pronobis , ако някой ми измие чиниите на първа среща и аз така ще постъпя - като теб. Представям си, ако го чакам в леглото, а той се хванал да преплакне тоалетната.
- Публикувана: 11 окт. 2009, 23:20 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2009, 15:28 ч.
Възпитание на.... мъжовете ви?
pronobis , ако някой ми измие чиниите на първа среща и аз така ще постъпя - като теб. Представяма си ако го чакам в леглото, а той се хванал да преплакне тоалетната.
Съпругът ми е възпитан достатъчно добре и безмоя намеса. Имал си е майка и баща и семейна среда, а след това и самия той, който прекрасно са си свършили работата. Аз си го харесвам такъв и не искам да се променя.
А си мисля, че ако се опиташ да промениш нчкого това така или иначе си е мисия обречена на неуспех.
А си мисля, че ако се опиташ да промениш нчкого това така или иначе си е мисия обречена на неуспех.
pronobis, нещата много се изкривяват, затова става така.
Всеки си представя строяване и заповеди. Всъщност битовите неща са много по-естествени. Тук съм писала, да не се повтарям.
Но тези неща са само част от общата картинка, има още много.
И никога няма да се начудя не стигат ли проблемите извън дома, та и вкъщи да е една непрестанна борба? Защото превъзпитанването, за което е темата си е точно борба.
Има достатъчно хора и от двата пола, които искат да излизат с приятели, не могат да се отпуснат пред половинките си, такива, жени, които искат да са домакини, и мъже, които с две ръца са готови да им предоставят това удоволствие, такива, които предпочитат да жиеят в различни градове/държави и т.н., и т.н. Ами - да се съберат.
Всеки си представя строяване и заповеди. Всъщност битовите неща са много по-естествени. Тук съм писала, да не се повтарям.
Но тези неща са само част от общата картинка, има още много.
И никога няма да се начудя не стигат ли проблемите извън дома, та и вкъщи да е една непрестанна борба? Защото превъзпитанването, за което е темата си е точно борба.
Има достатъчно хора и от двата пола, които искат да излизат с приятели, не могат да се отпуснат пред половинките си, такива, жени, които искат да са домакини, и мъже, които с две ръца са готови да им предоставят това удоволствие, такива, които предпочитат да жиеят в различни градове/държави и т.н., и т.н. Ами - да се съберат.
Значи той прави това, което на тебе ти е неприятно, а ти правиш само това, което ти е приятно...странно съжителство...Аз ако правех само това , което ми е приятно - детето ми щеше гладно да си остане, неизпрано и да ми тъне къщата в мръсотия. Щото не ми е приятно на мен това да го върша, предполагам и на моя не му е любимо...и кво става?
Ами аз по отношение на възпитанието на мъжа ми претърпях пълен провал.
Минус първо - майка му не го е научила на нищо, абсолютно нищо.
Първо, като се оженихме хич не ми беше важно да го възпитавам, да си уговаряме някакви правила и т.н. в семейния живот.
После, с времето някои неща започнаха да ме дразнят, предимно в неговото отношение ( не-отношение) към къщата. Опитах се да го 'възпитам', но доста бързо стана ясно, че ефекта е краткотраен, инертен и се дължи не на реална промяна, а на вербалния 'шут в задника', което пък мое поведение ми досади също толкова бързо. Сега нещата са каквито са, като от време на време изпадам в краткотрайни истерии но без цел да го променят. По-скоро напомням че не съм примирена. Знам ли ... Никакъв възпитател не съм.
Минус първо - майка му не го е научила на нищо, абсолютно нищо.
Първо, като се оженихме хич не ми беше важно да го възпитавам, да си уговаряме някакви правила и т.н. в семейния живот.
После, с времето някои неща започнаха да ме дразнят, предимно в неговото отношение ( не-отношение) към къщата. Опитах се да го 'възпитам', но доста бързо стана ясно, че ефекта е краткотраен, инертен и се дължи не на реална промяна, а на вербалния 'шут в задника', което пък мое поведение ми досади също толкова бързо. Сега нещата са каквито са, като от време на време изпадам в краткотрайни истерии но без цел да го променят. По-скоро напомням че не съм примирена. Знам ли ... Никакъв възпитател не съм.
Някак обидно звучи това заглавие и изобщо темата като така формулирана.
Ако в мъжки форум прочета тема с такова наименование, но с обратен знак, бих го възприела като абсолютен сексизъм.
Мисля, че мъжете до нас заслужават повече уважение. Та те не са ли обект на избора ни заради това, което именно са, та да се нуждаят от превъзпитание?
Мисля, че ключа към хармонията в едно партньорство е във взаимното приемане.
Ако в мъжки форум прочета тема с такова наименование, но с обратен знак, бих го възприела като абсолютен сексизъм.
Мисля, че мъжете до нас заслужават повече уважение. Та те не са ли обект на избора ни заради това, което именно са, та да се нуждаят от превъзпитание?
Мисля, че ключа към хармонията в едно партньорство е във взаимното приемане.
В една връзка винаги единят доминира. Няма такива работи "ми ние сме равнопоставени". Това са мисли на човек, който толкова е свикнал с доминирането (от своя или от на мъжа си страна), че не му прави впечатление. Както и на млади двойки с малък семеен стаж.
Истината е следната - както си го научиш мъжа. И ако не го натиснеш (той да свикне със ситуацията
) в началото, докато е още много влюбен, после не става.
Има и обратния вариянт - толкова е влюбена девойката, че изпълнява всички капризи на любимия. Докато не стане ежедневие и перманентен слугинаж.
И за всички идеалисти и мечтатели - непрекъснато работим по въпроса да сме в по-хармонични отношения с милото, да се съобразяваме един с друг, да не се командорим, да взимаме решенията заедно, да си помагаме. И пак единят "дава" от себе си повече. Но важното е да има добра воля
Истината е следната - както си го научиш мъжа. И ако не го натиснеш (той да свикне със ситуацията
) в началото, докато е още много влюбен, после не става. Има и обратния вариянт - толкова е влюбена девойката, че изпълнява всички капризи на любимия. Докато не стане ежедневие и перманентен слугинаж.
И за всички идеалисти и мечтатели - непрекъснато работим по въпроса да сме в по-хармонични отношения с милото, да се съобразяваме един с друг, да не се командорим, да взимаме решенията заедно, да си помагаме. И пак единят "дава" от себе си повече. Но важното е да има добра воля
Истината е следната - както си го научиш мъжа. И ако не го натиснеш (той да свикне със ситуацията ) в началото, докато е още много влюбен, после не става.
Има и обратния вариянт - толкова е влюбена девойката, че изпълнява всички капризи на любимия. Докато не стане ежедневие и перманентен слугинаж.
) в началото, докато е още много влюбен, после не става. Има и обратния вариянт - толкова е влюбена девойката, че изпълнява всички капризи на любимия. Докато не стане ежедневие и перманентен слугинаж.
Не съм съгласна с това твърдение. Ще дам за пример себе си. Когато се оженихме и двамата бчхме на такава възраст, че бяхме изградени като характери и индивидуалности. Смяташ ли че някой може да превъзпита другия. На такава възраст бяхме, че знаехме какво искаме и какво можем да дадем. Работата не я разделяме на мъжка и женска, всеки върши това което му е приятно. Например той е много добър в кухнята ( моята задача е само да нарежа продуктите - манията ми е да са на еднакви кубчета
, а той приготвя яденето), а на мен ми харесва да окося ливадата. 
Ох, черна завист ме обзема към всички, които са си взели научени на домакинстване мъже. Знаех си аз, че съм се прецакала като съм се влюбила в мамин глезльо.
Като оставим настрана идеалният вариант, в който има пълно разбирателство и единомислие по въпроса за поделянето на битовите грижи, ще ми е интересно да чуя (а мисля и на авторката) опита на жени, които са успели да приучат към това нехаещите си мъже. Щото с разбрани и свикнали на такъв труд мъже, всеки го може. Другите са предизикателсвото, за което говорим.
Titina А как се процедира, когато на единият не му е приятна никаква къщна работа?
Като оставим настрана идеалният вариант, в който има пълно разбирателство и единомислие по въпроса за поделянето на битовите грижи, ще ми е интересно да чуя (а мисля и на авторката) опита на жени, които са успели да приучат към това нехаещите си мъже. Щото с разбрани и свикнали на такъв труд мъже, всеки го може. Другите са предизикателсвото, за което говорим.
Titina А как се процедира, когато на единият не му е приятна никаква къщна работа?
Ох, черна завист ме обзема към всички, които са си взели научени на домакинстване мъже. Знаех си аз, че съм се прецакала като съм се влюбила в мамин глезльо.
Като оставим настрана идеалният вариант, в който има пълно разбирателство и единомислие по въпроса за поделянето на битовите грижи, ще ми е интересно да чуя (а мисля и на авторката) опита на жени, които са успели да приучат към това нехаещите си мъже. Щото с разбрани и свикнали на такъв труд мъже, всеки го може. Другите са предизикателсвото, за което говорим.
Titina А как се процедира, когато на единият не му е приятна никаква къщна работа?
Като оставим настрана идеалният вариант, в който има пълно разбирателство и единомислие по въпроса за поделянето на битовите грижи, ще ми е интересно да чуя (а мисля и на авторката) опита на жени, които са успели да приучат към това нехаещите си мъже. Щото с разбрани и свикнали на такъв труд мъже, всеки го може. Другите са предизикателсвото, за което говорим.
Titina А как се процедира, когато на единият не му е приятна никаква къщна работа?
И вълкът е сит, и агнето-цяло.