Здравейте...
Пиша , защото съм изпаднала в сериозна дупка и преосмисляне на живота ми.Мисля,че всяка дума,съвет,споделяне на мисли,идеи,опит ще ми бъде от полза.Благодаря ви,за което предварително.
На 25 години съм.Една дълга и голяма 6 годишна любов,след нея една 3 годишна връзка,която приключих скоро.Приключих,защото не бях щастлива и искам да си дам време за да разбера какво искам от живота си и дали това е човека,с който искам да прекарам живота си.Е,вече четвърти месец се боря със себе си.И двамата ми бивши ме обичат лудо и мога да се върна и при двамата.Факт е обаче,че аз се колебая безумно.Смятам,че след като веднъж съм стигнала до извода,че трябва да се разделя не бива да се връщам отново.Искам да намеря нов мъж,да се влюбя безумно....имам нужда от нещо наистина ново и разтърсващо!Изпитвам обаче голяма самота откакто съм сама,свикнала съм винаги да имам човек до себе си и безкрайно съм нетърпелива да срещна някого,а него напук явно го няма.Главата ми се пълни с какви ли не мрачни мисли- че вече съм на 25...,биологичния ми часовник тиктака страшно за мен и се чудя по кой път да поема....Нима е късно да се боря за мечтите си? Или те може да се окажат една илюзия?
Всичките ми приятелки вече се изпожениха....Чудя се...какво да правя...
Малко объркано е всичко в главата ми но...основото е- назад ли да гледам или все още имам време и трябва да вярвам,че напред ме чака нещо хубаво заради което си струва да почакам....
Пиша , защото съм изпаднала в сериозна дупка и преосмисляне на живота ми.Мисля,че всяка дума,съвет,споделяне на мисли,идеи,опит ще ми бъде от полза.Благодаря ви,за което предварително.
На 25 години съм.Една дълга и голяма 6 годишна любов,след нея една 3 годишна връзка,която приключих скоро.Приключих,защото не бях щастлива и искам да си дам време за да разбера какво искам от живота си и дали това е човека,с който искам да прекарам живота си.Е,вече четвърти месец се боря със себе си.И двамата ми бивши ме обичат лудо и мога да се върна и при двамата.Факт е обаче,че аз се колебая безумно.Смятам,че след като веднъж съм стигнала до извода,че трябва да се разделя не бива да се връщам отново.Искам да намеря нов мъж,да се влюбя безумно....имам нужда от нещо наистина ново и разтърсващо!Изпитвам обаче голяма самота откакто съм сама,свикнала съм винаги да имам човек до себе си и безкрайно съм нетърпелива да срещна някого,а него напук явно го няма.Главата ми се пълни с какви ли не мрачни мисли- че вече съм на 25...,биологичния ми часовник тиктака страшно за мен и се чудя по кой път да поема....Нима е късно да се боря за мечтите си? Или те може да се окажат една илюзия?
Всичките ми приятелки вече се изпожениха....Чудя се...какво да правя...
Малко объркано е всичко в главата ми но...основото е- назад ли да гледам или все още имам време и трябва да вярвам,че напред ме чака нещо хубаво заради което си струва да почакам....
) ....