Работна група:МТСП(социални услуги,дневни центрове,ЗИХУ,ЗСП и др.)

Иска ми се само да предложа:
1. За всяко дете в дневните центрове да се изготви индивидуална програма за работа, според нуждите му. /и да се работи по нея, а не да е само проформа/
2. Контрол над работата на служителите в дневните центрове.
3.Целия куп документи, които подготвяме за да ползваме социалните услуги  да се подават поне на едно място /обикалям  три офиса на социалните: на едното място за детските, на другото за соц. оценка, на третото за да подам документи за дневния център.

Пожар всичко е много добре формулирано 

Благодаря,ще предам на Ажелия,тя го събра и формулира.

Aз го писах и в другата тема, Национална програма "Родител на дете със СП" (дете с увреждане и СОП).

Направо копвам поста си от другата тема, защото тази персонална програма, за която настояваме, не е сама по себе си, а част от цял пакет социални мерки, като цялостна персонална политика в подкрепа на семействата на деца с увреждания и СОП. Съвсем накратко и сбито съм написала цялата идея, и програмата е вътре.


Искаме специално написана и насочена програма за семействата на деца с увреждания и СОП, без ограничения, а с цел подкрепа. А не да се мъчат да се примъкват в ЛА и Асистент за независим живот и т.н., все програми писани за други, не за тях. Целият проблем тръгва оттам, че към семействата на деца с увреждания изобщо липсва персонално насочена политика с цел подкрепа на родителите, и чрез семейството, да се осъществи истинската закрила на детето. Децата с увреждания и семействата им изобщо липсват и като специална законодателна рамка и като специални програми за тях. Децата с увреждания се дискриминират по признак увреждане спрямо всички останали деца на България, защото всички останали деца са обект на подробно разписана специална закриляща политика на държавата. А децата с увреждания не, те присъстват само като общи текстове в ЗЗД и оттам изчезват. Всички им търсят правата в ЗИХУ, а те нямат работа там, това е закон за възрастни. От възрастните само най-бедните и социално слаби са обект на някаква държавна закрила, с помощи за оцеляване. А изобщо всички деца са обект на специални закрилящи политики, това е изобщо цялата логика на политиките, за децата една, за възрастните - работещите други, за пенсионерите, социално слаби, малцинства други...  Правата на децата със СП, по всяка нормална логика, като част от останалите деца, но със СП, следва да се разпишат много подробно или в специален раздел на ЗЗД или в специален Закон и то не за интеграция, а закон за гарантиране на правата им. Това е логиката, те са деца на България, увреждането им не ги прави по малко деца или вече възрастни някакви, където са всички останали деца, там трябва да са и те. От тази законодателна рамка в ЗЗД или като следствие на него специална такава, вече трябва да последват подробно разписани нормативни документи и всякакви подробни наредби, които да стигат до най-долу, примерно социалните по места, и тогава вече те ще знаят какво да правят, на тях трябва да им се спусне отгоре точка по точка най-подробно всичко, на което имате право и трябва да получите, както и цялото отношение към вас и децата. Не да проверяват дали сте злоупотребили, а да ви подкрепят, и чрез вас да закрилят детето. После трябва да следва специална социална програма, например Национална програма "Родител на дете със СП". СП, защото това обхваща и децата с увреждания и СОП, и защото е много по-толерантно като отношение, и защото ние предлагаме тази програма да подхваща родителите още от родилния дом, пълна подкрепа, соц. работник, психолог, цялостна информация за специалисти и наши и чужди, центрове, НПО-та, пълна информация за правата на семействата и детето с увреждане, програмите, по които може да се включи, институции за закрила и съдействие, всичко......! В родилния дом е далеч по-хуманно и подкрепящо да говориш на майката "специални потребности", вместо постоянно да й натякваш и повтаряш, че детето й било увредено. Искаме и единен орган провеждащ политиките за семействата на деца със СП, и изобщо подкрепяща семейна политика, за да има един отговорен, а не да има 3 министерства, 5 агенции (айде тях ги няма вече) и още няколко органа на местно ниво. Колективната отговорност е равна на колективна безотговорност. И вече отделно във всеки ресор по закони и уредби да се вкарат промените, за да пък се изпълни всичко написано по-нагоре като политика.

Здравейте моето предложение е да има дневни центрове за деца със тежки увреждания където да могат майките да ги оставят поне за час или два за да могат да си свършат някоя належаща работа.Дори и да не им правят рехабилитация просто да ги погледат дори ако щете майката да изпие едно кафе на спокойствие.Чула съмче в чужбина има такива центрове където ги оставят и за почивните дни.За да могат и родителите малко да си отпочинат.Много ли е да мечтая за това?

Хич даже не е много

Предлагам в предложенията да бъде упомената и възможността в едно семейство да има повече от едно дете с трайно увреждане, какъвто е случаят при мен  и при Еличка от София! Най-малкото поне да имаме правото на личен асистент и за двете дечица!
Още един много сериозен проблем, не съм сигурна, че в тази тема му е мястото, но все пак... На много от нас ни се е налагало, в процеса на лечение на децата ни да продаваме каквото имущество имаме и в един момент оставаме под наем или кой където намери!
Нека всяка община да бъде задължена да осигурява ведомствени жилища на родителите на деца с увреждания с предимство, но не бардаци и полуразрушени апартаменти, а в добро състояние и в достъпна среда.

Павлина, моля те направи всички точки като 1, 2, 3 и т.н...., за да може по лесно да се обсъждат.

Тия цитираните ги махаш. Настояваме за специално насочена, персонална програма за семействата на деца с увреждания и СОП, Национална програма "Родител на дете със СП" (дете с увреждане и СОП), без ограничения, никакво ГМД, цел, подкрепа на семейството. Няма по-добър начин да закриляш и защитиш детето, освен чрез семейството му. По нагоре съм се аргументирала подробно. Обвързаността на семействата на деца с увреждания с ГМД и ЗСП ги държи на дъното и е причината за целия хал. В това няма никаква логика, да наказваш млади, трудоспособни и можещи хора и да ги слагаш в графа неспособни, само защото са проявили отговорността да не си изоставят детето. Ако ги подкрепи, вместо да ги превръща зорлем в аутсайдери, на държавата ще й е в пъти по-евтино, и няма да хвърля толкова пари, за да погубва хиляди свои деца.

И друго нещо има, много пъти вече го пишем. За да се закриля детето истински е нужно да се закриля чрез семейството. Т.е. целта е да му се гарантира семейната среда. Т.е. трябва да разглеждаме единицата семейство, а не дете, която да закриляме. Само да вметна, че в най-напредналите страни, това е политиката и резултатите са невероятни, например Франция, Германия. Ако приемем семейството за цел, т.е. родителите на деца с увреждания, каква работа имат те в ЗИХУ. Родителите не са хора с увреждания, както писах са прави, здрави и в трудоспособна възраст. Защо толкова упорито се търсят в ЗИХУ, защо се държат в ЗСП, обвързани навсякъде с ГМД, и им се дават помощи, заради които нямат право да работят, да учат, да пътуват, продават, изобщо нищо, само защото не са си изоставили децата?!

От изключително значение е също, достъпността и право на ползване на детските площадки от деца с физически и психически увреждания.

Според Европейската социална харта, която е ратифицирана със закон и проета от 38- то Народно събрание 2000 г., правата на хората с физически увреждания, част от които би следвало да са децата с такива увреждания и които права имат само на хартия, са:
http://www.dialogusetcaritas.org/text/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D … D%D0%98%D0%AF.pdf

Относно достъпността, правата на хартия са следните:

ДОСТЪПНОСТ И ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
1. Всички услуги трябва да бъдат достъпни за хора с увреждания. Всички
обществени институции и заведения трябва да са достъпни за хора в инвалидни
колички.
2. Работодателите трябва да са запознати със стандартните правила
за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания и да са готови да
предоставят работно място. Работното място трябва да е достъпно. Сградите трябва
да са достъпни, като се поставят рампи, тоалетни за хора с увреждания, лесни за
четене табели.

Децата с увреждания на хартия имат право на достъп до детските площадки. Това обаче не се случва.

Защо децата с увреждания имат нужда да се възползват от правото си на достъп до детските площадки и как да стане това?

Играта е важна част от живота.
Играта е важна част от живота на подрастващите. При нея активно се извършват различни действия. Децата се учат от игрите си, които са жизненоважни за тяхното физическо и емоционално развитие. Това се отнася с еднаква сила както за децата без увреждания, така и за тези с увреждания. Те имат същото право да се развиват, както и останалите деца. Имат право да се сблъскват със същите предизвикателства и да изпитват същите усещания. Затова площадките за игра трябва да са място, където деца с различни способности се срещат и играят заедно.

Децата имат едни и същи основни нужди и преминават през идентични стадии на развитие, въпреки че се развиват с различна скорост, а за някои развитието се забавя или дори напълно спира, преди да са достигнали зрелост. Този факт обаче не трябва да е пречка те да посещават детски площадки и да се наслаждават на различни игри. Играта е средството, което събира децата заедно, като ключовите елементи са разнообразието и интеграцията. По време на игра децата развиват социални умения и се научават на правилно поведение, толерантност и приятелство.

Социализиращата роля е важен елемент на площадката за игра. Да се учиш от другите, да споделяш опит и преживявания, да правиш компромиси за използването на съоръженията – всичко това е част от израстването на детето до завършена и хармонична личност. По тази причина площадките за игра би трябвало да са места, които окуражават децата да се срещат и да вършат различни неща заедно, или където да играят самостоятелно, но все пак да се чувстват част от общността.

От друга страна, тъй като играта съдържа активни действия, децата понякога правят грешки и се нараняват. Те се учат от грешките си, а болката е един от естествените предупредителни сигнали на природата. Леките наранявания (натъртените колена, оттоците и т.н.) винаги са били част от играта и няма как да бъдат избегнати, освен ако не принудим децата да не бъдат деца. Това е елемент от самото учене. Дете, което падне например от ниска греда за пазене на равновесие, може да се натърти. При всички положения ще го заболи и ще му бъде неприятно. Но така детето се научава, че ако паднеш те боли. Знанието за това прави детето по-внимателно при следващи ситуации, в които възниква възможност за падане. По тази причина е много по-малко вероятно то да се опита да ходи по улук, свързващ покривите на два гаража, да падне от 2.5м и да си счупи черепа. Сравнително слабата болка и дискомфорт, причинени от падането от ниско, предупреждават детето за опасностите от паданията от по-високо. Децата с увреждания имат същото право като другите деца да страдат от леки наранявания и дискомфорт и по този начин да усвояват умения за оцеляване. Важно е обаче това да става в условия на преценен риск, за да се намали възможността за сериозни наранявания. Признато е, че съществуват някои форми на увреждания, при които дори и леките ожулвания могат да се окажат неприемливо опасни, но тези случаи представляват съвсем малка част от общия брой на децата с увреждания.

Интеграция
До преди време се наблягаше на осигуряването на отделни места и съоръжения за хората с увреждания. Съвременното мислене се концентрира около концептията за ИНТЕГРАЦИЯ. Вместо да набляга на н дъзите на децата, интеграцията акцентира върху техните СПОСОБНОСТИ.

”Международната класификация за Функционалност, Увреждания и Здраве” (The International Classification of Functioning, Disability and Health) е резултат от седемгодишния труд на Световната Здравна Организация и активното участие на 65 държави. Бяха проведени и научни изследвания, които доказаха, че тази класификация е приложима за всички култури, за двата пола и за всички възрастови групи.

Все още съществува тенденция да се придава водеща роля на това, което детето не може да прави, повече отколкото на на говите способности. Дори и децата с много тежки увреждания имат известни способности и могат да се наслаждават поне на някои видиве игра. Трябва да се съсредоточим над техните умения и да им помогнем да ги развият, а не да ги предпазваме прекалено много, като по този начин задушаваме техните дарби и задълбочаваме уврежданията им.
Със сигурност е ясно, че децата в неравностойно положение не искат хората да се отнасят с тях по по-особен начин. Те осъзнават, че някои неща не са във възможностите им, но искат да бъдат третирани колкото е възможно по-”нормално”, да са заедно с приятелите си, да се опитват да правят постижимите неща и дори да грешат като останалите.

Едно стихотворение от младо момче с увреждане от Швеция (Пер Холмберг) обобщава всичко това:

Не мечтая да сляза от инвалидната количка,
защото знам, че това няма да се случи:
ако си в инвалидна количка
и имаш увреждане,
това е – имаш го.

Не мечтая да карам сноуборд
Или да се катеря по дърветата,
Защото знам, че не мога.

Най-силно мечтая
Да бъда с някого,
Когото харесвам
....много.

Най-важното е децата с увреждания да бъдат включвани в игрите на детската площадка доколкото това е възможно и разумно допустимо. Те нямат нужда от множество специални съоръжения, които сигнализират на околните, че който играе на тях е по-различен. Тези деца искат да използват съоръженията на своите връсници без увреждания. Там, където това не е възможно, за децата в неравностойно положение е важно да бъдат заедно с останалите, да са част от общоността, и да споделят преживяванията си със своите приятели.


Площадките за игра трябва да са достъпни за всички хора с увреждания. В това число влизат и проблеми с възприемането на информация, емоционални и поведенчески смущения, зрителни, слухови, както и двигателни увреждания.

На площадката за игра може да има не само деца с увреджания, но и такива придружители – родители, баби, дядовци и др.

Едно дете в неравностойно положение е подложено на дискриминация, ако неговият придружител не може да достигне до площадката за игра. Ако придружителят не може да дойде на площадката, много е вероятно на детето да не му се разреши да играе там.

Дори и придружителите да не са с увреждане, добре е да се осигурят повече възможности за тях да прекарват време на площадката, за да се даде шанс на децата с увреждане да изживеят пълноценно престоя си там. При някои деца, уврежданията налагат необходимостта от повече време, за да може детето да опознае съоръженията и да играе на тях.

Основни действия при игра
При децата има десет основни вида действия при игра:

Люлеене
Клатушкане
Въртене
Катерене/пълзене
Пазене на равновесие
Пързаляне
Преструване/игра на роли
Тренировка
Експеримент
Събиране с останалите деца

Видовете действия могат да бъдат разпределени в три основни групи:

1. Такива, които предполагат индивида да действа самостоятелно:

Пазене на равновесие
Клатушкане
Пързаляне
Въртене
Люлеене
Пазене на равновесие
2. Такива, които предполагат индивида да действа заедно с другите:

Преструване/игра на роли
Тренировка
Събиране с останалите деца
3. Действия, които предполагат индивида да се занимава конкретно със съоръжението:

Експеримент
Ясно е, че не винаги е възможно и практично да се направят всички елементи на площадката достъпни за деца с всички видове увреждания. Собствениците на площадки за игра би следвало да се стремят да осигурят поне по едно от основните десет действия за децата в неравностойно положение на всяка площадка. Случва се например дадено пружинно съоръжение (клатушка) да не е използваемо от деца с двигателни увреждания, а друго пружинно съоръжение да е използваемо от такива деца, защото има ръкохватки, стъпенки и облегалка и им дава възможност за същото действие. Фактът, че едно съоръжение не е достъпно за деца в неравностойно положение, не е важен, стига те да могат да извършват същото действие на друго съоръжение на площадката.

Ако се замислим по-задълбочено, ще се окаже, че голяма част от съществуващите съоръжения са достъпни за деца с увреждания. Повечето съоръжения предлагат повече от едно от основните действия.

Децата с различни увреждания имат и различни способности. Площадката за игра трябва да позволява проявата на тези различни способности. Значителна част от децата в неравностойно положение могат да направят няколко крачки сами, особено ако имат стабилна опора за ръцете, а тези, които не могат да ходят, са способни да се изкачат, като се издърпат със силата на ръцете си.

По-долу са изброени няколко идеи за съоръжения, които осигуряват основните видове игра за децата с увреждания. Ако човек се замисли, може да добави още много идеи.

Люлеене
Обикновени люлки тип махало. Повечето деца в инвалидна количка могат да ги използват, стига да успеят да придвижат количката си достатъчно близо до люлката. Специалните седалки понякога са проблем за децата без увреждания.

Люлки със седалка от автомобилна гума, разположена хоризонтално. Широката гума е идеална, за да може дете с двигателни увреждания да се разположи напреки и да се люлее.

Мрежи. Повечето мрежи осигуряват люлеещо движение. Има и сложни съоръжения с мрежи за катерене във формата на U, на които дори и дете с тежки двигателни увреждания може да бъде сложено и залюляно странично. Намират се и хоризонтални мрежи, които дават възможност както за люлеене, така и за клатушкане.

Клатушкане
Пружинно съоръжение, което има ръкохватки, стъпенки и облегалка, която да служи като опора за гърба и да предпазва детето от падане назад.

Клатещ се мост. Ако има стабилни перила, повечето деца, които не са напълно неспособни да се придвижват, ще могат да се държат за тях и да изпитат усещатеното от клатушкането на моста. (На този тип съоръжения децата се учат и да пазят равновесие.)

Въртене
В последно време в редица държави се намират въртележки, които са използваеми дори от деца, седящи в инвалидна количка. Има и други съоръжения, като например въртележка Galaxy, които позволяват дете с двигателни проблеми да бъде поставено безопасно на платформата и да бъде завъртяно, без опасност от изпадане.

Катерене / Пълзене
Освен обикновените катерушки, мрежите за катерене и други части от сложните съоръжения също могат да се използват от деца с двигателни увреждания, които имат сравнително силно развити ръце.

Тунелите също могат да служат като катерушки, стига да има за какво да се захванат деца с достатъчно силни горни крайници.

Наклонените рампи с достатъчно стабилни перила позволяват на деца с двигателни увреждания да се изтеглят нагоре.

Пазене на равновесие
Този вид игра може да се практикува на много съоръжения. Множество висящи мостове от вериги са използваеми от почти всички деца, защото детето може да поддържа тежестта си благодарение на парапетите и страничните вериги.

Висящите дървени мостове със стабилни перила също осигуряват усещането за пазене на равновесие на височна.

Пързаляне
Ако дете с двигателно увреждане успее да се придвижи до стартовата площадка на пързалката, в такъв случай пързалката е годна за използване от деца в неравностойно положение. Сложните съоръжения с добър достъп до по-високите нива (например рампи с перила или ръкохватки), снабдени с пързалки, които завършват близо до началото на изкачването, са особено добри по отношение на достъпността за инвалиди, тъй като е скъсено разстоянието за изминаване.

Пързалките с тунел също осигуряват безопасно пързаляне за деца в неравностойно положение.

Въжените линии с подходящи седалки също дават възможност за пързаляне, клатушкане и люлеене.

Преструване / Игра на роли
Преструването може да се практикува на много съоръжения. Например висящ мост, за който детето си представя, че виси над 300-метрова пропаст над река, гъмжаща от крокодили, или най-обикновена платформа, която може да се превърне в сцена. Разбира се, не на последно място са и къщурките за игра, в които децата възприемат различни роли.

Тренировка
Тя също може да се извършва на н й-различни съоръжения. Всяко съоръжение, което дава възможност за развитие на физическата сила, отговаря на изискването да предоставя възможност за тренировка - например халки и лостове за висене и катерене и др.

Експеримент
Водата и пясъкът вероятно са най-добрите елементи на площадката, които дават възможност за експериментиране. Ако пясъчникът е на подходяща височина, дори дете, напълно неспособно да слезе от инвалидната количка, би могло да играе с пясъка. Собствениците на площадки могат да помислят за пясъчници, които са издингати над нивото на земята – масички за игра с пясък и вода.

Събиране с останалите деца
Пружинно съоръжение с по-широки седалки, които побират до три деца, седнали едно до друго, дават възможност за събиране с останалите, което е групово занимание. За достъп за деца с увреждания е необходимо да има места, на които инвалидна количка да се сложи между местата, където седят децата без увреждания.

Достъп до съоръженията
Рампите за инвалидни колички понякога създават проблеми на ползващите ги, не на последно място защото се използват и за каране на скейтборд. Също така, въпреки че струват доста пари и заемат място, те не крият никакво предизвикателство за децата с увреждания. Алтернативни начини за достъп до по-високите нива на съоръженията могат да представляват по-голямо предизвикателство (и повече забавление) за децата в неравностойно положение.

Ето няколко възможности за достъп до съоръженията за деца с двигателни увреждания, които обаче могат да слизат от инвалидната си количка:

Мрежи за катерене
Широки стъпала със стабилни парапети или дупки във всяко стъпало (детето ще успее да се изкачи по тях, като се издърпа с ръце, стига да може да слезе от количката).
Наклонени рампи с дупки, които позволяват на детето да се хване и да се издърпа нагоре.
По-широки платформи
Във всички случаи е важно инвалидната количка да може да стигне близко до съоръжението и на местата, където това е удачно, да има достатъчно големи преходни платформи, за да се улесни достъпа.

За децата, които не могат да слязат от инвалидната си количка, трябва да има възможности за игра на самите съоръжения: например панели с игри, тръби с отвори за говорене, пясъчници и водни басейнчета, издигнати на височина.

Често срещани грешки
Ето някои от най-често срещаните грешки, свързани с достъпа за хора с увреждания, допускани със съоръженията за игра:

Няма начин да се стигне до съоръженията. Издигнати ръбове, които пречат на инвалидните колички да минават, или неподходяща настилка.
Рампи, които не водят до никъде.
След като детето се качи на съоръжението, няма начин да слезе.
Детето лесно се качва на съоръжението, но няма какво да прави на н го.
Съоръжения, които са проектирани с идеята, че всички деца с увреждания са в инвалидни колички и не могат да слязат от тях.
И не на последно място – съоръжения, които не представляват никакво предизвикателство за децата.
Основни елементи на дизайна
Изброените по-долу елементи на дизайна следва да залегнат във всички нови площадки за игра, а там, където това е уместно, и във вече съществуващите такива.


Паркинг за автомобили

Където е възможно, трябва да се осигурят поне едно (ако е на улицата) или две (ако има паркинг) достатъчно широки инвалидни места.
Настилката на паркинга трябва да бъде подходяща за инвалидни колички.
Наклонът на паркинга на инвалидните места не трябва да надвишава 1:12
Определените като инвалидни парко-места трябва да са възможно най-близо до алеята, водеща към площадката за игра.
Алеи

Минималната ширина на алеите трябва да е 1.2м, а максималният среден наклон трябва да е 1:12, като е допустимо да има участъци с наклон до 1:14.
Настилката на алеите трябва да е подходяща за инвалидни колички при всякакви атмосферни условия.
На по-дълите алеи трябва да се предвидят и места за разминаване, широки поне 1.8м.
На алеи, по-дълги от 50м, трябва да се сложат пейки за хора с двигателни увреждания и да се предвидят места за инвалидни колички, като на всеки 50м се намира поне по една пейка.
Огради и порти

Желателно е да се поставят порти, за да не се допускат кучета (с изключение на кучета-водачи). Портите трябва да са широки поне 1м и да са поне две на брой.
Портите трябва да се отварят лесно и да се затварят сами, в рамките на 3 до 5 секунди.
Заключалките на вратите трябва да са на височина 90см от земята. Там, където площадката се използва често от деца с аутизъм, е желателно да има и по още една заключалка на по-голяма височина, достъпна само за възрастни. Заключалките трябва да работят безпроблемно и да се смазват и почистват редовно.
Желателно е да се поставят огради, за да не влизат на площадката животни, с изключение на кучета-водачи.
Пейки

На площадката трябва да има пейки.
Поне една от пейките трябва да има облегалки за ръцете, за да могат хората, които имат проблеми с придвижването, да се опират на тях при изправяне.
Настилка в закрити помещения

Мрежа от пътеки без прекъсвания и препятствия по тях трябва да свързва всички входове, изходи и основните съоръжения в помещението.
Пътеките трябва да са стабилни и да са подходящи за инвалидни колички (да не са с настилка от пясък, чакъл, дръвесна кора и т.н.), да не са хлъзгави да нямат дупки между отделните елементи. Ръбовете на пътеките трябва да са добре поддържани.
Наклоните не трябва да надвишавт 1:15 (по възможност не повече от 1:20).
Всяка промяна във височината трябва да бъде обозначена с различен цвят или текстура на н стилката (за улеснение на хората с нарушено зрение), както и да има рампи за хората в инвалидни колички.
Там, където има промяна в нивото на пода, трябва да има перила с диаметър не повече от 60мм, поставени на височина от 650мм до 800мм.
Рампите не трябва да са хлъзгави.
Различни цветове могат да се използват и за да се означат различни по предназначение места. (Асфалтът и плочите също могат да се оцветят, както и гумираните настилки).
Различни текстури на н стилката също могат да се използват с разграничителна цел.
Където това е практично, може да се осигури повръхност за ориентация на слепи хора, като се използват разнообразни настилки. Например тревата звучи по различен начин от цимента, когато се почуква по нея с бастун.
Употребата на различни по грапавина повърхности също така позволява и по-добра комуникация с хората с нарушено зрение, а и помага за развитието на сетивата. При дървените съоръжения могат да се използват гравюри, като например отпечатъци от стъпки на различни животни, които да обозначават различни пътеки.
Съоръжения

Съоръженията трябва да са проектирани с мисъл и за децата с увреждания и трябва да им дават възможност да изпитат колкото е възможно повече от основните действия при игра .
Съоръженията трябва да насърчават независимостта на децата в неравностойно положение и да крият известна доза предизвикателство.
Съоръженията не трябва да изглеждат като специално направени за деца с увреждания.
Трябва да има достатъчно разстояние между отделните съоръжения, за да могат инвалидните колички да се придвижват.
Съоръжения, които са свързани с употребата на звук (музикални тръби и тръби - говорители) са особено подходящи за деца с увредено зрение.
Дъното на водните басейни, които са елемент от площадката за игра, трябва да не е хлъзгаво, а наклонът трябва да е малък и плавен, за да могат да взлизат и деца в неравностойно положение. Около водните басейни трябва да има ясни обозначения с различни цветове и повърхности, за да бъдат разпознавани и от хора с увредено зрение.
Настилки

Ударопоглъщащите настилки трябва да позволяват по тях да се движи инвалидна количка. Такива настилки са каучуковите плочи, летите настилки, каучуковите плочи с дупки за трева (тревна мата).
Насипните настилки (пясък , чакъл, дървесна кора) понякога позволяват преминаването на колички на кратки разстояния от 2-3м.
Издигнатите и вдлъбнатите места трябва да са снабдени с рампи за инвалидни колички.
На площадки, използвани сравнително често от деца с особено тежки увреждания, е желателно настилката да има голяма ударопоглъщаща способност.

Aз на Влади й казах, забравихме, че имаме министерство на спорта вече, на всяка цена трябва да искаме среща там, ние имаме съвсем конкретни предложения по точки от наредбите.

Това, което Влади е пуснала, аз съм го написала така и мисля, че е наистина в основата като важност:

В парковете, съоражения, игрушки и всичко необходимо И за децата с увреждания, комуникацията и общуването между родителите задължително трябва да започне от ранна детска възраст. Родителите на деца с увреждания трябва да могат да стигнат до тези паркове и там да има всички условия и за тяхните деца, за да разберат, че са желани, че и за тях се мисли, още от самото начало на майчинството им. Ако майките започнат естественото си общуване още от първите мигове на децата им, то и после в градините и в училищата и навсякъде, ще го има естественото приемане, т.е. тези деца вече ще са интегрирани по естествен път, пътят на общуването. Няма друг път, изкуствени пътища за това няма, те са само в мозъците на чиновниците по министерствата. (т.е. някой отгоре да ти обяснява, ама не, вие сте лоши и не ги приемате, те трябва да се интегрират, ние така сме написали в стратегиите си.....). Това може и ще се случи само чрез естествените процеси на всекидневно общуване м/у хората.

Държавата трябва да начертае план за действие, съвместно с общините, за осигуряване на достъпна среда, да отдели средствата по него и да започне изпълнението му. Достъпната архитектурна среда е първото и най-важно условие за каквато и да било интеграция.

Много ми харесва, това, което сте написали за игрите. Наистина свободната игра и организираните занимания могат много да помогнат децата със СП.
Подкрепям напълно, да си подготвим материалите към министерстовто на спорта.

Срещата с работната група на МТСП ще е в четвъртък 8.10.2009г от 15.00ч в сградата на МТСП(входа на гърба на ЦУМ).

Предложенията ни до Държавната агенция за младежта и спорта, сме направили още през месец Април, тази година, имаме и отговор от Агенцията, с който се ангажират да включат в следваща промяна на нормативните си документи, част от исканията ни.
В основата си, исканията ни са насочени в посоката, Неправителствени организации, представляващи деца с увреждания, да могат да кандидатстват по програми към Агенцията, защото към момента, нормативната им уредба, урежда да могта да кандидатстват само лицензирани спортни клубове.


Базираме се на приетият План за дейността на държавната агенция за младежта и спорта – 2009 г. , където  в т. 2. Дейности по приоритети, е посочена под т. 2.3.2. Ученически игри за ученици с увреден слух, нарушено зрение и физически увреждания, в два етапа – срокове м. януари- м. май и м. септември- м. ноември и под т. 2.12.2. “Правила за организиране и провеждане на ученическите игри за учениците с увреден слух, нарушено зрение и с физически увреждания през учебната 2009/ 2010 г.”, както и Програмата за развитие на спорта за учащи и спорта за всички, утвърдена със заповед № РД-09-171/ 26.03.2007 г. и допълнена със заповеди № РД-09-696/21.11.07 г. и № РД- 09- 671/ 12.12.08 г., където като акцент на Програмата е посочено “ Създаване на предпоставки и условия за положителна промяна на съществуващата ниска и недостатъчна двигателна активност на населението и нездравословния начин на живот чрез практикуването на физически упражнения и спорт”, който акцент, уверени сме, че включва и децата и учениците, поставени в неравностойно положение, а именно- децата с увреждания и СОП. Основание за увереността ни дава описанието относно обединените усилия на програмата, а именно: “Програмата обединява усилията на ДАМС и лицензирани спортни организации, администриращи спорта на ведомствен и отраслов принцип, в т. ч. и за хората с увреждания и дейностите в областта на социалния туризъм. Активното включване на тези организации, оптимизиране на дейността им и повишаване тяхната отговорност и ангажименти е гаранция за нейния успех и ефективност”. В Програмата, под т. 8,  като е една от конкретните й цели е записана “Преодоляване на социалната изолация, запазване, развитие и реализация на личностния потенциал на хората в неравностойно положение, чрез осигуряване на равни възможности за спорт, отдих и социален туризъм”, като основни принципи са посочени Законосъобразност, Партньорство, Откритост и прозрачност, Достъп за социални групи в неравностойно положение и Ресурсна осигуреност, а като преки Бенефициенти на Програмата са посочени “Лицензирани национални спортни организации и многоотраслови федерации, администриращи спорта на ведомствен и отраслов принцип, в т. ч. и за хората с увреждания и дейностите в областта на социалния туризъм. Същите могат да кандидатстват с проекти по програмата., а като непреки Бенефизиенти са посочени “Представители на различни социални групи от населението, служители от системата на армията и полицията, и хора с увреждания, практикуващи спорт и социален туризъм чрез индивидуални или организирани занимания. , като в териториален аспект Програмата  обхваща цялата страна, а във времеви аспект – ежегодно в рамките на календарната година  ”. Освен това посочено е, че с проекти по програмата могат да кандидатстват лицензирани национални и спортни организации и многоспортови федерации, администриращи спорта на ведомствен и отраслов принцип, в т. ч. и за хората с увреждания и дейностите в областта на социалния туризъм.”
В Програма “Спорт за децата в свободното време” за организиране и провеждане на спортни занимания на деца в свободното време, утвърдена със заповед № РД-09-467/ 25.07.2007 г., изм. и доп. със заповеди № РД-09-427/ 14.08.2008 г., № РД-09-29/ 19.01.2009 г. и № РД-09-83/ 18.02.2009 г., където в т. VII. ПРЕДМЕТ, БЕНЕФИЗИЕНТИ О БХВАТ, като един от бенефициентите, са посочени деца с увреждания и неравностойно положение и под т. IX. OЧАКВАНИЕ РЕЗУЛТАТИ,  като един от очакваните резултати под т. 4., е посочено “Преодоляване на изолацията и социалната интеграция чрез практикуване на спорт от деца с увреждания и в неравностойно положение и в т. IX. КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТА, под т. 4 стои “Включени деца в неравностойно положение в заниманията.”

Имайки пред вид всичко посочено по- горе, , както и че кандидатстването по Програма “Научи се да плуваш.”- 2009 е със срок за подаване на формуляри до 1-ви февруари 2009 г. и факта, че за кандидатстване по всички програми, могат да кандидатстват само лицензирани спортни организации, ПРЕДЛАГАМЕ:

I.   Във всички програми да се добави и точка, че могат да кандидатстват и неправителствени организации на родители на деца с увреждание и СОП;
II.   Към Наредба № Н- 1 от 8.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от държавната агенция за младежта и спорта на спортни дейности, чл. 4, да се добави и т. 5., а именно:
т. 5. Развитие на спорта за деца с увреждания и специални образователни потребности.
Към чл. 5, да се добави и т. 3, а именоос:
т. 3. Провеждане на спортно обучение от треньори със съответната подготовка, за деца и ученици със СОП, след представяне на съответен докумет от Конуслтативна лекарска комисия.
В УСЛОВИЯ ЗА ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ, към чл. 7, да се добави и т. 3, а именно:
т. 3. Организации, подпомагащи деца с увреждания и СОП;

III.   Към Наредба за условията и реда за финансово подпомагане на 
                             младежки дейности и проекти на национално и регионално ниво, в
                             сила от 03.06.2008 г., към чл. 6, т. 2, да се добави:
                             “или организация на родители на деца с увреждания и специални
                             образователни потребности СОП, за осигуряване на потребностите на
                             децата от спорт с терапевтична цел”;
                             Към чл. 14., т. 1., да се допълни, че:
                             “Приоритетно се разглеждат проектите, свързани с организацията на
                             спортни дейности за деца с увреждания и СОП”


Мисля, че трябва да помислим и подготвим конкретни искания и предложения и към Министерство на физическото възпитание и спорта, така че, децата с увреждания в България, да могат да ползват за терапия всички, необходими за развитието им спортове- безплатно- субсидирани от програми.

За мен най-важното в МТСП е да постигнем съгласие и разбиране, да вървим стъпка по стъпка в тази посока: (Опитах се съвсем простичко и кратко да го обясня, защото от години всъщност се бъхтаме в тази посока, и няма никакво разбиране за това нещо почти от никого).

Семействата на деца с увреждания да са обект на закрилящата политика на държавата и на подкрепяща семейна политика. Сега за съжаление тези семейства са обект на политиката на помощи и ограничения предвид злоупотреби с тях, държат се все около линията на бедността обвързани с ГМД, ЗСП и т.н...Държавата ги поставя в тази графа "социално слаби", само поради причината, че не са си изоставили децата на държавно отглеждане, а са постъпили като отговорни родители и са поели цялата тежест да отглеждат детето си, въпреки увреждането му. Нищо не е в състояние да замени семейната среда, само там детето може да получи най-добрата индивидуална грижа, внимание и любов. Затова настояваме усилията на всички ни да се насочат на първо място чрез подкрепа към Семейството още от родилния дом и с цял комплекс от мерки и през цялото време след това, за да гарантираме максимално добрата семейна среда за децата с увреждания и доброто им развитие (това се отнася и за всички деца в риск). Считаме и, че именно това е главното условие и мерки, за да имаме наистина реална превенция по изоставянето на децата и единствения хуманен и цивилизован метод за затваряне входовете на институциите. Няма никакъв смисъл да продължаваме да наливаме толкова ресурси в домовете, в защитени къщички и т.н..., защото ако съпоставим колко деца евентуално се изкарват от домовете за година по различни начини, спрямо бройката на децата, които всеки ден се изоставят, изводите са ужасяващи. Ако добавим и съсипването на децата в институциите, голяма част от тях попадат в криминалния сектор и просто от едната институция отиват в друга, но наказателна вече. Затова толкова настояваме да спрем да разглеждаме детето като самостоятелна единица за закрила, а единицата да е Семейството. Всяко дете, но особено децата с увреждания, не са самостоятелни и завършени зрели хора до 18г., а изцяло зависими от семейството си в своето правилно развитие. Децата с увреждания и след това продължават да са изцяло зависими. Разглеждайки и единицата Семейство на дете с увреждане, която трябва да подкрепим, за да закриляме и гарантираме правата на детето истински, не виждаме и логика семействата на деца с увреждания да присъстват и в ЗИХУ, защото родителите на деца с увреждания са здрави, прави и трудоспособни хора, които искат да работят, да се образоват, да се развиват, с една дума искат да имат шанс да са Равнопоставени в обществото ни, защото сега са изолирани само по една причина, че са отговорни родители. Каква е логиката да поставим цялото семейство на детето с увреждане в ЗИХУ, при положение, че родителите му не са ХУ? Целта на ЗИХУ е да се разпишат всички мерки за гарантирането интеграцията на ХУ. Но, ако подкрепяме родителите на първо място и чрез тях семейната среда за детето, защо ще слагаме слагаме хора без увреждания в Закон за хора с увреждания? Нали искаме равнопоставеност на тези семейства с всички останали в Б-я, т.е. трябва да ги разглеждаме в специален раздел на закон, отнасящ се за останалите семейства.

Освен всичко останало смятаме и, че цялата тази политика изобщо не е и в интерес на държавата, защото се хвърлят всички ресурси, и финансови и човешки не в основата и първопричините на проблемите и решаването им, а се работи на парче и постфактум се спасява положението, което си е един порочен затворен кръг за цялата тази сфера.
Това съвсем накратко са нашите разбирания и убеждения, и всичко, което ще предложим като конкретни мерки в детайли е подчинено на тези ни разбирания.

С едно изречение, да изкараме тези семейства от обвързаността им с ГМД, ЗСП и ЗИХУ, като се започне още от най-горе в законите (защото всичко надолу следва от тях), да ги направим Равнопоставени с всички останали деца и семейства, чрез персонално насочена подкрепяща Семейна политика, каквото по всяка нормална логика заслужават като Отговорни родители. Това е превенцията по изоставянето, това е правилното решение за справянето с проблемите на семействата, това означава и утре възрастните хора с увреждания (днешните деца), че ще имат наистина реален шанс за приобщаване в обществото ни.

Тео, аз също съм да се обединим около тази кауза, че се подкрепя семейството. Съгласна съм с всичко, което си написала. Да няма ограничиние на помощите по доход, когато се прави дневен център да се мисли дали ще е удобен за родителите и всичко друго, което съм сигурна че сте предвидили.

Но да се търси и отговорност от родителите - ако има възможност за рехабилитации да се пита майката защо не го води. Ако са препоръчали на семейстното в родилното да заведат детето до 20 дни на очен лекар, а те го водят след 8 месеца трябва да се търси отговорност от родителя. Отговорността трябва да е дали родителя прави най-доброто, дали полага достатъчно грижи, за които е насочен предварително, а не дали има стара кола.