Трудно проговарящи деца - тема 2

Браво.Най накрая един интелигентен и прям човек да каже истината право в очите..Писна ми да слушам за игри..книжки..крати и така нататък..Не помага!!!
И моя е почти на 3 и ние имаме 3 ясни думи и мноооого бебешки които само той си разбира...
Трябва спокойствие..внимание и срещи с много много и различни специалисти за да се разбере какво е..И тогава вече се тъсри и метода..Това с купчетата на пода са наистина пълни глупости..
Браво на това изказване!!!

Значи медала има две страни... аз оставих моето дете пред телевизора, да, и то не проговори заради това.
Детето ми изглежда сякаш има проблем, а проблема съм само и единствено аз, никой не може да ме убеди в противното. Толкова ме смазва чувството за вина, че няма накъде... никога няма да си го простя.
Детето ми има видим напредък, без да се прави нещо кой знае колко специално с него. Просто общуваме... но изпуснатото е много, страшно много.... 

Но когато въпреки усилията да общуваш с детето то не откликва - очевадно ИМА проблем, който няма да се реши с обичайните игри, приказки и кубчета.
Райка, не съди само от собствената си камбанария.
И да, проговарянето е свъразно с горепосочените игри, но е свързано и с яденето, и с третата сливица, и със слуха, и с неврологичните проблеми... проговарянето не е проблем, а знак, че има друг проблем, който трябва да бъде открит. Аз за моето дете смятам, че открих проблема.

Сугурно съм невидима,ама пак да попитам,проблем ли е заекването на дете в първата дума от изречението на възраст 3 години,не всеки път го прави,но се случва често напоследък.

Може би е добре да попиташ в темата за консултации с логопед? Аз ти видях питането и преди това, но не мога да отговоря...

Анаморф, на моя позната детенцето на същата възраст започна да заеква. Ходиха на логопед за известно време и проблемът се коригира. Съветът ми е, да посетите логопед и вече той ще даде по-ясни насоки

Моят съвет е да посетите логопед , за  да пеодолее  физиологичното заекване   

Дъщеря ми на около 3 и половина, повтаряше цялата първа дума от изречението (не само първата сричка от нея), ясно се виждаше, че иска да ни заговори, за да и се обърне внимание, но още или не си е формулирала изречението или дори не е измислила какво да каже.
Постепенно като и се обагати и затвърди речника (защото и тя проговори малко по-късничко) това изчезна. Но и сега има случаи в които се почва: "Мамо, мамо, мамо, мамоооо искам да ти кажа нещо". Аз отговарям : "слушам те". Следва пак "Мамо искам да ти кажа нещо", повтарям : "Кажи маме" и тогава тя: "Амииии ... днес видях прелитащ динозавър". Измисля някоя щуротия в последния момент - целта е да привлече внимание.

Подкрепям това мнение  и аз гледам детето си постоянно четем книжки ,постоянно и говоря  ,занимаваме се с игри развиващи финната моторика ,но пак нямаше напредък в говора  та сега ходим на логопед вече 3 ти месец и се надявам много скоро да каже някоя различна дума от нейните 15 думи който са и в речника 

Благодаря,значи пак ще трябва да ходим до Пумпелината,да видим кога ще се организираме,че е много сложно

Искам да задам един въпрос на всички майки тук. Имате ли някакво логично обяснение за забавянето на проговарянето на вашето дете - официално регистрирано заболяване, някакво неврологично нарушение, голям стрес и пр.? Имаше ли появили се думички, които изчезнаха в даден момент и в кой точно? Питам, защото при нас нямаше видимо, логично обяснение...започнах да навързвам нещата с доста голямо закъснение и все още не съм 100% сигурна.

Аз за момента за моето дете ,че още  неговори нямам обяснение ,всички специалисти при който я водих  логопеди,невролози и детски психолог казаха ,че нищо и нямало и трябва да проговори  Сподели при вас какво точно си наблюдавала и за какво се съмняваш?

Логичното обяснение е високофункционален аутизъм/синдром на аспергер. Дисфункцията е наследствена, и освен закъсняване на говора се наблюдават още показатели- СИД, въртене на предмети, повтарящи се действия, ритуал, характерно махане с ръце когато е извън себе си от радост, нежелание да общува с деца. Има добър очен контакт.

Думите изчезнаха около 18 месец, а сега и при малкия наблюдавам регресия от 16 месец.

Стандарта е при регресия в говора 16-20 месеца да се наблюдава детето за други характерни черти от спектъра.

Аз и друг път съм разказвала. Ние нямаме диагноза, няма неврологични нарушения, няма обяснения...никой лекар не можа или не пожела да даде такова. При синът ми се бяха появили първите срички ма-ма, та-та...имаме го даже на камера заснет...в един момент всикчо изчезна, намаля очния контакт. И започнахме да го чакаме да проговори и да ходим по специалисти. За жалост аз това го осъзнавам доста напред във времето. Но моето съмнение е, че този регрес се получи след поставянето на МПР ваксината на 13м. или някоя малко преди това. Друго обяснение не мога да намеря. Но все пак не съм сигурна...опитвам се да разбера как е при други деца.
Да кажа само, че синът ми е роден със секцио, поради мои здравословни причини,  а не негови, доносен, кърмен 5м., изправи се на 7м., проходи на 10м., нямал е проблеми с храната, със сетивността, с двигателната активност, с логиката...., но проговори на 4г. и до ден днешен се борим с последствията от това.

Егвин ал Вийр, не е вината във ваксините. Има деца от спектъра, които не са били ваксинирани. Аутизма е съществувал преди времето на задължителната имунизация.
Митът за ваксините е стара градска легенда и масова психоза, опасенията са безпочвени.
И в секциото не вината, не се обвинявай.

В Англия расте процента на деца с глухота, заради отказа на родителите от ММR ваксина.

Чела ли си книгата на Тони Атууд Синдром на Аспергер? Познаваш ли хора с този синдром? Ако проучиш семейната ви история може би ще откриеш някой дядо, който отговаря на описанието.
Това ще ти помогне да видиш, че това са прекрасни хора, които могат да бъдат ексцентрични, и все пак водят нормален и удовлетворен живот.

Високофукционалният аутизъм не е проклятие, а дар!

На мен ми е интересно как се терапевтират децата  на възраст 2-4 години с различни диагнози. Има международна класификация на болестите МКБ и там са изредени около 7-8 диагнози за психо-заболявания в ранна възраст. Струва ми се, че е правилно да се терапевтират комплексно - диагностика за СИД /защото всяко дете има в определена степен/, обучителни програми, слухово занимание, обучение и участие на семейството, арт терапии и социални дейнтости. При някои деца става по-лесно, при други иска повече работа.
За работата на майката и детето. Аз съм писала, че миналото лято изследвах в група с други деца, как възприема детото в групата. Показвам действие, другите деца го възпроизвеждат след 2-3 опит, на моето дете му трябваха 15 повторения. Но го научава и с натрупването на опит става все по-лесно. И тук е и ролята на специалиста да покаже как кара детето да учи и покаже на майката, а пък тя да започне да надгражда. По скоро да правим като другите родители не е достатъчно, трябва да правим много повече от тях.

Егвийн ал-Вийр, ваксините оказват влияние, но не може да се каже, че са само те. Около 13 месец се очаква от детето да върви само и да се оправя в пространството, но много деца поради недобре интегрирани сетива - зрение, слух, вестибуларен апарат, не са готови. И млъкват поради това, че не могат да се оправят с околният свят, а това съвпада с ваксините и така изглежда. Може да се установи, ако се направи преглед с тестове дали детето реагира адекватно на препятствия, които се очаква да перодолее дете на тази възраст. Например, моето дете се въртеше само насам-натам, но логопедката ми показа, че ако набръчкам килима, тя няма да посмее да мине по него и ще се обърне на другата страна. Някак не е възможно ваксините да са направили детето толкова неуверено, че да не посмее да стъпи на различна повърхност. Трябва да има добро наблюдение над децата. Ако се усъмни, че е от ваксините, доколкото съм чела, трябва да се лекува стомаха и тялото, защото популациите от микроорганизми се развиват по лигавиците.