Здравейте, думата ми е за майчината любов.Казват ,че майчиното чувство възниква с първото проплакване на детето ти.Онова умиление и сълзи в очите и безгранична любов към беззащитното същество което ти дават в ръцете след раждането.С годините малките слънца порастват и съответно стават хора - мислещи и знаещи.В това в какво се превръщат децата ни имаме заслуга и ние .Какви трябва да сме за да бъдат децата ни добри хора - от само себе си е ясно - ОБИЧАЩИ-но това стига ли?Доколко зависи и от материалната страна на нещата в живота, от хората около нас , от семейството.Каква е ролята на гена.Примерно казват -Крушата не пада по- далеч от дървото.-Искам да си изясня каква трябва да съм като майка за да бъда добра.Трябва ли да правя компромис със собственото си щастие, за благополучието на децата си или това е криворазбрана обич.Конкретен пример - разделям се с бащата на децата си, но те остават при него-поради факта ,че в момента не мога да ги издържам, нямам дом , работа.Значи ли това ,че съм лоша майка , че не си обичам децата ?Трябва ли да направя компромис със себе си за това децата ми да имат до себе си майка,въпреки , че те са на 15 и 18.
- Публикувана: 17 окт. 2009, 12:55 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2009, 17:41 ч.
Кое ни прави добри родители.За компромисите.
Личното ми мнение е, че децата се чувстват по-добре при майка си, независимо от обстоятелствата. Е, има изключения, разбира се, но в повечето случаи е така. На 15 и 18 са достатъчно големи, за да изберат сами. Бащата, ако е мъж на място, ще си издържа децата подобаващо, независимо къде и с кого живеят.
Фактът ,че децата ти ще останат при бащата , предполагам не означава , че вие никога повече няма да се видите и чуете. Разводът в крайна сметка не прекъсва бащинството или майчинството. Какво значение има къде ще живеят децата, а пък и още повече предвид възрастта им. Връзката между родителите и децата не бива да се прекъсва от някакви битови причини. Глупаво е просто.
И аз много съм мислила по този въпрос и ми се иска да бях стигнала по-рано до извода, до който стигнах все пак.
Но...има съфорумки, които определят такива мисли като предателство спрямо детето, като себичност и безотговорност и т.н. Такива ще те накълцат на шопска салата.
А изводът ми е: Аз живея С децата си, но не ЗАРАДИ и не ВМЕСТО тях. Ако не дай си Боже се стигне дотам, бих дала живота си заради тях, но в нормални и нефорсмажорни обстоятелства човек (особено ако е жена) трябва да се грижи и за собственото си щастие. Децата един ден отлитат от къщи, а при теб това ще стане скоро, предвид възрастта им.
Но...има съфорумки, които определят такива мисли като предателство спрямо детето, като себичност и безотговорност и т.н. Такива ще те накълцат на шопска салата.
А изводът ми е: Аз живея С децата си, но не ЗАРАДИ и не ВМЕСТО тях. Ако не дай си Боже се стигне дотам, бих дала живота си заради тях, но в нормални и нефорсмажорни обстоятелства човек (особено ако е жена) трябва да се грижи и за собственото си щастие. Децата един ден отлитат от къщи, а при теб това ще стане скоро, предвид възрастта им.
Не знам дали си лоша майка. Може би защото не знам дали самата аз съм добра майка...
Лошото е, че ей сега ще излазят жените с клишетата и ще ти обяснят всички житейски тайни. Те никога не са били на твое място, но знаят кое е най-доброто решение. Аз пък ще ти кажа - огледай се, отговорът е някъде около теб самата.
Лошото е, че ей сега ще излазят жените с клишетата и ще ти обяснят всички житейски тайни. Те никога не са били на твое място, но знаят кое е най-доброто решение. Аз пък ще ти кажа - огледай се, отговорът е някъде около теб самата.
Не знам дали има човек,който категорично да каже дали е добър или лош родител.
Всички се учим да сме родители,никой не го знае от раждането си...
И правим грешки.Човешко е.
Ако мислиш,че бащата е добър като такъв,и че ще можеш да ги виждаш често,защо не?Няма да са при чужд човек...
Аз лично не бих жертвала живота си в брак без любов,уважение,подкрепа и т.н.,само заради децата.А твоите са достатъчно големи, за да разбират ,че някой страда,че не е щастлив...че за родителите им може би ще е по-добре да са разделени и щастливи,отколкото заедно и вечно намръщени и нещастни!
Всички се учим да сме родители,никой не го знае от раждането си...
И правим грешки.Човешко е.
Ако мислиш,че бащата е добър като такъв,и че ще можеш да ги виждаш често,защо не?Няма да са при чужд човек...
Аз лично не бих жертвала живота си в брак без любов,уважение,подкрепа и т.н.,само заради децата.А твоите са достатъчно големи, за да разбират ,че някой страда,че не е щастлив...че за родителите им може би ще е по-добре да са разделени и щастливи,отколкото заедно и вечно намръщени и нещастни!
На 15г са младежи,а не деца.На 18 г. също не е дете,пълнолетное и може само да избира къде да живее. Колкото до обичането,него всеки го разбира различно-някои като обсебване на психиката,други-като насилие и побоища,после твърдят колко много обичат децата си-след като ги напердашат 
Трети-като ги изоставят напълно или ги дадат в соц.дом.Материалната среда е последното определящо дали обичаш деьата си или не.Може и да ги отрупваш с подаръци,но това не значи,че ги обичаш ,и да си последния бедняк и пак да ги обичаш много.Прекаленото материално презадоволяване ги разглезва.
Трети-като ги изоставят напълно или ги дадат в соц.дом.Материалната среда е последното определящо дали обичаш деьата си или не.Може и да ги отрупваш с подаръци,но това не значи,че ги обичаш ,и да си последния бедняк и пак да ги обичаш много.Прекаленото материално презадоволяване ги разглезва.