защо все така става? 
- Публикувана: 10 окт. 2009, 01:49 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2009, 01:20 ч.
Терминът ми е след 3 дни, а ръцете ми няма да прегърнат бебенцата ми
Колко много мъка има по този свят Аз загубих дъщеря си на 24 май тази година... Родих я на 20 април - 5 седмици по-рано. Прекрасна бременност и некадърна лекарка 
Вела беше 3,500 и 53 сантиметра, но с къса пъпна връв и те ми скачаха час и половина по корема, докато й разместят черепните плочи и й нанесат фатални травми и увреждания на мозъчето - не можеше да си движи крайниците, не можеше да диша, нямаше сукателен и гълтателен рефлекс - НИЩО. Беше жив труп... Направих сайт за нея - www.babyvela.blogspot.com. Писах и в местния вестник с идеята да спася поне едно бебче от безкрупулната лекарка. Болката при всички майки на ангелчета е повече от огромна. Питам се как се справят родителите, които губят децата си на 5, 10, 15, 20 години... Аз трудно излизам от мъката. Крепи ме мисълта за следваща бременност. Наполовина умрях заедно с дъщеря си. Моля се децата ни да са някъде около нас и да виждат колко много ги обичаме и колко много ни липсват 
Аз загубих дъщеря си на 24 май тази година... Родих я на 20 април - 5 седмици по-рано. Прекрасна бременност и некадърна лекарка Вела беше 3,500 и 53 сантиметра, но с къса пъпна връв и те ми скачаха час и половина по корема, докато й разместят черепните плочи и й нанесат фатални травми и увреждания на мозъчето - не можеше да си движи крайниците, не можеше да диша, нямаше сукателен и гълтателен рефлекс - НИЩО. Беше жив труп... Направих сайт за нея - www.babyvela.blogspot.com. Писах и в местния вестник с идеята да спася поне едно бебче от безкрупулната лекарка. Болката при всички майки на ангелчета е повече от огромна. Питам се как се справят родителите, които губят децата си на 5, 10, 15, 20 години... Аз трудно излизам от мъката. Крепи ме мисълта за следваща бременност. Наполовина умрях заедно с дъщеря си. Моля се децата ни да са някъде около нас и да виждат колко много ги обичаме и колко много ни липсват
MONIKQUE,много съжелявам мила за това което си преживяла каквото и кажаняма да ти олекне знам ,аз също загубих детето си на 62 дни беше ,без да я подържа в ръцете си без да я докосна ,много ми липсва моето момиче и се надявам да усеща моята безгранична любов на10 октомври трябваше да празнуваме първият и рожден ден .имам две момичета едната е на 19 гд.другата 3 и половина ,но моето дете много ми липсва толкова любов имам за нея а не мога да и я дам .сега другите ми деца не могат да дишат от мен ,само едната да не си дигне телефона подлудявам или като се разболеят направо сум пред нервна криза ,понякога си мисля ,че подлудявам как се живее с вечен страх ,много искаме да си имеме още едно дете ,но за сега страхът наделява трябва ми малко време .но знам ,че ако не родя друго дете няма да намеря покой ,годините си минават декември ще навърша36 . 
се на господ да ме дари с здраво бебе.
се на господ да ме дари с здраво бебе. 
Мони,много съжалявам за твоето ангелче. Вчера попаднах на историятата ти в друг подфорум и много ме натъжи.За съжаление тези лекари ги има и хич не са малко,имало ги е и преди.
Много ме натъжиха и тези думи :"Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот..."
защото сестра ми е именно такова дете и майка ми също това са я съветвали...На 26 г. живота и започна да се върти около всекидневни 4 часови масажи,гимнастики,ходене по лекари и т.н.Във физическо отношение успя с толкова много труд да я направи нормално развиващ се човек,но умственото развитие няма как.Остава си осакатен човешки живот само заради нехайството на някой лекар,който е решил ,че сега му се гледа ТВ,а не му се занимава с родилки.
Вчера попаднах на историятата ти в друг подфорум и много ме натъжи.За съжаление тези лекари ги има и хич не са малко,имало ги е и преди.Много ме натъжиха и тези думи :"Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот..."
защото сестра ми е именно такова дете и майка ми също това са я съветвали...На 26 г. живота и започна да се върти около всекидневни 4 часови масажи,гимнастики,ходене по лекари и т.н.Във физическо отношение успя с толкова много труд да я направи нормално развиващ се човек,но умственото развитие няма как.Остава си осакатен човешки живот само заради нехайството на някой лекар,който е решил ,че сега му се гледа ТВ,а не му се занимава с родилки.
Много съжалявам и наистина всичко се преживява отново и отново.....Вчера ми беше 2 години от загубата на бебенцето ми в девети месец .....Просто се научаваме да живеем така...на половина..., защото наистина умира част от нас.... Прегръщам те и се надявам скоро наистина да имаш една прекрасна бременност с един още по прекрасен финал. 
Прегръщам те и се надявам скоро наистина да имаш една прекрасна бременност с един още по прекрасен финал.
angels_zg преклон пред усилията на вашата майка... Всеки ден си представям живота, ако Вела беше останала в подобно тежко и безнадеждно състояние. Коя нормална майка ще остави детето си в дом, ако има избор и възможност да го гледа... Всъщност знам ли... Не бива да съдя хората. Всеки си знае мъката... После си представям живота и ако всичко беше нормално и аз не си бях тръгнала с празни ръце от Родилното отделение. Истината е, че понякога нямаме избор... Вече си мисля, че не аз управлям живота си, а той мен Пиша на много места, за да им светва по една червена предупредителна лампичка на бъдещите майки и добре обмислят решението си при кого ще раждат. Въпреки че едва ли младите мами влизат в раздела "Родители, изгубили децата си". Но ние сме тук, за да се подкрепяме и да си даваме сили, защото никой друг не може да ни разбере така истински!
Пиша на много места, за да им светва по една червена предупредителна лампичка на бъдещите майки и добре обмислят решението си при кого ще раждат. Въпреки че едва ли младите мами влизат в раздела "Родители, изгубили децата си". Но ние сме тук, за да се подкрепяме и да си даваме сили, защото никой друг не може да ни разбере така истински! Мони,много съжалявам за твоето ангелче. Вчера попаднах на историятата ти в друг подфорум и много ме натъжи.За съжаление тези лекари ги има и хич не са малко,имало ги е и преди.
Много ме натъжиха и тези думи :"Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот..."
защото сестра ми е именно такова дете и майка ми също това са я съветвали...На 26 г. живота и започна да се върти около всекидневни 4 часови масажи,гимнастики,ходене по лекари и т.н.Във физическо отношение успя с толкова много труд да я направи нормално развиващ се човек,но умственото развитие няма как.Остава си осакатен човешки живот само заради нехайството на някой лекар,който е решил ,че сега му се гледа ТВ,а не му се занимава с родилки.
Вчера попаднах на историятата ти в друг подфорум и много ме натъжи.За съжаление тези лекари ги има и хич не са малко,имало ги е и преди.Много ме натъжиха и тези думи :"Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот..."
защото сестра ми е именно такова дете и майка ми също това са я съветвали...На 26 г. живота и започна да се върти около всекидневни 4 часови масажи,гимнастики,ходене по лекари и т.н.Във физическо отношение успя с толкова много труд да я направи нормално развиващ се човек,но умственото развитие няма как.Остава си осакатен човешки живот само заради нехайството на някой лекар,който е решил ,че сега му се гледа ТВ,а не му се занимава с родилки.
знам, че мъкатата ти е безкарйна, и те изгаря от вътре. Знам, че не можеш да си представиш утрешният ден без буца в гърлото, знам, че всеки миг изглежда като вечност, и деня и ноща се сливат в едно... Бях толкова щастлива когато сподели радостта си с нас, и сега чаках с нетърпение да чуя същата радост този или другият месец от теб... ето защо те нямаше никаква Трудно човек преживява такава загуба, времето върви напред и ние с него. Живота е една непрекъсната борба. Ти имаш това кето ти трябва да продължиш напред-мечтата да си майка! Моля се в скоро време да намериш сили да продължиш и да се похвалиш Но този път да имаш специална темичка не с мъка и печал, а пълна със слъзи от радост и поздрави за чудото Трудно е да си силен пред безмилостната съдба... Нека мислите ти се изпълнят с мечтите за следващото инвитро, нека мъката ти олекне като есенните листа, нека вятъра я повее и разнесе и нови сили да ти донесе. Нека бъдещите радости в живота ти да заличат белезите на тази изминала година. Белези винаги ще имаме, но важното е да не са толкова болезнени Чакам те с нови сили, мечти и хъс за следващият опит
Ех, мила, пишехме заедно в един друг подфорум, споделяхме трепетите си от дългоочакваната бременност...А сега сме тук, за да споделяме болката си с останалите майчета на ангелчета, за да търсим утеха... Знам, че утеха няма, знам, че болката никога няма да изчезне, знам, че нищо и никога няма да запълни липсата на детето ми и да замени любовта ми към него. И ако нещо изобщо ми дава утеха, то е мисълта, че тя си отиде обичана, нищо, че не успяхме да я прегърнем. И знам, че го знае.
И твоите дечица го знаят, миличка. Много хубаво го е казала Лилибон - те са имали своя живот в теб, макар и кратък. И са усетили любовта ти. Няма как иначе, след като ние я усещахме - тя струше от постовете ти.
Знам колко искаш да си мама и ти го пожелавам от цялото си сърце. И знам, че ти ще бъдеш мама. Но знам, че ти вече си мама - на твоите две неродени принцеси. И някой ден пак ще сте заедно, там някъде - във вечността.
Прегръщам те и плача с теб.
И твоите дечица го знаят, миличка. Много хубаво го е казала Лилибон - те са имали своя живот в теб, макар и кратък. И са усетили любовта ти. Няма как иначе, след като ние я усещахме - тя струше от постовете ти.
Знам колко искаш да си мама и ти го пожелавам от цялото си сърце. И знам, че ти ще бъдеш мама. Но знам, че ти вече си мама - на твоите две неродени принцеси. И някой ден пак ще сте заедно, там някъде - във вечността.
Прегръщам те и плача с теб.
Не знам какво да ти кажа, мога само да плача с теб. Не е честно, не го разбирам този живот, но за съжаление това ни е било писано да преживеем. Не знам защо, а и да знам едва ли ще го направи по-леко...
Иска ми се да вярвам, че ще се върнат някой ден при нас, че не всичко е загубено.
Прегръщам те силно. И съм тук, ако имаш нужда от чаша вино и тихо местенце да си поплачеш.
Иска ми се да вярвам, че ще се върнат някой ден при нас, че не всичко е загубено.
Прегръщам те силно. И съм тук, ако имаш нужда от чаша вино и тихо местенце да си поплачеш.
Безкрайно ви благодаря! 
Четох и препрочитах какво сте написали и сякаш ми стана по-леко. А може и да е от това, че го споделих открито.
Мина и замина датата, болката се е скътала тихо си тъче около сърцето.
Ще опитаме пак, но първо трябва да се поизтупам от прахоляка, да пийна чаша вино с приятели и да пооправя психобаланса.
Безкрайно сте мили и вече съм поне едно стъпало по-нагоре благодарение на вас.
M0NIQUE, плаках с теб. Надявам се да имаш и ти скоро повод за усмивка.
Четох и препрочитах какво сте написали и сякаш ми стана по-леко. А може и да е от това, че го споделих открито.
Мина и замина датата, болката се е скътала тихо си тъче около сърцето.
Ще опитаме пак, но първо трябва да се поизтупам от прахоляка, да пийна чаша вино с приятели
и да пооправя психобаланса.Безкрайно сте мили и вече съм поне едно стъпало по-нагоре благодарение на вас.
M0NIQUE, плаках с теб.
Надявам се да имаш и ти скоро повод за усмивка. 
Плаках когато разбрах какво се е случило. Ние с тебе пишехме в темата за бебеправещи над 35 г. Никой не заслужава такава болка. Знам колко е трудно да продължиш да живееш, когато всичко около тебе е черно... обаче продължаваш да живееш, с половин сърце, с половин душа...
Знам че ще намериш сили в себе си, за да се бориш за мечтата си, и ще я постигнеш
здравей мила майчице,знам на какво си подложена защото го минах и аз ,но с тази разлика че при мен докторката е виновна и ето след 7 дни се навършва вече една година от моето трагично раждане ,но благодарение на човека до мен и на приятелите във форума си стъпих на краката дори на пук на съдбата пак забременях.Да болката тъи е голяма и си я носиш само ти и никой друг отстрани е много лесно но само ние си знаем какво ни е и какво сме загубили.Аз също на 24.10.2009 отидох с надеждата да прегърна мойта дъщеричка но си излязох от родилното със празни ръце и празно сърце ,и сега още повече ме е страх като знам че и накрая лошото може да достигне човек,имах детенце 4 кг. момиченце с име теди и една голяма лекарска грешка .А сега си имам само мъката и страха да не стане нещо и с това което го нося в момента ,бъди силна ,говори колкото можеш повече за това и най вече с човека който е до теб и те посвойому го преживяват макар и да не го показват .Прегръщам те горещо