Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.

Удрял ли ви е шамар мъжът ви

144 978
1 200
1

Гост

# 75 18 окт. 2009, 16:45 ч.

Мнения: 8 411

Перничанин и перничанка на първа среща. Ходили, където ходили, оказали се накрая в колата му насред локва от неловко мълчание. По едно време той й зашлевил един шамар яката - ей така, за да се случи нещо. Какви били мислите на двамата в този момент?
Той: Она си знае.
Тя: Он е стабиУен.

# 76 18 окт. 2009, 16:55 ч.

Мнения: 3 461

Не, разбира се.
Пределно ясно му е, че ако го направи ще изхвърчи на секундата.

# 77 18 окт. 2009, 17:48 ч.

Мнения: 36

не

# 78 18 окт. 2009, 18:05 ч.

Мнения: 940

Цитат на: поредната анонимна в нд, 18 окт 2009, 13:41

и не задруго, ами защото наистина не знам какво да кажа на децата. Истината - в никакъв случай, това ще подрони авторитета му, и ще ги настрои против баща им...
"Тате сбърка и ще си понесе наказанието" също не става, защото не отговаря на въпроса "защо тате не живее при нас"...Много е сложно хора...
А аз съм тъпа патка заспала, не мога да намеря верния път и правилното решение. Защото хем искам да го изгоня, хем не искам да лиша децата от него, хем пък не искам да им дам примера да понасят и да се примиряват с шамари някой ден...
Олимпия, Hug

те силно

мила, съгласна съм че е сложно да се обясни на децата, но не е невъможно. и то така, че да не се подронва чак авторитета на бащата, от теб зависи как ще им го поднесеш. и говоря от личен опит и аз и майка ми като деца сме били на мястото на твоите. майка ми е била редовно свидетел на побой от баща си, но баба ми все го е защитавала да не му урони авторитета. в нашето семейство беше подобна картинката макар и в по-лек вариант, докато на майка ми в един момент й дойде акъла в главата. нещото за което и до ден днешен й свалям шапка, е че беше изключително честна с нас и не се опита нищо да скрие, но пък и по никакъв начин не е казала и дума против баща ми. просто ни обясни ситуацията. ние бяхме достатъчно интелигентни деца, за да я разберем, макар и по детски. и съм й благодарна че не ни подцени и беше искрена. разбира се при теб е еднократно, не е задължително да се повтори и ти си знаеш как да постъпиш, прегръдки и успех Hug

gergandi аз не съм удряна от мъжа си, но твърдо си заставам зад думите Wink

# 79 18 окт. 2009, 19:52 ч.

Мнения: 96

Веднъж ме удари по лицето и така ме заболя ,но след това така се ядосах и на сутринта зарязах всичко и веднага в пирогов извадих си медицинско и му казах че ще го осъдя и няма да ме види мен и детето ако се повтори .После така го раздухах по роднините му че го беше срам дълго време и сега не мисля че би го направил пак ,но хората се променят знае ли човек .Не мисля че има причина дори и деца която да ме задържи при мъж ако той ме пребива обаче.

# 80 18 окт. 2009, 20:18 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: rika в нд, 18 окт 2009, 18:05

gergandi аз не съм удряна от мъжа си, но твърдо си заставам зад думите Wink

Сигурна съм, че така мислиш. Аз също така мислех, а принципно съм доста твърд човек. Но това е сред нещата, за които човек не може да е сигурен как ще реагира, докато не му се случи. Има такива неща и те са си доказани чрез психологически експерименти, че се разминава базисната нагласа на човека рационално и действието му в реалността.

А, и още нещо, да се различава побой от един шамар!!! Това е важно. Има си официални дефиниции. Малтретирането също е друго нещо.

# 81 18 окт. 2009, 20:26 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Не. Аз го ударих в началото на връзката ни и той ме предупреди повече да не го правя. От тогава се е случвало да си крещим и обиждаме, да хвърчат предмети, да "бие" стената... (много сме темпераментни и двамата), но не ми е посягал. Направи ли го- ще му е за последно.

# 82 18 окт. 2009, 22:18 ч.

Мнения: 389

Цитат на: Лола в нд, 18 окт 2009, 16:14

Не съм от жените, които биха се примирили с ролята на жертва...

И аз така си мислех. Даже съм се шегувала "... само някой да посмее, с тефала по главата, ха-ха"

Е, да, ама се случи. Отначало само психически тормоз - ревност, разпити, обиди към мен и приятелите ми. После шамари, извиване на ръце, душене ... А аз, сляпа от любов, му прощавах всичко, не виждах чудовище, а любимия човек, който страда и се побърква от страховете си. Исках да му помогна, с търпение и любов да го излекувам. Само че с времето му повярвах, че заслужавам тези неща и се вкарах в класическата схема. След като всичко приключи много време не можах да си простя, че съм търпяла. За момента съм си намирала причини, но след като любовната мъгла се вдигна, причини вече нямаше.

Слава Богу, човека с който съм сега е толерантен, разбран и кротък, от него насилие не съм видяла, той е само любов.

Цитат на: soll в нд, 18 окт 2009, 15:48

Имам версия защо българите бият жените си:
1. Възможно е да повтаря "мъжкия" модел на поведението на баща му и да го смята за нормално.
2. Системна употреба на алкохол
3. Животът му не се е развил, както е мечтал (като на повечето от нас), чувства се нещастен. И се стига до алкохол и нужда да си го изкара на някого.
4. Възможно е човекът да е агресивен, поради особености на нервната система (но това не е оправдание)

Сол, възможни причини са.

Цитат на: gergandi в нд, 18 окт 2009, 01:17

Първо, остави всички неудряни, които обясняват как ще зарежат мъжа си на секундата след шамар. Статистиката показва съвсем друго.

И да, малко жени веднага се решават да напуснат мъжете си при първия шамар.

# 83 18 окт. 2009, 22:25 ч.

Мнения: 212

Случвало ми се е,не се е повторило!

# 84 19 окт. 2009, 00:12 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Не ми се е случвало мъж да ме удари, но не съм сигурна как бих реагирала. Като зарежем гръмките фрази, че веднага ще си спретнем багажчето, дълбоко в себе си знам, че ако е инцидентно, най-вероятно ще простя, но ако се повтори - ще е за последно.

# 85 19 окт. 2009, 09:00 ч.

Мнения: 941

Не, ама сигурно му се е искало щото понякога съм доста ,,усилна'' Laughing

# 86 19 окт. 2009, 09:06 ч.

Мнения: 647

Цитат на: Джей в нд, 18 окт 2009, 16:55

Не, разбира се.
Пределно ясно му е, че ако го направи ще изхвърчи на секундата.

Точно така! И аз не мога да се оплача, никога не ми се е случвало дори да ме обиди. Стигне ли се до такова нещо обаче, компромис няма да има. Peace

# 87 19 окт. 2009, 09:41 ч.

Мнения: 1

наби ме и умря от рак

# 88 19 окт. 2009, 11:59 ч.

Мнения: 24

Никога не бих живял с жена, която би търпяла мъжът и да я шамари....Ще питате как ще я разпозная, без да и прасна един шамар за проба, ама то се усеща и без бой....към битите жени изпитвам съжаление, примесено с едва забележима нотка презрение, задето са способни да допуснат това.

# 89 19 окт. 2009, 12:51 ч.

Мнения: 589

Seltakis, при цялото ми уважение към теб, ще си позволя да вметна, че заради ей такова отношение като твоето ме е било срам да кажа някому, че ми посягат!

Цитат на: Seltakis в пн, 19 окт 2009, 11:59

към битите жени изпитвам съжаление, примесено с едва забележима нотка презрение, задето са способни да допуснат това.

Айде нема нужда...

Препоръчани теми

Преместването в самостоятелна стая – откога, как?

Женени от пръв поглед < II сезон > тема 11 /14.05 - 19.05/

Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 97~

Парите в семейството

Причина:

Причина: