Не знам изобщо какво да правя

  • 4 833
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 434
....дори децата са ме питали защо съм се омъжила за него.
Ето това прочети и не подценявай децата си. Те много добре усещат всичко, въпреки, че обичат и двамата. Между другото бившият ми е подобен екземпляр и детето, заради което се колебаех, един ден ме пита:"Мамо, защо не се разведем с тате?" Тогава осъзнах, че "заради децата" е много глупава логика и взех окончателно решение. Това не пречи, да купува повече неща от теб итн, децата няма да спрат да те обичат заради това. За съжаление повечето "велики" бащи спират да дават каквото и да било, та дори и издръжка.

# 31
  • Мнения: 51
имаш и друг избор-започни да гледаш нещата от друг ъгъл-да се развиваш и усъвършенстваш БЛАГОДАРЕНИЕ на този суров истински балкански субект, който животът е избрал за твой съпруг.Имам предвид, че Животът често ни предподава най-добрите си уроци с черни учители...ако предположим, че мъжът ти е един от тях, то с неговото ужасно поведение (което е много типично за българските мъже, възпитавани така лошо от майките си...)вероятно ти предподава урок, който да ти помогне да се развиеш и станеш по-...незнам каква-да дръпнеш напред със сигурност(ако междувременно не се справиш и леко, но сигурно се поболееш.)Аз вярвам, че всеки човек има избор и всеки има силата да го следва...не всеки има обаче куража и мъдростта да го направи.Значи-предлагам ти да си напишеш в една тетрадка всичките си мечти и желания...и всеки ден да допълваш списъка.Заедно с това да си представиш живота, който искаш да е твоя, а на мъжът ти да дадеш една роля-междинна, дразнеща, но и неизбежна-като парите-в крайна сметка ти пак би живяла с децата си и би им чистила, готвила и прочеее...така че тук мъжът ти се явавява една досадна част-човекът, който няма душата и възпитанието за съвместен живот, но който ти осигурява финансова независимост-на теб и децата-на които дава и друга независимост.Просто почни да го възприемаш като временния дразнител, без когото животът ти ще е истинска гадост, повярвай ми-сама с две деца, не на 24 и без финансова независимост -в България...Просто престани да го възприемаш като мъжа на живота ти или като Любовта-очевидно не е той, но е ясно, че е в живота ти в момента и дано бъде до теб поне още 15 години-докато децата станат студенти и няма да ги нарани раздялата ви.Любовта може да дойде при теб, ако я искаш-мъжът ти няма връзка с това-всичко си е в твоята глава....Просто го сложи на по-ниско стъпало в класацията си или въобще го изхвърли.Така и така живееш с него-защо да го уважаваш толкова, че да те боли от поведението му...Изхвърли го от душата си-приеми го като съквартирант и съм сигурна, че ще победиш.Търпението е голяма сила.Пожелавам ти много сила и Любов.Пиши ми на лични, ако искаш-с радост ще ти пиша. Hug Hug Hug
Ценен съвет Hug

# 32
  • Мнения: 5 710
Този човек не е нормален, не мисля, че той има чувства към теб, ако утре дойде друга жена със същите .....  функции  ...  изобщо няма да забележи, че те няма. Не мисля, че дължиш каквото и да е на него - мисля, че дължиш на себе си и децата си спокойствие и щастие. Той не може да ви ги даде. Сигурна съм, че има начин да се разделите, не мога в друга посока да мисля, колкото и да се опитвам...

# 33
  • Мнения: 563
Една тук, каквото и да правиш, не си отивай без децата, дори и за седмица да е. По-късно може да бъде използвано срещу теб ако евентуално се стигне до раздяла и спор за род. права.
Не мога да ти дам адекватен съвет, не изглежда да имаш голям избор... само ще ти кажа едно - майка ми се разведе с баща ми когато бях на около 13 години и ми иска да го беше направила мноооого по-рано Peace Мъчно ми беше за него, но разбирах че така е по-добре. Не мога да ти опиша спокойствието което се настани вкъщи оттогава, въпреки трудностите през които мина майка ми за да ме отгледа.  Ако можеш да отидеш при родителите си - на твое място не бих се и замислила за миг, а бих си опаковала нещата и дим да ме няма.
Успех ти желая и много сила Hug

# 34
  • Мнения: 129

мило момиче, бях в твоята ситуация точно (ама точно, до ден) преди десет години. децата ми тогава бяха на 12 и на 9. няма да пиша дълго. искам само да споделя коя мисъл лично мен ме накара да взема решение и да спра да се лутам - да се разведа ли или не.

представих си, че ,недай боже, децата ми са в сходна ситуация. какво бих искала да направят те? и отговорът дойде светкавично - да се махат, да се развеждат, да се спасяват, да дишат спокойно. изненада ме бързината, с която си го помислих тогава. какво ти помислих. направо го ЗНАЕХ. и така.
помни, че ще се справиш, каквото и да решиш.

# 35
  • Мнения: 4 936
........и дано бъде до теб поне още 15 години-докато децата станат студенти и няма да ги нарани раздялата ви.Любовта може да дойде при теб, ако я искаш-мъжът ти няма връзка с това-всичко си е в твоята глава....Просто го сложи на по-ниско стъпало в класацията си или въобще го изхвърли.Така и така живееш с него-защо да го уважаваш толкова, че да те боли от поведението му...Изхвърли го от душата си-приеми го като съквартирант и съм сигурна, че ще победиш.Търпението е голяма сила.Пожелавам ти много сила и Любов.Пиши ми на лични, ако искаш-с радост ще ти пиша. Hug Hug Hug
Ценен съвет Hug
Въпрос на гледна точка.  За мен е примиренческа философия.   

# 36
  • Мнения: 3
Аз съм разведена с моя мъж.Не сме имали 4ак такива скандали,но когато се разведохме аз бях 19 годишно момиче с бебе,в чужда страна,сама и без работа,учех в колеж.Все пак реших,че неискам да съм с него и се разведох,живях при приятели,намерих си работа,завърших си ученето и вече мога да кажа,че съм що годе стабилна.Каквито и дразги да съм имала с моя мъж не съм отразила това върху детето.То си вижда баща му,обичат си се.Всичко опира до това какво искаш и колко го искаш,всичко е въпрос на надежда и воля.

# 37
  • София
  • Мнения: 19 531
Решението е очевидно за мен, но истината е, че трябва сама да стигнеш до него. Аз самата търпях страшно дълго време и накрая просто така ме връхлетя решението, че вече се чудех как по дяволите, не съм го направила досега.
С децата проблеми няма да имаш, уверявам те, че ще си отдъхнат от това, в което си ги насадила в момента.
Само, моля те, за нищо на света не слушай идиотските съвети да оставиш децата при мърльото и да се махнеш, не бих причинила икога подобно нещо на дечицата. Проблема си е между вас, не го решавайте чрез тях!

# 38
Благодаря на всички, съжалявам, че нямаше как да пиша по-рано.
Мисля, че дълбоко в себе си вече съм взела решението да се махна. Остава нелеката част да се преборя със страховете си и да си осигуря някаква стабилност, за да пристъпя към действие. Имам много неща да премисля и с много от натрупаното през годините да се преборя. Ще ми отнеме време. Не знам - възможно е да остана и този път, ако не събера сили и кураж, но вече всичко в мен се бунтува против начина, по който минават дните ми. Липсват ми приятелството, възможността да споделям с някого мислите и чувствата си, възможността изобщо да общувам нормално с хората...Въртя се в омагьосания кръг на самообвинения и обвинения към него и дори не мога да си отговоря за какво мечтая вече, какво искам да ми се случи, какво ми се прави - абсолютна деградация.

# 39
  • София
  • Мнения: 1 825
Не вярвах, че ще вляза тук и ще напиша това, но ето че го правя.
Имах дългогодишна връзка с човек, когото много обичах, но след като отмина първоначалното влюбване от негова страна стана едно голямо млънкало - все нещо не му харесва, все иска да ме промени. Стигнахме до там, че не можем да изгледаме и един филм, без той да не се оптива да ми наложи своето мнение като оценка за филма. Няма приятели, няма излизания, нама разговори по телефона в негово присъствие, няма компютър, няма други занимания, дори и книга не мога да отворя. Чувства се непрекъснато пренебрегнат, неоценен, въпреки всичките компромиси, които направих, за да е доволен. Живеех с надеждата, че ще се дойде един дан, в който на него вече всичко му е наред - но не би.

Мнението ми е, че въпросният субект няма да се промени. А на авторката препоръчвам да има повече самочувствие и да вземе собствения си живот в ръце. Гарантирам, че сама ще се чувства много по-добре. Моята майка остана сама с две деца и ние до ден днешен мислим, че решението да напусне съпруга си бе най-правилното решение в живота й.

П.С. Пиши на лични, ако решиш. Може да измислим нещо, ако си от София.

Последна редакция: нд, 18 окт 2009, 15:46 от Емел

# 40
  • Мнения: 238
ако имаш нужда от адвокат-аз съм такава-пиши ми-ще ти направя нещата за развода-ако се решиш-като подарък Hug

# 41
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Уф, какво им става на тези мъже, бе?! Аман от подтисници и комплексари!
Не знам какво бих направила в такава ситуация, и аз съм с две деца и съм в известна степен зависима. Да, ще се справя някак и сама с децата, но честно ли е аз да се товаря като вол, да се обричам на лишения, да имам 1000 грижи на главата и да изнемогвам от изтощение, а той да си живее живота безгрижен?... За това подкрепям съвета на зайка и не мисля, че това е примиренческа философия. Има ситуации, в които наранената гордост е лош съветник... Аз вероятно бих си хванала любовник- някой, който ще ме накара да се чувствам харесвана и уважавана, а на него ще гледам просто като на мебел, част от интериора.
Дано да намериш правилното решение за себе си. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт