Пожелавам му, макар още да не съм го гледала. Ще го гледам при първа възможност, което значи или като се прибера в бг, ако още го има по кината, или от някой тракер. 
- Публикувана: 13 окт. 2009, 11:19 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2009, 13:09 ч.
Нови български филми
Да ви кажа аз нещо не можах много да го схвана този Източни пиеси, най-вече края му.
Може би заради компанията (с които повече се хилихме на лафовете : "Какво ти липсва бе, Ицо...?", хлипа една мацка, а Ицо, който яде, отвръща: "Липсва ми сол. И пипер!"
). Супер невъзмутим пич.
Обаче по-късно вечерта не ми излезе от главата и доста мислих за филма и за действителността.
Стана ми много мъчно като разбрах какво се е случило с въпросния Ицо.
А в салона бяхме 20 човека, на втория ден от премиерата
, в единствения киносалон града.
Може би заради компанията (с които повече се хилихме на лафовете : "Какво ти липсва бе, Ицо...?", хлипа една мацка, а Ицо, който яде, отвръща: "Липсва ми сол. И пипер!"
). Супер невъзмутим пич.Обаче по-късно вечерта не ми излезе от главата и доста мислих за филма и за действителността.
Стана ми много мъчно като разбрах какво се е случило с въпросния Ицо.
А в салона бяхме 20 човека, на втория ден от премиерата
, в единствения киносалон града.Да ви кажа аз нещо не можах много да го схвана този Източни пиеси, най-вече края му.
Филмът много добре описва реалността на част от българската младеж, колкото и малка да е тази част. Живот, без светлина и радост, пропаст между хората. Езикът, на който си говореха беше също много неподправен. Дори и на дъното, главният герой имаше надеждата, за намиране на доброто. Само тогава успяхме да видим очите на Ицо (в кабинета с психотерапевта). Турското момиче, с неговата красота и чистота, беше като един символ на надеждата. В края на филма видяхме човека на път в Истанбул, в търсене на.. момичето.. на красотата, чистотата, доброто.
Това.Накратко.
Филмът много добре описва реалността на част от българската младеж, колкото и малка да е тази част. Живот, без светлина и радост, пропаст между хората. Езикът, на който си говореха беше също много неподправен. Дори и на дъното, главният герой имаше надеждата, за намиране на доброто. Само тогава успяхме да видим очите на Ицо (в кабинета с психотерапевта). Турското момиче, с неговата красота и чистота, беше като един символ на надеждата. В края на филма видяхме човека на път в Истанбул, в търсене на.. момичето.. на красотата, чистотата, доброто.Това.Накратко.
Браво на създателите на филма 
