Публикувана: 16 окт. 2009, 12:48 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2009, 19:50 ч.

Не знам изобщо какво да правя

4 830
41
1

Гост

16 окт. 2009, 12:48 ч.

За пореден път се лутам в мислите си и не знам кой път да хвана. Чувствам се толкова подтисната и нещастна в момента, толкова объркана, че не съм сигурна дали изобщо ще успея да пусна смислена тема и да попитам какво мислите по въпросите, които се надпреварват в главата ми. Просто ще пиша..а каквото излезе. Нещастна съм в брака си - общо взето от самото му начало. Как и защо останах с този човек е вече без значение, но имаме 2 деца. Те са важното, те са и причината да се опитвам години наред да се науча да живея с него и да постигна някаква хармония и подобие на нормално семейство. Не се получи никога. Не ми е близък - духовно сме на различни планети. Нещата, които имат значение за мен са му далечни. Уважението и приятелството не са понятия, които осъзнава какво означават. Нямам право на никакъв личен живот - срещите ми с приятели са едва ли не предателство към семейството и пренебрегване, затова и вече няма такива. Ако се задържа на компютъра повече от 5-10 минути го пренебрегвам. Не мога и да си помисля да му оставя децата и да отида някъде сама. Не - всичко трябва да върша с него и за него, в противен случай съм егоист. От самото начало се изпокара с роднините ми - никого не мога да поканя вкъщи. Ако си купя някоя дреха или обувки съм прахосница, но пък иначе може да изядем храна за три цифрена сума за 2 дни...Няма значение дали готвя всеки ден - ако веднъж не сготвя излиза, че никога не го правя. Никога не ми е помагал в почистването, но ако е мръсно, е така, защото съм мърла. И така мога да продължа до безкрай, няма смисъл да изброявам всичко. Привързан е към децата и те към него...не знам какво да направя просто вече...След поредния скандал, предизвикан от нищо, но пък придружен с хиляди обиди ми иде още в този момент да подам молба за развод. Идвало ми е да го направя десетки пъти...Истината е, че се страхувам - страхувам се децата да не ме обвиняват за това, че ги отделям от баща им, страхувам се какво бъдеще и какъв живот ще им осигуря с едната си заплата, страхувам се че нямам собствено жилище, където да отида спокойна с тях и да живея нормално...и още от серията...И не спирам да се питам кое е по-добре в моя случай - да си натискам парцалите или да се опитам все пак да намеря щастие и спокойствие в този живот, дори и да не съм сигурна, че ще живея по-добре, отколкото сега. Ще ми е от полза да разбера и други гледни точки. Tired

# 1 16 окт. 2009, 13:02 ч.

Мнения: 52

Мила, мъчно ми става като те чета, защото знам, че не си само ти, ако знаеш колко други жени познавам в твоето положение.
Лесно е да ти кажа- разведи се. Но понеже не съм на твое място и само мога да си представям колко ти е тежко, няма да ти давам лекомислени съвети. Мъжът ти според мен се възползва- възползва се от това че си зависима от него. Прави си с теб каквото си иска- може да те обижда, да те наранява, но ТОЙ ЗНАЕ че няма къде да отидеш. Сигурно си мисли, че всичко би изтърпяла, защото нямаш избор. А това за мен е страшно. Как си представяш нещата за в бъдеще? След 5, след 10 години? Мислиш ли че ще се оправят от само себе си? Според мен не. Дано не съм лош пророк, но от случаите които аз познавам, нещата с времето стават все по-лоши и в един момент нетърпими. Дали си заслужава да чакаш толкова време? Разбирам, че искаш децата ти да имат баща. Но помисли какъв пример им дава той. Как трябва да се държи мъжът със съпругата си? Да я нагрубява всекидневно, да вдига скандали за най-малкото нещо вкъщи, да не я уважава и зачита личността й? Това ще научат децата ви от вашите взаимоотношения. И това за жалост ще пренесат и в своите семейства. Не си го причинявай. Не го причинявай и на тях. Знам че е много трудно да се вземе такова решение. Но го направи за себе си. Това мога само да те посъветвам с най-добри чувства/. Рашението си е твое. Моля се за вас, всичко да се оправи. bouquet

# 2 16 окт. 2009, 13:05 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: Една тук в пт, 16 окт 2009, 12:48

...Истината е, че се страхувам - страхувам се децата да не ме обвиняват за това, че ги отделям от баща им ...

А децата виждат ли как той се държи с теб? Колко са големи и как реагират на обидите му?

# 3 16 окт. 2009, 13:16 ч.

Sunshine84, благодаря ти за милите думи, разплака ме. Толкова съм разстроена днес, че очите ми се пълнят от най-малкото. Трудно е, наистина, защото по принцип съм от хората, които признават недостатъците си и понякога е много трудно да установиш къде е границата между основателните упреци към теб и къде започва манипулацията. Чувствам се виновна на моменти. Питам се дали пък наистина не е вярно, че съм егоистка и мързелива. Единственото, което знам със сигурност е, че не ми харесва хаосът в дома и отношенията ни, но нямам силите да оправям всичко сама. Не се чувствам обичана - не вярвам, че човек, който изпитва най-малкото уважение, може да се държи по този начин. И това най-много ме съсипва - самотата. Не съм сама, но съм самотна.
Не се сърди, човече, децата са на 5 и 4 - прекалено малки, за да разбират точно какво става и доколко е редно и същевременно достатъчно големи, за да се травмират - невидимо днес, но вероятно ще се прояви някой ден...
Нямате представа какво ми е - имам чувството, че не само съм провалила собствения си живот, а съм отговорна и за това, че ще направя и невинните си деца нещастни, независимо дали ще остана или ще си тръгна...

# 4 16 окт. 2009, 13:23 ч.

Мнения: 47 352

Дъщеря ми е на 5 г. и дори при обикновен спор, не говоря за караница с викове, а разговор, а когато решаваме например какво да ядем и единия не е съгласен с другия - тя го приема като нараняване. Затова не смятам, че са малки - разбират и то много добре.

Ако не сте говорили до този момент - избери такъв, в който е спокоен и седни да поговорите - обясни му, че това не е среда, в която е нормално да живее дете и няма да допуснеш децатат ви да израснат така. Да положи усилия, ако иска да сте заедно.

Ти работиш ли?

# 5 16 окт. 2009, 13:25 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Една тук в пт, 16 окт 2009, 12:48

Нещастна съм в брака си - общо взето от самото му начало. Как и защо останах с този човек е вече без значение, но имаме 2 деца. Те са важното, те са и причината да се опитвам години наред да се науча да живея с него

Да разбирам ли, че си се омъжила за човек, който никак не ти е пасвал като характер, само защото си забременяла? А после си затвърдила грешката с второ дете? Shocked

Изобщо как така се навивате да раждате от неподходящите мъже?

Замини някъде за седмица и го остави сам с децата. Тогава ще оцени какво правиш за дома, но няма да почне да те уважава. Твърде късно ми се вижда за такава съществена промяна.

При развод съдът може да постанови да ползваш неговото жилище до навършване на пълнолетие от децата.
Знаеш ли, сигурно ще го приемеш като обида, обаче ако продължаваш да се държиш като безмълвна слугиня, не виждам защо той ще те третира като равна.

# 6 16 окт. 2009, 13:27 ч.

Мнения: 2 011

Опитай да се разделите за малко .... дали ще помогне. Не бих търпяла такива обиди. .... Stop

Защо си го причиняваш >??
Ти ще се побъркаш ако нещата не се променят ...помисли тогава как ще изглеждаш пред децата си , как те ще попиват от поведението на татко си дали няма да се държат така за в бъдеще с половинките си ! Съпругът ти не проявява и капка уважение към теб за Бога ..... #Cussing out

Ама много се ядосах #Cussing out

# 7 16 окт. 2009, 13:29 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Vanilli в пт, 16 окт 2009, 13:25

Цитат на: Една тук в пт, 16 окт 2009, 12:48

При развод съдът може да постанови да ползваш неговото жилище до навършване на пълнолетие от децата.
Знаеш ли, сигурно ще го приемеш като обида, обаче ако продължаваш да се държиш като безмълвна слугиня, не виждам защо той ще те третира като равна.

Vanilli Това вече отпадна мисля , жилището ако е негова собственост трябва да плаща наем .... newsm78

# 8 16 окт. 2009, 13:47 ч.

Мнения: 153

Една тук много тъжно ми стана като прочетах историята ти.

Ако не сте говорили до този момент - избери такъв, в който е спокоен и седни да поговорите - обясни му, че това не е среда, в която е нормално да живее дете и няма да допуснеш децатат ви да израснат така. Да положи усилия, ако иска да сте заедно.

Послушай Не се сърди, човече

Надявам се разговора да помогне и да не се налага да се разделяте било то и за кратко.Ще стискам палци всичко да се оправи bouquet

# 9 16 окт. 2009, 13:48 ч.

Мнения: 0

За развода ясно, че е решение някакво. А какви са ти вариантите да останеш?

С разговори промяна едва ли ще постигнеш. Ти сигурно вече си опитвала да говориш много пъти.

Съгласна съм със Съншайн84. Поведението му става все по-нагло защото е много сигурен в теб, в това че винаги ще си там и ще търпиш. Няма значение защо се е получило така, получило се е. Това негово усещане трябва да разбиеш. Само ако усети че можеш да ви загуби, тогава ще е готов да слуша и да прави промени. Дотогава ще е убеден в правотата си. Така че задължително трябва да започнеш с повече самостоятелност, с изграждане на чувството че можеш да се оправиш и сама. Дали ще са допълнителни доходи, интереси, приятели или просто нагласа, не знам, просто мисли и копай в тази посока и не му се давай да ти забранява да имаш приятели. Всеки човек има нужда от такова. Тази е промяната и тя ти е задължителна. Като те слушам, тъй или иначе си сама, поне да имаш бонуса на самоувереността от това положение. Накрая ще можеш наистина да си тръгнеш или той да се промени и да те цени много повече.

Аз съм сигурна, че ще се справиш сама, дори може да ти е много по-ведро, спокойно и весело на душата. Справяла си се с трудна ситуация досега, ясно е че можеш. Не си слаба.

# 10 16 окт. 2009, 14:10 ч.

София
Мнения: 8 326

Много кофти ситуация, но всичко е в твоите ръце. Единствено ти си тази, която може да защити по някакъв начин интересите и правата си. Самата ти нямаш нито вяра в себе си, нито самочувствие и съответно те третират като поднадзорна слугиня/робиня. Не мога да си представя някой да ме лиши от изконните ми човешки права като това да изляза, да се видя с приятели, да поддържам връзка с роднини, да не сготвя някой ден и аз безропотно да се съглася. Докато ТИ правиш това, няма да има абсолютно никаква промяна.
А разводът е най-лесния вариант. По-трудното е да го избегнеш.

# 11 16 окт. 2009, 14:24 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Имаш два избора - да се махнеш оттам заедно с децата или да останеш и да се примириш. Второто е по-трудно от първото. Не знам как толкова време си търпяла да те нарича мърла, да ти натяква, че не си сготвила и пр. Защо се оставяш да те тормози? Научи се да уважаваш първо себе си.
А децата няма да се повлияят добре от поведението му, което попиват.

# 12 16 окт. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 4 370

Аз също смятам, че трябва да поговорите сериозно за начина ви на живот, за взаимоотношенията ви.

Той с какво се занимава?
Варианта да заминеш за някъде известно време е добър начин да му дадеш повод за размисъл, но се притеснявам , че мъжа ти не е уравновесена личност , която може да признае собствените си грешки и да си извади поука от създала се ситуация, а само да озверее още повече и да предприеме действия, не в твоя полза - например да настрои децата срещу теб, да смени патрона на входната врата.
Наистина ситуацията е малко извън контрол и е много трудно да се намери решение на проблема. Но не е и невъзможно!

# 13 16 окт. 2009, 15:12 ч.

Мнения: 8 359

колкото и да говорите, той ще продължи да те наранява.........
колкото и да се стараеш, той никога няма да бъде доволен.........

и да готвиш, и да чистиш и внимание да му обръщаш.........

децата ти са малки и няма къде да отидеш..........

ако се отдалечиш от него ще започне да те ходи след теб,
но и тогава ще намери как да те обиди......

знам, че не ти помагам, но всеки живял с такъв човек ще ти каже, че няма да се променят нещата

............. а и едва ли го обичаш след всекидневния стрес и унижение

# 14 16 окт. 2009, 15:14 ч.

Благодаря на всички, но може и да не съм обяснила съвсем точно ситуацията.
1.Не се държа като безмълвна слугиня - не съм някаква вманиячена домакина, бих казала напротив. Чистя, но никога не ечисто повече от един ден, поради безкрайните ремонти вкъщи, факта, че няма една стая с приключили ремонтни дейности и това, че той разхвърля, но никога не прибира след себе си...за децата да не говорим. И гардероби в употреба няма достатъчно, за смятка на излишни багажи, така че общо взето почти винаги цари един малък хаос /говорим за тристаен апартамент/. Не можах да му обясня, че ремонтите по принцип се правят за седмица-2, не с години и че като започнеш едно нещо е добре да го завършиш, преди да подкараш следващото. Та аз не се и опитвам да постигна невъзможното, затова съм мърла.
2.Имам самочувствие, но не си вярвам достатъчно дали ще мога да отгледам достатъчно добре сама децата, без да позволя да ги настроятсрещу мен и без да съм по-лошата, защото логично ако се разделим той ще разполага с повече средства за задоволяване на капризи от една самотна майка. А самочувствието и самоуважението ми и това, че не разрешавам да ме мачка са нещото, което го дразни още повече. Дефакто сама съм се смачкала по ирония, защото само и само мир да има доброволно съм се отказала от "човешките си права", както някой беше ги нарекъл, та даже на моменти ми се струва нормално ooooh!

.
3.Не мога да замина никъде. Не бих си оставила децата, защото той и гащите им не знае къде са, още повече при положение, че съществува риск да използва това срещу мен при развод.
4.Говорили сме много пъти, нищо не се променя. Има някакъв временен ефект, но рано или късно всичко се повтаря. Не мисля, че мога с разговори да му внуша уважение към себе си - той е от типа хора, които никого не уважават истински - или завижда на другите или им се надсмива...

Препоръчани теми

Какво е за вас "изневярата" ?

Сложни отношения с мъж

Семейни отношения под завивките

Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Причина:

Причина: