Удрял ли ви е шамар мъжът ви

шамар = край !! Има граници в едно семейство, които не трябва да се прекрачват.

Да така е, но на практика за да се стигне до там нещата се трупа бавно и постепенно . Първо преглъщаш намеци, с времето те стават по - нагли, обиди и т.н. нещата не се случват за 1 ден и затова е толкова трудно да теглиш чертата веднага.

шамар = край !! Има граници в едно семейство, които не трябва да се прекрачват.

Това не винаги върви заедно с ниско образование и интелект. Понастоящем е адвокат.

Интелекта не е определение за умението на човек да събира познания. Т.е. не е количествена мярка за познания. Това, че е адвокат не го прави интелигентен. Вероятно можеш да кажеш за подобен човек, че е начетен, образован. Способността му да разсъждава и ефективно да използва натрупаната информация го прави интелигентен. А на мен не ми изглежда такъв човек интелигентен - просто е изпуснал едно важно звено от еволюцията на човека. Може би е интелигентен, но за нивото на неандерталец

1.Прибира се пиян,2.Позволява си да ти крещи,след като той се прибира пиян и ти си в пълното право да му крещиш ако искаш и до другия ден,3.Наглее многоо лошо,като те удря(дори и леко)4.Вместо да се извини,че е постъпил отвратително,той цитирам "стиска юмруци от нерви",защо?Да не би случайно да ги изпусне пак ли? И въпросът му трябва да е ,не какво направихМЕ,а какво направИХ!Докато не намери грешката в себе си,няма оправия.Казвам това,защото преди няколко години ми се случи нещо подобно и за нас,намерих правилния изход от ситуацията.Естествено нещата са много различни(т.е. ние чак сега ще градим семейство),но реших да споделя малко личен опит.Значи за 8 години приятеля ми не ме е удрял никога,по никакъв повод,при положение че съм го обиждала по всевъзможни начини,удряла съм го многократно,крещяла съм,(в моменти на ярост,разбира се).За сметка на това винаги ми е стискал китките силно,за да ме спре.Та на въпроса,в един прекрасен ден,при един скандал, човекът ме блъсна колкото сила има (което за мен си е равностойно на огромно унижение от негова страна) и паднах на леглото,следователно си събрах нещата и си отидох вкъщи,въпреки това,че той търча след таксито с молби и глупави обяснения.След около 1 месец молби,смси и обаждания по никое време и още какво ли не,реших да му дам шанс с уговорката,че ако ме докосне някога пак,няма значение как и за какво - първо ще изчакам да заспи, ще му фрасна нещо тежко в главата и след това ще си събера дримшите ,и никога повече няма да ме види,този път без всякакви компромиси.От тогава до сега е по-нисък от тревата.Смятам,че на мъжете избор в такива ситуации не трябва да се дава,независимо за какво става въпрос.Притискаш го и това е,иначе има вариант да се повтори пак,а това ще доведе само до раздяла,то е ясно.

Жените сте такива плямпала, че можете да изкарате и най-големия монах извън кожата му.