За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Браво, много интересна тежичка. Прочетох в началото. Ще имам още.

Децата много се вълнуват и впечатляват от отношенията между родителите. Това неминуемо дава отражение.
Много е важна семейната среда, топлата атмосфера.
Аз, като родител винаги се старая да погледна през очите на децата ми, да усетя желанията им и  да почувствам техните проблеми, колкото и неважни да ми се струват.
Старая се да отсявам незначителните от важните неща.
Не сме имали проблеми. Децата ни са разбрани. Палави, но послушни. И сме приятели.
Дано и занапред е така. Е, то без  трусове не може, но дано да се справим. Че 'трудните'  години предстоят.

От известно време се лутам и самообвинявам.Потърсих отговор тук и го намерих:Темата е страхотна!

Сякаш специално за всички нас и заради това, че идеите за игри са ни харесали, авторката днес е пуснала още една статия. С радост я споделям с вас 

След като дадохме няколко идеи за игри с най-малките 1-2 годишните мачугани , а после и за малко по-големите 3-4 годишните дечица, сега ще споделя с теб няколко идеи за 5-6 годишните. Имайте в предвид, че тези възрастови граници са съвсем условни, в никакъв случай задължителни и почти винаги неспазвани. Най-важното е забавлението.

Вярно е, че светът върви напред, но все си мисля, че компютъра няма да избяга. За мен не е нормално дете на 6 години да има Skype и да си говори с децата от съседния вход или да сглобява пъзели на екрана. Аз поне не споделям това мнение (въпреки, че и дъщеря ми го прави но гледам да и разрешавам рядко). А колко по-забавно би било да се търкалямe заедно по килима и да подреждаме пъзел например. Детските игри са много забавни, дори и за родителите. А очите на децата греят, когато споделяме игрите им и на другия ден се хвалят на приятелчетата, какво са направили с мама и тати.


ВСЕЗНАЕЩАТА ТОПКА
Аз знам 5 плода. Детето взима топката и при всяко тупкане назовава плод. Аз знам 5 - плода, животни, птици, дрехи, имена на момичета, имена на момчета, градове, анимационни филмчета и т.н.

КОЙ КАКВО МОЖЕ
Идеята е следната например чува се 'жжжжжж' какво е това? - жужи пчела, мама шие на шевна машина, минава кола. Колко интересно нали? Нека се състезаваме, кой ще се сети за повече предмети.
Кой (какво) може да:
Да лети (птица, самолет, парашут, стрела, облак)
Да скача ( човек, жаба, кенгуру, играчка)
Да говори (човек, чайник, влак, свирка)
Да звъни (камбанка, звънец, будилник, телефон, Ю)
..........

ФОКУС - МОКУС
Тази игра видях на открития урок по английски на дъщеря ми, която е на 6 години. На масата бяха сложени около 10-15 предмета, някои и в различни цветове. Дават на децата една минута да ги огледат хубаво. После ги покриват с една кърпа. Детето се завърта и ние през това време вдигаме кърпата с един предмет. Детето трябва да познае кой липсва. На мен лично ми изглеждаше сложно, но децата бяха много точни. Може да започнем с 5-6 предмета, или 5-6 флумастера в различен цвят.

НАЙ-НАЙ
Редуваме в едно изречение три-четири степенувания. Нека детето отговори след това кой е по-добрия и кой е по слабия. Например:
Русалката плува по-бързо от делфина, а делфина по бързо от медузата.
Кой плува най-бързо и кой най-бавно?
Кенгурото скача по-високо от тигъра, а тигъра по-бързо от малкия Ру.
Кой скача най-високо и кой най-ниско?
Петлето се научи да чете по-добре от Незнайко, но по-зле от червената шапчица.
Кой чете най-добре и кои най-зле?

ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК
Тази ни е любимата игра на нас. Намисляме си плод или зеленчук и казваме на детето, например : плод започващ с Б и то трябва да познае Банан. Ако познае детето си намисля думичка и ние трябва да я познаете. Ако не познае ние сме пак наред да задаваме думичка. Колко простичко, а колко забавно.


МАЛЪК СПЕКТАКЪЛ
Взимате две кукли и започваме да водим диалог, това развива фантазията на детето
- Къде си ходило котенце?
- Ходих на мелницата.
- Какво си правило там?
- Брашно млях.
- Какво си пекло от брашното?
- Вкусни сладки.
А ако детето е по-голямо може да научите някое стихче във формата на диалог.

Ще дойде време и то не много далече, когато и да искаш да прекараш малко време с детето си, то вече ще е поело по своя път, ще има своите интереси и тогава то няма да има време за теб. Казват, че това започва от десетата година на детето?!? Аз лично се стъписах. Така че сега е момента да се възползваме от всяка минута заедно.

Направих си труда да изпиша всичко това - за теб и за мен, нещо като бърза справка. Надявам се да съм успяла да те убедя, че всичко по-горе можем да го приложим, докато готвим в кухнята, докато пазаруваме, докато се прибираме или докато сме в задръстване. С една дума докато сме заети, винаги можем да вмъкнем и детето, а защо не и децата, и да им възложим забавна задачка. Така и на нас няма да ни е гузно, а и те ще чувстват специални. Какво да се прави такива сме си ние българските родители - мултифункционални.

Не претендирам за изчерпателност, а само за насока. Заедно можем да допълним списъка и когато има нужда да кликнем тук (все пак нали сме от съвременните родители) да си вземем идея и да я реализираме.

Успех!

Здравейте, мили момичета!
Страшно мн. се зарадвах, като си намерих пак темата - любимата !
Green dream ,    страхотни идеи си дала! При добро желание, човек винаги може да намери време за да се позабавлява и да поиграе с децата си. Мойта дъщеря мн. се радва когато й измислям някакви задачки-закачки, а нейните приятелки - също Като напр.:
за да им дам нещо сладичко за ядене или някакъв плод разиграваме игра и започвам:
" - Бързо вий се подредете и ръце напред вдигнете, после ми се усмихнете, стихче бързо ми кажете. Браво, браво, а сега се завъртете, три пъти клекнете, после бавно пропълзете и скочете и в ръката ми духнете.... "  - нещо от сорта. Така им давам каквото съм решила, а те се забавляват и усмихват! 

В_и_В_и , според мен е от огромно значение в каква среда живее и расте детето, на какви отношения става свидетел, как и какво му се говори и споделя. Аз лично не бих я настройвала като отношение спрямо мои не дотам приятни личности. Искам да се научи сама да преценява хората, на базата - проба-грешка, но все -още смятам, че дъщеря ми е мъничка за да има реална представа за някои неща и събития. Сега е дете и искам по-дълго време да запази детското в себе си/ както аз съм го съхранила по някакъв начин/ и да не се обременява с излишни неща!

Привет, мили момичета!
Радвам се, че попаднах в тази тема.

И ние си имаме в къщи една сродна душичка, казва се БОЖИДАРА, която си е наистина Божи дар- чакахме я 5 години. Ще ви чета по-късно и ще се включа във темата.

http://bgjokes.com/zabavni-snimki/kartinka/4593/kanadskite-pyrvo … has-temata-kakyv/ Децата имат съвсем различни настройки от нашите.

Много хубав пример.

хахаха това е страхотен пример

Извинявам се, но това отново ти ли си го написала или просто си го копирала и поставила като твое мнение по темата? - http://www.jenite.net/2009/03/igri-za-deca-5-6-godinki.html
Не се заяждам - просто си мисля, че ако и двете неща са твое дело - помисли върху въпроса за издаване на книга или подобно. Имаш дар слово. 

Съвсем не са мое дело, копирах ги от един блог, защото ми се сториха много подходящи за нашата темичка. Мисля, че дори бях дала линк

 
Приеми извиненията ми ако съм те обидила с нещо - не съм догледала, но ми хареса написаното и ми се щеше и българите да откриваха "топлата вода" в психологията, но не би.....

Хайде да позтупам прахта от любимата темичка !
       
                       Меморандум на едно дете


Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

Трогателно е!

Здравейте!
Време е да побутнем малко темата 
Скоро бях взела на дъщеря ми от библиотеката една кн. на Едмондо Де Амичис, която се казва:
"Сърце". Мн. хубава и поучителна! Та в нея прочетохме ето това, което мн. ни хареса:

"Има неща, които са свети за човека -
това са майчината обич, приятелството, отечеството.

Има качества, които правят от човека човек -
това са добротата, състраданието и милосърдието"

Доста сложен въпрос, и затова и има толкова много различни мнения. Аз бях приятелка с майка си, което не значи, че съм си правела каквото искам. Просто значеше, че мога да й кажа всичко, дори и за белите. Наказваше ме, но ме разбираше. Голямата ми дъщеря - тя е на 12, също ме приема за приятел, и ми казва всичко (или почти всичко), и аз споделям с нея каквото ми е в главата. Често ми е давала много мъдри съвети, дори и когато беше на 3-4.  Дано и с второ дете се разбираме така добре като поотрасне Винаги си стои страха, че може да се окажеш лоша майка.