За съжаление съм била свидетелка и на побоища. 
Намесвали сме се, естествено, ама...
Намесвали сме се, естествено, ама...
- Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.
Удрял ли ви е шамар мъжът ви
Няма такова държание, което да ме накара да предпочитам физически тормоз! 
Значи не си попадала на психически тормоз. Обидите, униженията, псувните и този род помия, с която те заливат всекидневно с цел да те наврат в на кучето г*за изобщо не са за пренебрегване. Някои хора не посягат физически, но устно и психически могат така да те нарежат, че наистина да си мечтаеш просто за един шамар. Или за едно тропване по главата с дистанционното като от историята на rosy_bosy. Ако не е пребиване а просто шамарчета, според мен те са по-малкото зло от гореспоменатия психически тормоз.
Няма такова нещо като предпочитано зло ! Всичко за което говорите е домашно насилие и е подсъдно , така ,че дали е обида ,шамар или сериозен побой не заслужава прошка. Аз преглъщах подобно отношение 3 год., сега съм щастливо разведена и съжалявам ,че не го направих по-рано. Вълка козината си мени , но нрава никога!
Голяма част казвате, че ако ви удари повече няма да ви види, но според мен не е толкова лесно. Всички си мислим така, но когато ни дойде до главата виждаме, че не е толкова лесно. Аз съм на мнение, че един път се прощава, НО, зависи за какво е бил шамарът. Стане ли системно, тогава вече яко дим!
Не ме е удрял....
Дали би се повторило ако се случи? Зависи от повода и от човека! А за прошката - шамар бих простила сигурно, но ако си го заслужавам (понякога съм много устата и чак аз си се нервирам). Но мъжа ми е човек, който в ситуации на разправии става и отива в другата стая докато размине малко и после нещата се решават някак по-лесно
Дали би се повторило ако се случи? Зависи от повода и от човека! А за прошката - шамар бих простила сигурно, но ако си го заслужавам (понякога съм много устата и чак аз си се нервирам). Но мъжа ми е човек, който в ситуации на разправии става и отива в другата стая докато размине малко и после нещата се решават някак по-лесно
Олимпия, не си сама. Дори не съм анонимна- не ме е срам да кажа че не бившия, а настоящия е мръснишка гад.
Вярно че посегне ли, не се знае кой кого бие защото и аз не оставам длъжна ама той пръв налита-не е в ред с главата и не ще да се лекува.
Вярно че посегне ли, не се знае кой кого бие защото и аз не оставам длъжна ама той пръв налита-не е в ред с главата и не ще да се лекува.
Все едно аз съм го писала това, но не е много често.....и моя е за лечение, разликата само в кг ни е 55. Но не му оставам длъжна....и той надран ходи. не ще да се лекува.. 
Голяма част казвате, че ако ви удари повече няма да ви види, но според мен не е толкова лесно. Всички си мислим така, но когато ни дойде до главата виждаме, че не е толкова лесно. Аз съм на мнение, че един път се прощава, НО, зависи за какво е бил шамарът. Стане ли системно, тогава вече яко дим!
НЯМА оправдан шамар. И да, ако една жена държи на себе си, си тръгва, а не стои да експериментира със своето физическо и психично здраве /че и с това на децата си/ дали ще има втори шамар или не. НЯМА и оправдано психично насилие. НЯМА оправдано насилие!
Момичета, съществуват нормални мъже! Просто не позволявайте на ненормалните да ви съсипват живота!
Не ме е удрял мъж. Съвсем чистосърдечно си признавам, че съм предизвиквала двама мъже в живота ми - едно гадже и собственият ми съпруг, за да видя, дали биха ме ударили. Е...и двата пъти не бях ударена. И в двата случая бях невероятно бясна и сама търсех границата, за да видя какъв човек седи срещу мен. Въпреки, че и двамата излязоха извън нерви, не посегнаха. Не бих търпяла подобно нещо, независимо от причината за шамара. Има си цивилизовани начини за комуникация.
Не бих търпяла подобно нещо, независимо от причината за шамара. Има си цивилизовани начини за комуникация. Не ме е удрял мъж. Съвсем чистосърдечно си признавам, че съм предизвиквала двама мъже в живота ми - едно гадже и собственият ми съпруг, за да видя, дали биха ме ударили. Е...и двата пъти не бях ударена. И в двата случая бях невероятно бясна и сама търсех границата, за да видя какъв човек седи срещу мен. Въпреки, че и двамата излязоха извън нерви, не посегнаха. Не бих търпяла подобно нещо, независимо от причината за шамара. Има си цивилизовани начини за комуникация.
Не бих търпяла подобно нещо, независимо от причината за шамара. Има си цивилизовани начини за комуникация.Тъй де, ама цивилизовано ли е да "предизвикваш" и да си "невероятно бясна"?
Да избеснееш е съвсем в реда на нормалното за човешката психика, така съм чувала. А да предизвикаш - това е вид тест за човека отсреща. При това нямаш нищо общо с шамара. Поне съм разбрала с какъв човек имам връзка, мисля, че ми беше полезно. Всеки може да предизвиква, важното е как отговаряш на предизвикателството.
А да предизвикаш - това е вид тест за човека отсреща. При това нямаш нищо общо с шамара. Поне съм разбрала с какъв човек имам връзка, мисля, че ми беше полезно. Всеки може да предизвиква, важното е как отговаряш на предизвикателството. 
Да избеснееш е съвсем в реда на нормалното за човешката психика, така съм чувала. А да предизвикаш - това е вид тест за човека отсреща. При това нямаш нищо общо с шамара. Поне съм разбрала с какъв човек имам връзка, мисля, че ми беше полезно. Всеки може да предизвиква, важното е как отговаряш на предизвикателството.
А да предизвикаш - това е вид тест за човека отсреща. При това нямаш нищо общо с шамара. Поне съм разбрала с какъв човек имам връзка, мисля, че ми беше полезно. Всеки може да предизвиква, важното е как отговаряш на предизвикателството. и аз съм го правила.Шамар не отнесох,макар че си заслужавах.