Трудно проговарящи деца - тема 2

Нямам представа какво имаш предвид от чисто човешка гледна точка. Това доказва ли се    .

С още нещо все по-често виждам напослудък - родители на сравнително малки деца, но ученици - реплика - на моя нищо му няма, но го мързи  .- Има много деца, които говорят при това много, но се оказва, че имат много по-голям проблем от неговорещите. Неговорещите поне навреме може да им се обърне внимание. Моят например по изследване на Ре.... (забравих точно името, ще погледна  ) той е с високо IQ , но по Векслер е между средно и ниско - било свързано с говора. Свикването и дисциплината била важна.

А много мразя това успокоение - едикой си проговорил късно - е да ама моето дете не е едикой си - като мимики, говорене му бръщолевеше устата, но нищо не му се разбираше. Върви все по-напред, но още не настига връстниците си, не че няма по-зле връстници от него при това говорещи.

Dandi, ако имаш предвид психологическа бариера, свързана с изоставане в говора, положението пак си е достатъчно сериозно. Тогава би трябвало да се работи с детски психолог. Но много често проблемите си вървят ръка за ръка, както знаем от опит- говорно затруднение + психологически задръжки.
Моят съпруг е проговорил на 4 години и няма спомен да е ходил на логопед, но някак се е справил. Интелектуалното му развитие е доста добро (скоро завършва втора магистратура, ако това е критерий), но не е общителен и професията му не е свързана с речта. Това само за пример го давам.
Дороти, матриците на Рейвън. Векслер изследва различни критерии, а Рейвън общо интелектуално ниво, ако помня добре. Векслер е полезен с това, че дава резултати по отношение на разбирането на речта, скоростта на преработка на информацията, концентрация и т.н. Така че, детето ти може да има високи нива в едно, а ниски в друго и пак да е с висок интелект като цяло.

Според мен, всичко зависи от това, дали детето разбира. Ако се натрупват непрекъснато знанията като пасивна лексика, с времето те бързо влизат и в активната. Но ако детето не разбира езика, а чисто интуитивно усеща смисъла на някои команди, тогава нищо не се трупа и съответно няма какво да се отключи "изведнъж". В тези случаи е необходима много работа, за да се обясни на детето смисъла на думите.
Например и животните изпълняват команди и разбират някои неща, но те ги усещат като рефлекс. Това не помага. Когато е нарушено асоциативното мислене, детето изобщо не разбира смисъла на повечето думи.
Това е и което мен ме интересува като път, което и попитах по-рано. Освен многото работа с логопед, прави ли се и друго. Най-вече по света. Аз че ще чета, ще чета, но ако някой вече е чел, дано да сподели...

Колко голямо трябва да е детето, за да се направи този тест на Рейвън?
При нас бавно и славно посещението при логопеда дава резултат

Ми при нас специалист си го направи и според мен трябва да се пита специалист за това кога  .

Поне на 6 години, Доника. Не си ги търсете в нета и не ги правете сами. Интерпретацията се прави само от психолог, а и инструкциите трябва да са точни.

Босонога, аз чисто информативно...Моя не би се справил с теста, понеже мернах пример, затова попитах

Същата луда родителка бях - казвах, че това не може онова не може . Ами изненадах се - и без да крия приятно, но пак не им вярвах  . И сега като ми го хвалят - решавам че го глезат - ами родителите май повече сме някои за психолог. Естествено първо се работи с децата после се правят май тестовете, за да видят как вървят нещата - е така от небето няма как.

Дороти, то май ни е в родителската природа. Все ги подценяваме, но пък така изненадата е по-приятна 

    Аз имам подобно детенце. Много мило, добро и разбрано момче, но не може да води свободен разговор. Оформи си някакъв говор към 5-годишен, първо със заучени фрази, които поставяше на място, а след това постепенно започна да проява и "творчество" в говоренето. Сега е на 6г., речникът му не е много богат и не говори много ясно като произношение. Освен това бърка род, число...говори малко като арабин български. Може да поразкаже нещо от някоя книжка като си помага с картинките. Трудно отговаря на въпроси, особено ако ги зададе непознат. Докато не го заговори някой, не си личи, че е по-различен. Яде ограничен брой неща, като по-манжестите трябва да са добре пасирани. Не яде нищо червено (нарпимер яде сурова зелена чушка, но не и червена и т.н.) В бебешките години по нищо не е личало, че ще има проблем. От много малък владее перфектно тялото си, много се катери, още отпреди да проходи, от 3-годишен кара чудесно ролери и т.н. Имаме някаква диагноза - придатъци на една от хромозомите, но лекарите казват, че не знаят дали това е причината за трудното проговаряне. Не е ходил на детска градина, защото кара доста тежко вирусните инфекции. Заради подпомагане на имунната му система, му давам сироп за деца "For kids" и мисля, че той подпомага и умствената дейност (вътре има разни билки като гинго билоба например), защото редовният му прием съвпадна с проговарянето. От няколко месеца казва, че иска да ходи на училище (преди това казваше, че не иска да ходи нито на детска градина, нито на у-ще, макар че от филмчета имаше представа какво е детска гр. и у-ще), затова наесен, ще го запишем в предуч. група към у-ще и дано учителката да няма нищо против. Много лесно учи от забавни обучителни комп. игри, но когато аз се опитвам да се занимавам с него (например да пишем букви, му се струва много трудно и предполагам скучновато и не го мъча, само отвреме навреме пробвам, иначе обича да оцветяваме заедно и да повтаря контури). От 3-годишен знае буквите и може да брои до към хиляда, но той сам се е интересувал, ние само малко сме го подпомагали т.е. не говореше, но си броеше. Общо взето вече може да ни обясни с думи какво иска, какво го вълнува, но някакви по-филосовски разговори са изключени. Винаги е много весел, лъчезарен, контактен и засега изоставането му не му прави впечатление, не го осъзнава, щастлив е, но аз се притеснявам дали докато порасне ще успее да се поизравни с другите и да се справя с живота. Дано някой с подобно вече попораснало детенце да надникне в темата и да сподели как се развива по-нататък едно такова дете.

Благодаря ти, много сходни са нещата при нас. С малки разлики. От както започнах да се занимавам с него, той рязко дръпна. Не в проговаряне, но в трупане на пасивен речник. За около 2 месеца научи доста думи, научи се да държи добре молива, да рисува прости фигури и всякакви други неща, които ми хрумнаха. Беше много радостен и жаден за тези занимания. Сутрин става и казва "картинки", сам си ги превърта на компютъра и ги казва. Повтаря всякакви подробности, които е чул предния ден от мен. Проблемът е, че учи автоматично, с наизустяване, но като го питаш какво искаш или нещо друго простичко и блесва истината, че не отговаря. Имахте ли проблеми с навиците, обличане, гърне, такива неща. Също много ме интересува как общува с деца и как се отнасят те към него. Моят син е много миличък, нежна и чувствителна душа, когато усеща изоставането си и страда. Ако му говоря, а не ме разбира почва да говори каквото знае, мъчи се да не е различен. В моменти, в които му проблясва колко е назад и е безпомощен да разбере какво искаме от него се наскърбява много, аз още повече. Ако може да ми кажеш с какви методи го развивате, само логопед ли или вие го занимавате. Аз давам омега киселини от скоро, но не знам колко помагат, понеже по същото време и аз започнах да го занимавам. На градина нямаше как да го пратя, той не се оправя сам, а и има една голяма привързаност към мен. При неговото неориентирано състояние ми се струваше, че без моето търпение, подкрепа и любов може да се травмира психически, да се почуства изоставен. Ние сме на 4, но много се надявам с упорити занимания да напреднем до 1 клас.

Препоръчвам, да не ги пращате на градина, но към читалищата има групи, които ги занимават от 9 до 12 с различни неща. Моите деца ги поканиха в детска, тогава имаше много свободни места, дори ми се примолиха за голямия, че иначе щяли да ги затворят, но съм привърженичка на сутрешните забавачки. Последните два поста, все едно говорите и за моя син на тази възраст.

В Бургас към днешна дата читалищата, които знаех са затворени. Дали има още такова нещо, ще потърся.
Би ли споделила повече за детето си, как беше в първи клас, как е с другите деца, до колко разбира вече и говори? Ако желаеш, разбира се.  Също смело съвети, приемам, във всяко отношение.

В първи клас - трагедия . Детето се депресира , учителката ужасна, слава богу бързо се усетих и го преместих. Сега си е сравнително добре, върви напред, ходи психолог и логопед на обследване есен и пролет. има ресурсен учител, който го наблюдава. Пиша в темата за дислексията и там се подържаме взаимно родители на такива деца . Забелязвам, че щом си почине хубаво и нещата се отпушват и после пак зацикля някой път.

Не мога да намеря оправдание едно дете да бъде изолирано в къщи и да се гледа само от майката до училищна възраст, ако проблемите му са главно говорни. Има различни детски градини, има частни центрове за работа с деца със специални нужди, има забавачници, има кабинети на логопеди, детски психолози  и т.н. Едва ли има майка, която би могла да реши проблема сама.

Mom, трябва да имаш повече доверие на детето си. Това, че ти не си успяла да го научиш на навици, не значи, че специалисти не биха се справили за кратко с това. Чрез поведенческо копиране от деца също много бързо се учи. Как ще си създаде социални умения това дете, ако стои само за теб залепено?
От написаното разбирам, че говорното изоставане на детето ти те травмира силно. Най- вероятно това се усеща от детето и още повече задълбочава проблема. Не казвам, че няма проблем, даже е голям. Но подходът трябва да бъде различен. Говориш за ранима и нежна душа и привързаност към теб. Трябва да намерите детски психолог и той да поговори и с двама ви и да ви покаже пътищата за решение.
И как така детето е на 4 години, а едва от 2 месеца се занимаваш с него. Купи един Моливко и виж какво трябва да знае дете на тази възраст. Когато не ходи на градина, ти поемаш отговорност да го научиш на всичко това.
Не пишеш детето да е посещавало някаква терапия. В центровете за деца с проблеми има педагози, които могат да му помогнат да изгради липсващите умения. Логопед задължително трябва да посещавате, няма да стане само с картинки на компютъра. На 4 години даже и по старите разбирания си е време за работа. През цялото останало време ти трябва да се занимаваш много активно с него, но е хубаво да говориш със специалисти и да ти дадат насоки.
Успех!