Защо хората се страхуват от осиновяването?

Направо не знам как успях да изчета всичко   Към 10 страница бях на път да се откажа и направо да напиша какво мисля по въпроса, но както и да е. Не съм осиновена, имам прекрасна дъщеря, която живот и здраве на края на месеца ще стане на годинка   Винаги ми се е въртяла мисълта за осиновяване, не знам защо, просто така ги чувствам нещата. Не ме е страх, че няма да го обичам или ще го обичам по-малко от роденото от мен дете. Някой на предните страници, го беше казал точно и ясно, че детето си е твое, а осиновяването е само една техническа подробност . За мое огромно разочарование, когато миналата седмица подхвърлих на мъжото идеята, той беше меко казано потресен. Погледна ме адски тъпо и каза просто да забравя   И сега вече ме е страх, не защото не мога да го накарам да промени мнението си, а защото се запитах дали няма така вместо да помогна на някое детенце, да го травмирам повече, с един родител, който със сигурност ще прави разлика между неговото и "чуждото". Уф, случвало ли ви се е да искате да кажете много неща, но да не можете Исках да напиша толкова неща, а стоя пред компа и  . Със сигурност няма да ме разберете правилно, нооооо  аз да си кажа

Отплесна се темата, да. Беше за страховете от осиновяване. Точно на тези, които нямат нищо общо с осиновените или осиновителите. А биха могли да имат по една или друга причина, в един или друг момент.
Само че тези с общото, вместо да споделят спокойно проблемите, с които се сблъскват и да разсеят страховете, се нахвърлиха върху колебаещите си. Доста грубо при това. Чак до Хитлер стигнахме!
За мен когато едно дете влезе в дома ти, независимо как - родено от теб самата или осиновено, то става ТВОЕТО дете. Грижите са същите, любовта е същата, страховете са същите, проблемите са същите. Сигурно е по-трудно в определени моменти, но много родители имат своите Голготи и с родните деца. От темата оставам с впечатлението, че дълбоко в себе си се смятате за различни, а всъщност не сте. От това, че сте осиновили, нито сте по-добри, нито по-възвишени, нито по-силни, а сте просто майки! Не е нужно да се вторачвате непрекъснато в една ,всъщност, техническа подробност на появата на детето и да очаквате непременно да бъдете наранени от околните - вие самите или децата ви. Така само материализирате страховете си.

птица, до колкото успях да разбера, нито една от майките осиновили деца не се мисли за разли4на, но ние сме го преживели, споделяме от ли4ен опит, разбираме за какво става на въпрос, разли4но е отношението към осиновяването, защото сме 4аст от него.

Все едно космонавт да ти казва колко е страхотно да летиш в космоса, колко е прекрасно 4увството да видиш земята и звездите, ние може да му вярваме или не, но докато ние самите не го преживеем и убедим ли4но, не бихме разбрали какво е изпитал той. Това не го прави по-разли4ен от всеки друг 4овек или по-велик, просто е 4овек с опит

вагабонд83, 
За мен осиновяването е акт на любов, искала съм го преди да разбера за проблемите ни и не съм се опитвала с мед. помощ да поправя нещата. Снаха ми преди година беше в Уганда  и от тогава иска да осинови едно от децата, за които се грижеше там,  а има 4 биологи4ни деца.  Цялото семейство се опитваме да намерим на4ин милото дете да е скоро при нас.

.

ОСИНОВЯВАНЕТО Е БЛАГОСЛОВИЯ!
Това е моето усещане. А който го е страх от мечки - да не ходи в гората.
Нужно огромно сърце - имам го.
Нужно душата ти да прелива от обич към себе си и света - имам я.
Нужна е вяра в щастието - имам я.
Мен не ме е страх. И мъжът до мен - също.

Изобщо не се страхувам. Нямам деца все още, защото не се чувствам готова, но един ден искам да си осиновя детенце, дори след като имам свои, биологични. Просто така го чувствам.

Може!
Което не предполага винаги безусловно приемане на БМ и също такова отхвърляне на майката. Осиновените мислим различно от осиновителите и от всички останали "нормални" хора.
Част от нашата идентичност я няма и по никакъв начин не можем да си я набавим.
Странен е страха на повечето жени, осиновили деца, които познавам, в т.ч. и майка ми! Не мога да го обясня. Могат само те. Но го виждам у всичките. Те гледат цвете в саксия. И са двойно по-внимателни и разочаровани от постъпки на децата си когато поотраснат, което както и да съумяват да го прикриват - е истината. Живеят винаги с "едно на ум" и като че ли самите те не могат напълно да приемат това, че са майки на тези деца. Защо!? Нали сме техните бебета, които са гледали с любов нощем докато спят, които са вдигали когато паднат, които са гушкали, къпали, обичали, както правят и рождените майки, но за тях това е просто нещо толкова естествено, че не прави впечатление. А на другите прави. Аз вярвам в първичната рана, защото я усещам. Не мислете, че като пораснат тези деца всичките до едно ще са уверени в произхода си. Дори на подсъзнателно ниво се усеща докато си малък, а после се осъзнава, докато се окаже, че е факт. Трябва да се знае от рано от детето, смятам. Изборът, разбира се е единствено и само на родителите (осиновители) и на никой друг! Как точно ще му бъде поднесено, това вече е длъжна да измисли майка му, ако избере да му разкаже.
Малко хаотично пиша, но е така винаги, когато пиша за това.
Всъщност исках да кажа, че осиновителите имат много повече страхове от осиновените, когато разберат за този акт.


А гледах да не пиша в тази тема. До сага само я отбелязвах без да чета. Полемиката е все същата, прехвърляйки отгоре-отгоре страниците...

Набързо да изкажа мнението си, щом стана почти задължително
Leigh85,
тъпа е доста завоалирано казано за теб. Ти си невероятно ограничено същество, при това нагло, комплексирано до там, че да имаш нахалството да сочиш останалите с пръст. Е, с това няма да обезличиш собствената си нищожност.
Щастливка си, че те срещам тук във форума и тук имаш наглостта да обясняваш, че моите родители не са никакви родители, тъй като нямаме кръвна връзка.  Ако го беше казала наяве, пред очите ми, повярвай щеше да си събираш зъбите и да редиш герданче от тях.
За жалост сега мога да ти предложа само виртуално да се закичиш с него и да спреш да сееш тъпотията си тук, където си явно нежелана.
Радвай се на късмета си, че няма как да те срещна, за да ти разясня колко родители са ми родителите ми.

От години съм в този форум и за пръв път ползвам такъв език, но ти премина всякакви граници и свали всички бариери с безобразните си изказвания и безпочвени обиди към хора, чиито духовна висота никога не можеш да достигнеш.

Аз не вярвам, че само средата определя  развитието на  детето, т.е никога не бих осиновила дете  , което 9м е носено от жена , която не се радвала на съществуването му,  или дори  не е осъзнавала какво се случва с нея.Покрай работата ми съм била свидетелка на разсиновявания, защото гените   се обаждат все някога

Чета и ми е интересно. Казвам го с надежда, да помогне да се охладят страстите. Не виждам смисъл от препиране в една такава тема.

marypopins, доста особено четеш. Не знам кое ти дава право да се държиш така, но не правиш услуга на никого.

Темата наистина е за страховете на хората, които не са осиновили. Съгласна съм. Но точно тук е мястото на нас, пък и на осиновените деца, за да могат лично неангажираните с темата да получат повече информация кои страхове са са основателни и кои не. Защото все пак мнение се гради въз основа на колкото се може по-изчерпателна информация. За това си позволих да се включа.
За разсиновяванията - темата е достатъчно сложна, за да се обясни елементарно с "гените си казаха думата". Това е комплексен процес, който до голяма степен отразява провала на конкретните осиновителите като родители, тяхната неподготвеност или нереалистични очаквания. Не е въпрос на "лошите гени" на детето. Такова изказване е меко казано повърхностно.

Трещерица, на всеки се случва да си изтърве нервите. И аз го направих, когато една госпожа твърдеше, че моето дете не е мое, защото не съм го родила. Нали разбираш, че това е абсурдна намеса в отношения, които не се познават, камо ли да са преживени.

Иначе темата си е супер, стига да доведе до резонни отговори, а не до "бабини суеверия".

Има право да си изтърве нервите - обидиха я. Обидаха и родителите и.
Темата беше за страховете. Ако някой каже "страхувам се, че като осиновя, след време детето няма да ме приема като истински родител" ще се приеме по един начин, но да се казва, че осиновителите нямат право да се наричат родители си е чиста обида. И към децата и към осиновителите.
Самата тема, пусната по този начин изглежда, че търси провокация и обида. Кара неосиновилите да се защитават, за това, че не са го направили и се стига до такива грозни нападки и безумия. Няколко пъти попитаха авторката какво цели с темата, но тя се покри и не пише повече.
Тук стана "разделяй и владей". Раздели родителите на биологични и осиновители, настрои ги едни срещу други и сега само гледа сеир. Предлагам темата да се заключи и да се зададе по-нормално въпроса - така, че да не кара някого да се чувства виновен или гузен и да го кара да се защитава. Тогава може и да се получи диалог.

sislie , разбирам и това, че се сблъсквате с много такива проблеми. Но целта е точно да поговорим, да се опитаме да разберем. Хора има всякакви.
Не виждам как и защо може да се отрича ролята на гените.  
За разсиновяване не говоря - надявам се, че затова се проучват толкова осиновителите, да не се стига до разсиновяване. Но пък на много родители им се отнемат правата - в България още не, но в други страни.