Баби почти не са ми гледали децата , точно защото сме имали различия в това отношение . А аз ще гледам също само ако няма такива. Щом си дава някой детето на бабата няма как тя да няма отношение към възпитанието и гледането. Как човек да прави нещо, което не смята , че е правилно?
- Публикувана: 15 окт. 2009, 17:20 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2009, 22:52 ч.
БАБИТЕ ПОМАГАТ , НО ........
Всички сте прави, но нашите различия се появяват когато съм си у дома.Би трябвало тогава аз да поемам нещата.Например имаме проблем със съня на малката.Много бълнува през ноща и плаче затова нищо не й отказвам вечер и когато реши че е готова за лягане тогава лягаме.Втози случай моята майка започва постоянно да й говори че навън е тъмно и всички спят.Малката видимо се дразни и започва да повтаря "не ,не ,не ,не" и приспиването става трудно.
А иначе много обичам свой те родители и много съм благодарна на моята майка за грижите ,който полага за нас.
А иначе много обичам свой те родители и много съм благодарна на моята майка за грижите ,който полага за нас.
Баба не е само детегледачка,а и член на семейството.В случая ви оказва неоценима помощ.Методите във възпитанието винаги се разминават,но децата са много умни и знаят с кой - как!Не му мисли толкова,купи една торта и си хапнете сладко.Мама заслужава!
...но разберете ме и аз искам да свърша нещо у дома.
Снощи си говорим с мъжа ми и тя веднага се обажда и се намесва в разговора, аз не можах да се изкажа.Най- лошото е ,че мъжа ми не забелязва и постоянно я защитава.
Снощи си говорим с мъжа ми и тя веднага се обажда и се намесва в разговора, аз не можах да се изкажа.Най- лошото е ,че мъжа ми не забелязва и постоянно я защитава.
Ми като искаш си остани вкъщи и си поеми детето и домакинството
Мъжът ти ако е достатъчно умен няма да се кара с нея, ами дори напротив .. и аз не позволявам на мъжа ми да се меси, но и той никога не го е правел ..
Ако ми се наложи ще му направя забележка дори и майка ми да не е права, но след това ще направя и на майка ми остра забележка когато сме сами разбира се. Такива селски свади аз да се карам с майка ми или баща ми заради мъжа си не си позволявам
Съпругът ти се разбира с родителите ти.Какво по-хубаво от това.А майка ти малко прекалява,явно не се усеща.Но при положение ,че е цял ден с детето,просто няма как да няма думата.Та тя е с него през повечето време,тя си има начин на възпитание и ти щом си и гласувала доверие,не трябва да и се ядосваш.Всички баби глезят,но ако не беше тя,ти трябва да си в къщи и да си го възпитаваш по твоите правила.Ами наистина,остани си в къщи и се оправяй сама.Не оставай с впечатление,че не те разбирам и съм против теб.И аз преди много години бях в същото положение.И майка ми защитаваше мъжа ми,баща ми също.Но пък в крайна сметка съм доволна,че много ни помагаха.Пак щях да завърша образованието си,но щеше да ми е доста по-трудно.
Все пак това е майка ти , ане свекито, такаче можеш да поговориш с нея по- лесно и да й определиш границите.
точно така си е.
Пък и твоето е като :"сърби, боли, драго ми е...".
Цитат
Здравейте , явно с моята майка никога няма да сме на едно мнение и затова по скоро искам да споделя с някой това което ме дразни.
Оф, и аз така. Мама много ми е помагала и с трите деца. Ама си е дразнител. Напоследък ми помага да доразглези чудовищата и без това ме побъркват. Надробява попарата, а после мен ме вика да се разправям. Иначе е добра жена, но мисля, че като повечето баби се опитва да компенсира това, че ние като сме били деца не е имала време (а може би и желание) да се занимава с нас. Ако нещо й се струва сложно все аз трябва да го върша, но пък много е привързана към малките. Непрекъснато се меси в разговорите с мъжа ми, ако не разбира темата прекъсва и почва да си пита нещо друго, имам чувство че си мисли, че като е с мъжа ми трябва да говори непрекъснато. Да не говорим, че като вземе една тенджера падат 5 чинии
Опитва се да налага свои мераци и виждания, но от няколко години вече не позволявам да ме контролира. Старая се да не издребнявам, да съм по-мила, да не се караме, защото понякога влага усилие да е по-приятен съквартирант. Ама пак си се караме. Слава Богу бързо ни минава и нали е мама, не си спестяваме упреци, но пак се обичаме 
Уточни с нея, че като си вкъщи, ти си поемаш детето. Аз не бих се притеснила, да направя забележка на майка ми, ако дразни малката, вместо да я успокоява, че дори и на свекървата. Но ако е обидчива, предтекста може да е, че детето ти липсва много и когато си вкъщи, искаш цялото му внимание за себеси или нещо такова.
