Трудно проговарящи деца - тема 2

Аз съм твърдо за градините и то масовите детски градини. Вижда се страшен напредък в проговарянето там-контактуването с деца на същата възраст  е от страшно значение. Същото ни го препоръча и един от специалистите където съм го водила -доц.Боянова и наистина се оказа страшно права.
Ние също сме по срамежливи, стеснителни, но в същото време и много контактни, мн обича децата, така че независимо че от утре ме очаква рев при раздялата и молби, че не иска да ходи, аз знам че това е от голямо значение за нас и за развитието ни в бъдеще.

Да, съгласна съм. Тая също голяма надежда, че градината ще го стимулира и ще проговори най-сетне. Първи ден -четвъртък, ще видим как ще мине 

От вчера подновихме заниманията - ваканцията свърши. Консултирах се дали да го водя на невролог, но ми казаха, че при него няма подобен проблем. Чува си всичко. Просто е много разсеян и своенравен и трябва да се поработи по този въпрос...

Е, това е добра новина, Доника 

И при нас сеансите започнаха още миналата седмица. Според логопеда няма да проговорим до Коледа, но си продължаваме с ентусиазъм два пъти седмично  Без тях и до първи клас ще си ходи неговорещ 

 ЕЕе, този логопед каква прогноза е направил, как може да е сигурен че няма да стане до Коледа.
 Ние също ще подновяваме заниманията, но логопедката ни се премести от града, и се наложи да намерим нова.
  Утре сме за първи път при нея, дано да се харесат взаимно с Боян.
 Той започна все повече да бърбори, вече казва неща на които никога не съм го учила и не знаех дори че ги знае, но доста често не мога да разбера какво ми говори,  защото някой звуци липсват.Надявам се да заговори по-ясно  и правилно.

Здравейте!
Шашната съм колко много знаете и с колко неща сте наясно. Предполагам, че в следващите месеци и години и аз ще "вляза в крак", нали неволята учи...

Моля ви, кажете ми какво мислите по случая на моя син и нас, неговите родители!
Той е на година и осем месеца, уви, все още е само на "ма-ма", "ба-ба" "ела-ела-ела" и ... странно, "Ja" вместо "да". Освен всичко останало, езиковата му среда е, меко казано, пълна бъркотия. Баща му му говори на литовски, аз - на български, живеем в Белгия и нещата около него се случват на френски и фламандски. Понякога имам чувството, че думите за него са някаква идиотска песен без смисъл, особено, когато баща му и аз му говорим на два различни езика за едно и също нещо   Когато го викам, той отговаря "Jaaaa?", с въпросителен тон. Но не мога да си представя откъде го е прихванал пък това. И толкова, това е всичко, което казва. Някак имам усещането, че нещо не е наред, не мога да го обясня, но се тревожа. Иначе е много контактен, непрекъснато ходи при хора - повече при възрастни, но и доста при деца, опитва се да им говори нещо, но от устата му излизат само бебешки звуци и това е   Признавам си, че не се занимавам с него в смисъл да му чета или нещо от сорта. Опитвах много пъти, той просто се отегчава и отива някъде другаде. Обича да се занимава с техника и да гледа музика. Ако му изпея песен, я повтаря или поне се опитва да възпроизведе музикалната фраза, получава му се. Преживява музиката страшно емоционално. Но не се опитва да повтаря думи (освен "ела" което му се видя страшно смешно и непрекъснато го ломоти). Няма и от кого "да вземе пример". Децата в приятелската компания, които са на неговата възраст, са на същия хал. Но, пак повтарям, имам плашещото усещане, че нещо не е наред.

Тук никой не работи с деца под 3. Стандартът за добро проговаряне е този - три и толкова.  
Моля ви, дайте ми съвет!

orhid , те са две и се изказаха еднакво песимистично, но ако бяха ми обещали проговаряне меко казано нямаше да им повярвам. За 9 месеца сеанси, напредък няма никакъв, освен че започна да изговаря по някоя сричка, когато е в настроение, но сме само на срички и то в кабинета, под натиск Естествено, чудеса стават, ще почакаме, ще видим. На Коледа ще разказвам кой е бил прав 

Saule, не знам какво да ви посъветвам, за жалост. Ако живеете за постоянно в Брюксел изглежда нямате друг избор освен, ако детето не проговори до 3 и предчувствията ви са все така на лице, да го заведете за "bilan orhophonique" веднага щом навърши тази възраст. В момента той е много малък и никой не би взел на сериозно притесненията ви, особено като разбере, че детето е конфронтирано на 3 езика ! Твърде много хора вярват на клишето, че двуезично или триезичното дете проговаря по-късно и може би вече сте го чули и вие. В съседна Франция положението е малко по-добро - критичната възраст е 24 месеца и ако имате възможност, можете да направите обследването там - един "билан" струва около 60 евро и би ви дал представа за положението малко по-ранко. Късмет.

Извинявай ,че се намесвам,но според мен детето ти е твъре малко,за да говори кой знае колко.Това в никакъв случай не е проблем/овен ако наистина няма такъв/.Това,че детето на комшийката не спирало да бърбори не означава,че на твоето дете му има нещо.Просто децата са различни.Плюс това всичките тези езици го объркват.За да има граница за годините на децата, с които се работи,значи тя е определена като решаваща,надали някой си го измислил ей така.
На тази възраст моята дъщеря и това не казваше  Да кажем,че леееко се притеснявах и мислех да я видя на логопед преди месец два,но в момента е на 2г.10 м. и от точно един месец започна да говори почти нормално.Бях я изпратила при моята баба в друг град и взе,че проговори.Явно не съм и обръщала достатъчно внимание или просто моментът е настъпил.До сега говореше на някакъв бебешки език общо взето.А от месец започна да изговаря изреченията почти съвсем вярно с всичките му там местоимения,предлози и прочее.Затрудняват я само по-трудните и сложни думи.
Лично за мен проблем би имало ако и след 3 годишна възраст нищо не му се разбира.Разбира се ти си направи консултация в България/след като там отказват/ ако искаш за твое спокойствие,за да си изясниш дали наистина има нещо и как да работиш занапред,но да се драматизира излишно и да се създават етикети,че има проблем и не говори е твърде смело.Та той е само на 1г.8м.

И нашата логопедка твърдо ми каза щом дойде време за градина на я пускам ,защото децата там са сред връстници и има голяма полза от към говоренето  Ние вече 4 месеца ходим мна логопед ,но невиждам някаква същестнена промята,Да започна да казва доста повече думички ,но немисля ,че е благодарение на логопедката ни,защото те по скоро си играят някакви игрички в часовете отколкото да говорят  Моля ако има някоя мама с дете на нашата възраст който посещава логопед да сподели какви са им тяхните занимания?При нас Габи реди пъзели,нижат мъниста,рисуват ,подреждат и познават различни животни ,редят различни по форма фигури от един и същи цвят и тук там логопедката се опитва да измъкне някоя дума от устата на Габи  Благодаря предварително 

Относно притесненията на Saule, трудно е да се каже, ако казва тези думички осъзнато спрямо хората и предметите е добре. Но понякога това са просто повторения. Има една книга "Какво те чака през втората и третата година на детето". Много добро четиво, спокойна, с много идеи и обяснения. Там уменията на детето са разделени в групи - задължителни умения и още няколко категории умения, които детето овладява постепенно. Едни деца могат да са ги овладели, а други не.
За 20 месечна възраст е посочено като задължително:
- да играе с предмет като подражава /на 19 месеца и половина/
- да използва лъжица, вилица /но не само тях/
- да тича

Моето дете можеше само да тича и слабо подобие на подражаване. Наистина много деца проговарят по късно, но е много важно да има всички нужни умения преди проговарянето. Защото ако едва на 3 години започнем да наваксваме нещата, които е трябвало да се случат на по ранна възраст, ще се забави развитието на детето. За това е важна и невербалната оценка на умението на детето.

Маги, моя е на 4, но правят същите неща. Под формата на игра учат и новите неща. Онзи ден например той е "чел" приказка  - успяла е да го накара да разказва по картинки. Всяко нещо си има значение.
Бях ви споменала за Черния Петър. Моят син хвърля карта и обяснява какво има на нея. Сега повечето деца около него мислят, че смисъла на играта е това и я играят така   Иди им обяснявай после същината на играта

Da, da, напълно съм съгласна с казаното. Затова, мамче Saule те посъветвах, ако имате възможност да отскочите до най-близкия ви френски град за една оценка. Поне да си знаеш, има ли сонования за притеснение или не. Но дотогава не се тормози излишно, просто наблюдавай.

Маги, моят син на същата възраст, но напълно неспособен да говори (освен мама и папа), отказваше да играе на каквото и да е с логопеда. Предлагаха му игри от типа - една дъска с няколко празни вдлъбнатини, в които той търябва да сложи балони от даден цвят, след като ги е намерил измежду един куп разноцветни балони. Така учи думата "балон", учи цветовете и какво значи "вземи, сложи" и т.н. Предлагат му и пластмасови животни- майка прасе, бебе прасе, татко...да ги храни, да ги сложи да легнат и т.н. Най-много забелязвам, му предлагат карти - да ги събере две по две, според взаимовръзката на действието, нарисувано на тях. По-късно, ще правят пак с карти описание на сцена - "момчето е зад дървото, под масата" и т.н. Това с низането на мъниста и всичко що допира до моториката, била тя фина или обща, се прави от друг специалист. Това е накратко. 

La vie en rose   това с картите и ние го правим ,явно методиката при по малки деца е почти еднотипна,и така се започва с тактиката на проговарянето .

Сигурно, Маги.  И изглежда този метод действа, с различни темпове, но действа.

И при нас игрите са аналогични, но това все пак са логически игри и за моторика, и за пасивен речник. Изискват малко или много концентрация и съсредоточаване. В този смисъл не само помагат, но може и малко да уморяват дечицата. И да бъркаш листенца от детелина в кукленска тенджара сигурно има образователен ефект и развива моториката, но някак ми се струва по-лесно. Моето момче в началото леко се уморяваше, сега е по-скоро възбуден и любознателен след часовете с логопеда. Обикновено си играе с някоя играчка в колата или нервничи. След логопед, обаче, зяпва през прозореца, сочи с пръст, обяснява ми какво е видял на неговия си език.

Напълно подкрепям. При нас, въпреки че ми е второ дете, синчето умело ме подведе че щом говори като бебе, мога да се държа с него като с бебе. Това само отежни положението. Сега се старая да наваксваме и да прави сам повече неща. А на него му е толкова по-лесно аз да го обличам, аз да му обувам сандалите, аз да му хвърлям опаковката от сладолед в кофата ... а може би това е част от проблема му. Дъщеря ми гореше от желание тя да върши нещата САМА, да покаже колко е голяма. На Жоро му става интересно едва напоследък, дали защото го "юркам" повече или покрай работата с логопед незнам.