Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Мърморанке, не си ти мърмораната... трябва да си смениш ник-а
Евала, че си го изтърпяла. Аз на твое място...

Този ако е варненец го познавам, вярно много муньовски се разведе 

Ми аз от разговорите ни в Скайп знаех, че не е най позитивния и жизнерадостен човек... Но просто това не го очаквах, никога не бих повярвала, че има чак такива хора, ако не го видя. Не бих повярвала и че съм способна на такова търпение и дипломатичност, ако не се бях видяла, всъщност. Не мога да повярвам и че някой ми е изчел романа.

Ааа, изчетохме    И награда за търпение трябва да ти дадем 

И за какъв учи у Немско тоз образ неземен? 

Докторант икономист.

хех, малък е света, Варна още повече .

Не коментирам колко е Муньо този, ама и ти с големи претенции....
Човека ти купил билет до Германия, пътувал цяла вечер, настанил те, обикалял с тебе, а ти пак недоволна, че и си седиш на компа и му пречиш да спи.

Като стана въпрос за чорапи - да разкажа и аз за няколко муньовци. Муньо1 след близо година сериозно ходене започна учебната си година в университета и спрях да му виждам очите, най-много за час късно вечерта - дотогава учел с колеги (впоследствие се оказа, че е с колежка  ). Да ама това не му попречи една вечер да дойде в нас с един САК пълен с чорапи с молба да ги пусна в пералнята.  Дрехите му ги пусках, но чорапките ги върнах - щото Муньо просто си личеше вече, че ме ползва за пералня главно.

Муньо2 - този е по-отдавнашен - аз на 17, той на 23. Муньо работеше, аз бях на много малко джобни от нашите, които заминаваха още в училище  Муньо се наложи да ме черпи няколко пъти по една фанта, при което на третия път попита "Ти няма ли да се бръкнеш някой лев?" Муньо винаги идваше на среща след като току що беше ял салата с лук! Поради което Муньо много бързо мина в графа бивш Муньо, но аз искам да разкажа за конкретна случка преди да се разделим с него.
 Нашите бяха доста строги, имах си вечерен час, който спазвах, но какво правех и с кого излизах не съм считала за нужно да ги уведомявам, особено след като връзката съвсем не е станала сериозна и е едва от 1 месец. По едно време майка ми се усеща, че излизам с някакъв Муньо и ме заключва в къщи точно преди среща, докато не видела кой ще се обади да ме търси като не отидаа  Срещата ми за щастие беше и с моята приятелка и с Муньото и негов приятел, та се обади приятелката ми. Обясних й, че не ме пускат. Муньо като чул се притеснил! Отишъл при техните и разказал всичко - чак и как се казвам и че не ме пускат! Мамин Муньо!!! Бащата на Муньо се оказало, че познава баща ми!! Вечерта се звъни - обажда се бащата на Муньо да пита баща ми какво против има да се виждаме с Муньо  Баща ми и хабер си няма, че аз съм излизала с въпросния Муньо, черви се и обяснява, че няма против 

Сетих се за още един Муньо от бившата компания на моя - все ергени - около 10  на брой, редовно се събирали на кафета и на кръчми. Муньо винаги идва изрядно изгладен, с ръб на панталона, с лъснати обувки и с ризка. Муньо е симпатичен доста между другото, та някои девойки се лъжеха чат-пат. Нооо Муньо много стриктно си прави сметката! Сядат веднъж в Happy - доста голяма компания, идва сметката и Муньо започва да смята на покривката, пишейки с показалец въображаеми цифри какво е ял и пил и да сборува... по едно време се обърква, трие с ръка покривката (то дефакто няма нищо написано де то си е в главата му) и почва да пише наново 

Не мога да пропусна чорапената серия и да не номинирам един екземпляр, за щастие - нищо общо с мен, просто познат чрез общи познати. Муньо - младеж със собствен и добре печеливш бизнес (съвместно с брат му), без сериозна връзка обикновено (защо ли  ). Научавам аз, че Муньо потребява бельо и чорапи за еднократно ползване, понеже го е гнус да пипа ползваните от самия него гащи и чорапки  Купува бельо на стекове, облича и хвърля, облича и хвърля. Е, понякога, ако си ходи до родния град, ги носи в сакче на мама да му ги изпере, но ако скоро пътуване не се очертава  - в коша.

                            Ох, записвам се с една муньовска случка от много далечното минало. Обикновено ходех на училище с една съученичка (6-7 клас) от квартала, та както си вървим една сутрин тя разказва. Вечерта си изпрала бельото преди да си легне, и ги оставила на въжето на двора да съхнат. Сутринта тук бикини - няма, там бикини - няма ги никъде  . Започнала да мърмори, а брат и започнал да се подхилква... По някое време си признал, че видял късно през нощта как някакъв човек влиза в двора им, откачва бельото и си тръгва  . Тя го питала защо не се е развикал, да събуди техните, да направи нещо, пък той: 'А, аз не съм за едни гащи   '  .

За поканата, купуването на билета, настаняването, разходката до Майнц нищо не съм казала, благодарих му неведнъж, но нищо не съм искала от него, за да съм му длъжна, аз като подарявам нещо на някого не очаквам доживотна признателност и ако може, да ми върне жеста в определен срок. Не обичам да се чувствам длъжна на някого и не го правя просто, точка по въпроса. А за седенето на компютъра за мен е нормално ако той седи, докато аз спя, и аз да мога да седя, докато той спи.

Аз по едно време имах кратък досег до един Муньо непукист. Човекът си беше много свестен, но досаден колкото искаш. Ние нямахме връзка, но той си беше въобразил, че съм му в кърпа вързана и непрестанно ми звънеше да ме уведоми как мислел за мен, как искал да дойде до работа да ме целуне и т.н. Няма да влизам в подробности как колегите ми ме гледаха странно, докато го увещавах да не ми се обажда... Та, същият този мил човечец ме беше поканил на кафе в обедната почивка. Викам си, ОК, нищо ангажиращо, тъкмо ще се опитам да му обясня, че сме си приятели, че нищо няма между нас, че не ми е приятно да ми звъни. Отивам аз на срещата - той там, пие минерална вода и си гледа демонстративно часовника. Седнах аз, поръчах си фреш и си говорим на доста общи теми. По едно време ме лъхна на чесън, ама реших, че си въобразявам. После пак и стигнах до извода, че е от Муньо. Явно съм направила физиономия, защото той взе да ме разпитва какво има... ама не стига че ме пита, ами и се приближава все повече към мен и на мен ми става все по-гадно. Накрая му казах "Ами миришеш ми на чесън", а той невъзмутим "А, че аз нарочно ядох, за да не ме целунеш." Спомням си как ми каза после, че съм префърцунена и мъж като него няма да си намеря. Ами прав беше, не намерих такъв Муньо безподобен...

Преди години, един братовчед на близка приятелка пристига в софия (той е от дълбоката провинция). Баща му бъкан с пари, общо взто - селско гъзарче. Та отиваме да го вземем с приятелката ми от центъра и той оживено ни разказва как го хванала контрола в авробуса и  той как гъзарски се измъкнал " Искаха да ме глобят,ама НА, дадох им 20 лева и се измъкнах" Е.. по онова реме глобата беше 5 лева, ама нашия ларш, подкупил контрольора и се измъкнал по живо по здраво НЕГЛОБЕН!!!!