелязах, че тази няма да я бъде. Майка му обаче след първата среща (на която реално ни запознаха и НЕ бяхме сами) отишла да купува пръстен, че мамин златен да ми предлага.
На втората среща пак не бяхме сами - половин рода на масата, размятат се пържоли, вино, мезета и се разказват семейни истории. Чак се уплаших с какъв дзвер ме сватосват и категорично реших, че аз с него няма да се обвързвам, но заради мои близки, които организираха цялата история реших да изтърпя още един ден с родата. По средата на запоя ни предложиха да останем малко сами, за да се поопознаем. Заведе ме на разходка при минус 15 градуса. Опита се да ме целуне, а аз инсценирах подхлъзване на леда в този момент и успях успешно да избегна целувката. Върнахме се при родата и ни настаниха на масата да разказваме как е минало опознаването насаме. Все по-сериозно се замислях дали не сънувам, но уви - реално беше. След малко Муньо извади пръстен. Златен. Годежен. Следваха бурни аплодисменти. Поздравления. Ама аз още не съм казала ДА. Е, то и НЕ не бях казала - просто бях още в шок. Докато се усетя той нахлузи пръстена на ръката ми, но се оказа доста широк и майка му пъргаво го прибра в чантата си, за да го занесе за корекция на другия ден. Опитах се да кажа, че сватба няма да има, но кой да ме чуе - бяха твърде заети да се веселят и повтарят "Браво!". Добре, че не се изцепиха с някое "Горчиво", че в хола им нямаше лед, на който да се подхлъзна отново. На другия ден успешно съобщих на годеника си, че не ми е годеник и няма и да бъде. Тръгнахме си всеки по пътя си. След малко майка му звъни на моята роднина, която ни запозна, за да й каже, че си искат обратно годежния пръстен. Не било вярно, че тя го е прибрала в чантата си за корекция. Искат си го хората.  Накрая ме наклепали пред общи познати, че съм се запознала с Муньо, за да ми подари пръстен, който после да му отмъкна след като разваля годежа. А аз до ден днешен се чудя от някаква злоба ли беше това с пръстена, или маминка го е изгубила и забравила, че го е взела да го носи за поправка. Никога няма да узная, но ми остана весел спомен (след като преминах през период на "О, Боже, какво ми се случи!").

😂😂😂😂 нееее 😂😂😂

Хаха.
И аз имам в "актива" си едно предложение за брак- с халката на майката на Мунчо.
Едно време на майката й трябвали пари и дава халката си / гравирана/ на Муньо да я заложи. Той не я залага, а й дава сума пари от себе си и скрива халката.
И се появявам аз в живота му. На гости съм у тях, тръгна да рови нещо в едно шкафче, падна на колене и ми нахлузва халката на безименния. Тя ми стана на палеца де, пробвах от любопитство, отказах брака, естествено. Майката още е в невидение че халката е в къщата й. Същата има след ден РД- Муньо се чуди какъв подарък да купи за 10- 13 лв., не че няма пари, просто е скръндзав.
Не ме питайте защо продължавам да се виждам още с него- просто много ме разсмива с глупостите си.

pandachina, да връщаш бързо пръстена 

Муньо, предлага брак на приятелка:
Тя: Е, ти хубаво ми предлагаш брак, а къде е пръстена?
Муньо: Аа,пръстена ще го получиш, след като прекараме вечерта заедно 
Приятелката ми си остана без пръстен 

Номинирам двама муньовци - бившия ми мъж и на сестра ми мъжа и. В морската сме- топло, пролетно време с бебето в количката и една голяма чанта с багажи- млека, памперси залъгалки кво ли не. Седнали сме на едно заведение до Морска гара, малката спи в количката и ние със сестра  ми решаваме че ще се разходим по плажа докато спи, а мъжете си пият бирата и наглеждат бебка. Забавили сме се час някъде в разходки и приказки (може и малко повечко да е било). Връщаме се малката будна, ухилена до уши. Мятаме се на колите и се прибираме. Удома я преобличам и сменям и като и свалих панталона и щях да умра...................чак ме е срам да го напиша. Наща се на акала в заведението докато ние се разхождаме със сестра ми, тея двамата муньовци решили да я сменят, но не са открили памперса (бил е само един в една зелена непрозрачна торбичка и не го видели), но намерили една моя дамска превръзка, нощна при това и познайте....... малката превързана. Не знаех да се смея ли да палача ли. И го питам що не ми каза като се върнахме от разходката.....ами забравихме и тя щастлива не плаче и изключих. Муньовска работа.

Бела, поне са изобретателни...

Веднага се включвам с прясна, прясна история от преди 5 минути от моя муньо...

Звъня му по рано да ми бръкне в една чанта, за да ми снима едно талонче за проверка на онлайн резултати от МБ, за да сравня с новата. Неочаквано го намира от първия път, праща го, чак съм изненадана от бързата реакция. Проверих ги резултатите, хапнах и се опънах на дивана. Отварям фейсбук и какво да видя - любимия е снимал потребителското име и паролата за резултатите и ги е пуснал като част от своята история
Та сега всеки,  който се е поинтересувал е разбрал, че миналия месец съм била с гъби... е как да му се сърдя...

Сладурче си имаш.
Веднъж си бях забравила служебния тефтер вкъщи и звъня на моя прекрасник с обяснения точно коя страница да ми снима, за да знам от колко часа ми е делото.
Да де ама Мунчо от многото обяснения снимал тефтера от предишната година. Ама и аз умницата хич не видях какво е направил. Тичам аз на заседание в съда, брях такова дело няма. Отивам в деловодството - делото било решено. Аз вече в шаш и паника. Сигурно отне 15 минути да разгадаем с деловодителката цялата загадка. А най - смешното е, че това става във Варна, а аз живея в София. Тоест аз и двете години на този ден съм имала дела във Варна.