За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Страхотна е темата, четох си я по малко от доста време насам...
За душите на децата ни... ами мисля, че най-важна е любовта. Гледам непрекъснато да му показвам колко го обичам- гушкаме се и се борим, тичаме и се гоним, редим пъзели, танцуваме лудо, готвим заедно, и да му го казвам- когато ляга да спи, когато излизам на работа, когато се върна от работа. Мисля, че няма формула, но когато се водим от любовта всичко идва от само себе си. Поздравявам ви всички, ще следя темата с огромното удоволствие с което я изчетох дотук    

Пак ще нахвърлям малко свои мисли. Стараем се да бъдем най-добрите майки,да постъпвам правилно,да възпитаваме децата си добре,но какво да правим с чуждото влияние,което им оказват останалите хора около тях? Как да контролираме как останалите хора им въздействат - най-вече бабите,после учителките,лелките, а след това  другите деца и т.н.? Аз знам как да възпитам децата си,друг е въпроса доклоко ще съумея успешно да приложа намеренията си,но какво да правя като бабите им имат остарели възгледи? Ще кажете да не им позволявам,но ние живеем с едната и ако сега съм постоянно около децата,то след някоя и друга година  няма да имам този пълен контрол,тогава как ще озаптявам опитите им да се мешат в моя метод на възпитание? Много се притеснявам от това. 

Охх...нещо ми дойдохте в повече  ...единствено в смисъл, че не мога посред нощ да осъзная `новото` в темата. Банално, но съм уморена. Утре ще ви препрочета с удоволствие.


На мен специално ИЗОБЩО не ми пука и си поставям изискванията направо. Особено пред бабите. Напоследък все някоя е около мен и децата ми. Репликата ми и към двете е нещо такова : "Моля да ме извиниш и много се надявам да ме разбереш правилно ( ), НО когато си заедно с мен и децата ми можеш да се чувстваш свободна от всякакви задължения, освен ако не те помоля за това. Без напътствия, подсещания, натяквания и вкарване в правилната посока. Аз съм им достатъчна и двете ще им дойдем в повече. Благодаря."

Майка ми е доста на моята вълна или аз на нейната и рядко чува нещо такова от мен и не с този тон. Когато го чуе все пак или казва `права си`, или не спори, ако не е съгласна с мен и уважава мнението и принципите ми. Пред децата е изключено да говорим за това.

Другата баба е тежък случай. Там нЕма преборване, братчееей...Но нЕма и да се дам. Започнах вече и пред децата да й правя забележки, за да може да им дойде на акъла и те да отстояват своето. Все още ми е трудно да преживявам дву-тридневно НЕподмиване на малката или НЕсмяна на бельото, ако има такова, когато е с тази си баба. Казах на дъщеря ми, че спокойно може да викааа :"Не искам мръсни гащиии!  "

Ще ви разкажа няколко от последните изцепки, пък вие кажете дребнава ли съм, луда ли съм или да.

Скоро имах рожден ден. Синът ми доста се е вълнувал няколко дни и правил планове с майка ми да ми организират купон-изненада след работа. Прави се на ударен и по едно време преди обяд ме проверява по телефона - кво правя, кога ще се прибирам и т.н. Докато говорим по телефона чувам И нея - кажи й де...кажи й, защо не й кажеш сега !?! Разговора го приключи набързо ТОЙ, щото му се утрепа тръпката поне за момента. И като избеснях я набрах и й казах така :"Моля да ме извиниш и много се надявам да ме разбереш правилно (    ), НО те моля, когато разговарям със сина ми не се бъркай в разговорите ни. Особено в момента - иска да ме изненада по някакъв начин, не му давай акъл как да говори с мен и какво да говори."

Дъщеря ми не рисува, не апликира, не изрязва какво ли не и т.н., само докато спи. Боядисва шишарки, жълъди, прекопирва на прозорците. Днес примерно, от домакинска гъба си изряза зайче и му нарисува очички, усмивка. На рождения си ден приготви за всичките си 15 гости малки подаръчета, които опаковахме в целуфан и панделка - морски миди-царици. Всяка една първо я оцвети в някакъв фон, и когато изсъхнаха ги доукраси с други цветове. Някои с очички и усмивки, други на точки, трети на черти и т.н. Ще си направя труда да ви кача на снимка част от тях, които останаха или забрави да подари. Много са красиви! Аре...отнесох се. С всичко това исках да кажа, че тя е творческа личност /хелп/, идеи й идват всякакви и непрекъснато нещо майстори. В момент, в който е взела цветни листчета от канцеларско кубче /дано мЪ разбирате/ и ги лепи едно към гьотере със сухо лепило с идеята да ги превърне в книжка или в нещо друго, аз реших да си трайкам. Свекиту в същото време реши да се намеси и взе да й обяснява да не хаби листчетата и нам си кво друго. Директно пред детето взех думата :"Моля, не й прави забележки и не й давай напътствия. Така го усеща, така го прави. Остави я на мира да твори! Сама да види, че бърка и сама да си измисли правилния начин!"

Свекиту. Цитирам : "И двете деца са като теб. Като кажат нещо - и край!  И всичко знаят, и всичко могат, даже и да не могат!". Ей това исках да чуя от някого около тях. Тенкю за обидата, която всъщност е огрооомен комплимент!

Ареее! Ей така всеки ден до победата!

Сетих се за един проблем с лелката в градината. Започвам друг пост, че предишния хич не стана чаршаф.

Дъщеря ми на моменти е мудна и бавна, направо отнесена. Докато децата вече са закусили следобяд тя все още е на първия чорап. Да ми е жива и здрава! Каквато и да е не смятам, че лелката има право публично пред останалите деца да коментира това и да я нарича `заплес` или нещо такова. Не помня вече точната квалификация, но беше нещо в този смисъл. Най-лошото е, че и децата започнали да я наричат така и да я поднасят и детето ми временно страдаше. Отчитам предимството си, че учителките й са ми доста близки. В случая говорих с една от тях да озапти сериозно лелята или образно лично ще й отрежа главата до коленете. Всъщност попитах я как е най-добре да постъпя - аз ли да говоря с лелята или направо да ходя при директорката, с която също съм на `ти`. Г-жата реши, че е най-добре лично да се заеме. Помолих я и да регулира нещата в групата. Проблемът мина и замина, но при всички положения, каквито и да са ми отношенията с персонала на градината веднага и директно бих взела отношение в интерес на децата ми.

Не съм сигурна дали се изказах адекватно, но ненавиждам подигравателно, недоброжелателно отношение към деца, което да наранява достойнството им.  По-добре да замълчиш, да останеш безразличен, но не и да нараниш дете.

Сакри,напълно те подкрепям,наистина си майка мечта. Аз за съжаление съм малко свита и притеснителна и никак не обичам скандали,спорове и караници,но в интерес на децата си  ще трябва да го превъзмогна,защото също ми е много неприятно ,когато в мое присъствие някой друг освен баща им им дава акъл. Вярно,че те още са малки и може да не разбират смисъла на думите,но съвсем скоро няма да е така и ще има разправии по този въпрос,също най-вече със свекървата,защото живеем заедно (Май бях написала вече). Ей,много ме дразни като почне да им казва какво да не правят ,къде да не пипат или пък дали не им е топло-студено с тези дрехи,дали не са гладни-жадни и т.н. И после хайде върви гради добри взаимоотношения...Лошото е,че мъжа ми се обижда ако й направя забележка,защото на майка ми не съм говорела така,но с нея просто мога да говоря по друг начин и ще ме разбере и от намек. Дано имам твоята самоувереност и дано децата сами отстояват правата си като попораснат. Ще ги уча,че е важно какво мама и тати казват за това,кое е позволено и кое не,кое е добро и  кое не. Дано съм права.

Djina , чак майка-мечта не съм... Имам си кусури и безумни грешки, но искам друг да не ги прави по отношение на децата ми. Или да не прави това, което аз смятам за грешка. Моите грешки са им достатъчни.

Дано не разбереш думите ми като съвет, а като мнение. Никой не обича скандали и караници. Говоря хипотетично. В какво ще се превърне разговорът е въпрос на манталитет на участниците. Въпросът е как ще го започнеш и как ще го водиш. Да задържиш през цялото време равния и спокоен тон, но твърдия, острия и красноречив език. Не забравяш и директния поглед в очите. Пък този срещу теб как ще го понесе и дали ще избеснее и ще хвърля ли пяна си е негов проблем. Словесна битка с цел съвсем друга победа, една от които е изразяване и отстояване на мнение и изисквания.

А това моето отдавна премина границите на самоувереността и вече граничи с агресия, но поради ред причини ми е писнАло на джанката от свекиту. Така че и за това не съм пример, но всеки действа според обстоятелствата. Намери си твой начин да се справиш с нещата, които не считаш правилни за децата ти, най-малко защото и за това ще им дадеш пример, колкото и да са малки.

Днес отново имах разговор на високо равнище със свекиту, към края на който дъщеря ми я попита `Бабо, защо се караш?` Отговорът й беше `Не се карам, аз така си говоря` Детето не попита защо се карате, а се обърна само към нея, защото явно мен е възприела като говореща.   Какво да ви кажа друго, освен за какво се ядохме. 

Аз съм майка либерте, но това не означава че децата ми живеят в анархия и не спазват никакви правила. Когато и където трябва се намесвам, само ако има нужда. Тя не била съгласна с това и даже ми повиши тон, когато ми го заяви. Трябвало на децата във всеки един момент да им се дават напътствия и указания едва ли не за всичко, докато се научат. Говорим и за най-елементарното. Броих само до три, за да се концентрирам и й заявих, че децата на първо място са мои, че до този момент едното 12г., а другото - 6г. за гледани, възпитавани, образно създавани от мен и който друг временно или за по-дълго се грижи за тях е длъжен да спазва моите принципи и отношения с тях. Да не се изживява като тяхна майка, да не се опитва да ме измества или замества, защото дори не е здравословно за тях. Да ги остави на мира да си взимат елементарни или не толкова елементарни решения, а не да им ги сервира, за да се научат да мислят, за да се учат от грешките си и от собствения опит.

И всичко тръгна от това, че дъщеря ми рисувала в тетрадка и късала листата. Не трябвало така!!!  Листата не се късат, другарки и другари! Това е световен проблем. Представям си детето ми каква лекция е трябвало да понесе по повода.  Догодина щяла да бъде ученичка и отсега трябва да се учи на отношение към тетрадките, на ред и дисциплина. Е подпалих пак моторетката й я помолих да остави детето на мира да рисува където и както иска и да прави каквото иска с рисунките си върху листа, тетрадки, паус и т.н. Сега й е момента да ги разхвърля и къса вкъщи, в колата и навсякъде, където отиде. Догодина, когато вече ще е в първи клас е съвсем друг въпрос и отделна губерня, и че въпроса с реда и дисциплината тогава е лично е мой и на детето. Точка.

Уффф...извинете ме за негативността. Пак се нервиРВах посред нощ. Обещавам да не влизам тук с подобни излияния.

Винаги много ме изнервят разни поучения, напътствия,  забележки и тем подобни от външни хора по повод поведението и реакциите на дъщеря ми! Все някои те учи за нещо, сякаш му искаш мнението!
Мисля, че никой по-добре от мен не познава детето ми, реакциите й, чувствата й, болките и страховете й, дори и собствения й баща! Затова смятам, че и никой няма право да се намесва във възпитанието й освен мен! Аз също греша, но аз съм нейната майка и аз така решеавам!
Понякога ми е много трудно да си отстоявам позициите, но в крайна сметка съм решила:По-добре да съм лошата роднина, отколкото лоша майка!Дали на някой му изнася това, вече смятам да не ме интересува! Детето ми е преди всичко и преди всички!
SAKRI, ти си чудесна и имаш страхотно мислене! Твоите деца са щастливци и нека ти бъдат живи и здрави! 
Само се чудя, съпруга ти как реагира на отношението ти с майка му по повод за възпитанието и забележките относно децата?

Темата чета от самото й начало и мога да кажа само “благодаря”.

Ще ми помогнете ли чисто практически да разгадая пластовете в душата на дъщеря ми? 
И аз и тя преживяваме тежък момент, но не знам накъде да насоча мислите си.
Наскоро почина майка ми, след тежко боледуване. Миналата година почина и баща ми. От година и половина насам, аз се разкъсвах между грижите за родителите ми,  грижите за дъщеря ми и всичките ми останали ангажименти. Вероятно съм допускала грешки, вероятно съм я пренебрегвала, но ситуацията беше такава. Повод за тази ми изповед ми дадоха следните няколко случки.
1/ Намерих рисунка, на която дъщеря ми беше нарисувала плачещо слънце, тя самата облечена в черно (аз не ходя в черно), ковчег с жена и надпис “Сутринта плаках много”. На календара в стаята й е нарисувала кръст на датата на смъртта на майка ми.
2/ Вчера, след незначителен спор свързан с училището, се врътна в стаята си ревейки и ми каза, че ме мрази.
3/ Днес с упрек ме попита защо след смъртта на баба й сякаш съм забравила за дядо й. (действието се развива в 7,50 сутринта)

Ясно ми е, че децата са силно чувствителни и изживяват всичко по-драматично от нас.
Темата за смъртта е дискутирана многократно у дома, във всичките й аспекти, и в известна степен вече преживяна.
Тя самата знае, че мъката се екстериоризира със сълзи.

НО дъщеря ми НЕ плаче. С изключение на първия ден, когато поведението беше смирено /аз сълзи не съм видяла/, оттогава насам видимата страна от поведението й е пълно безгрижие и безхаберие, примесено с агресия.
Досега винаги съм разговаряла с нея като приятел и съм успявала да получа достатъчно информация какво чувства и мисли – сега НЕ.

Това, което не разбирам е:
1/ Кое е водещото в агресивното поведение срещу мен : отмъщение, че е била в известна степен пренебрегвана през това време (бях й казала, че когато всичко свърши ще съм  1000% на нейно разположение) или страх от смъртта – да не ме загуби (агресията е спрямо мен)? Нали на подсъзнателно ниво човек понякога се опитва да се дистанцира, за да не страда в последствие.
2/ Накъде трябва да насоча усилията си – да се опитам да компенсирам пропуснатото време или да дълбая отново и отново в темата за смъртта, за да изгоня страховете й?
3/ Защо не говори? Защо рисува? Защо не го споделя, а аз го намирам случайно?

Ще съм благодарна за анализ и идеи как да постъпя.

Знам, че измествам темата от позитивно-градивния й тон, но питането ми мисля се вписва в заглавието “За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме”…

Соларис, според мен агресията и е насочена към теб, заради страха и да не те загуби.
Не се опитвай да компенсираш нищо - просто бъди с нея, до нея, бъди самата себе си.
Не дълбай повече. Явно детето ти е интровертен тип и трудно може да разгадае собствените си чувства, за да може да ги изложи устно - затова е била и картината.
Явно е, че я е страх за теб, за това, че няма да се справи с чувствата си, страха се превръща в гняв от безсилие, че не може да промени нещата, естествения им ход и това "някога" може за нея да е "сега". Този гняв от безсилие тя проявява като агресия към теб.
Говори с нея, че разбираш гнева и, че желаеш да опита да нарисува всичко, което я тормози, за да разбереш как се чувства, че разбираш страха и и тн.
Вероятно влияе и настъпващия пуберитет, без да сте го забелязали. Проведи разговор и затова с нея.

Да споделя, че притеснението ми, че в отношенията ни се загнездва скука са били неоснователни...това , което започна е нов период в израстването на детето ми ....той започна да се заиграва повече сам, да подрежда, което до преди никога не се е случвало, да се опитва да ми помага, но наистина ..и започнаха ролевите игри 

Напоследък се наблюдавам и установявам, че съм станала голям дзвер.    Оказва се също, че винаги съм си била такава, но в по-лека степен. Сега сериозно. Явно съм супер краен човек  и ми е трудно да търпя неща, които не понасям.

Та в зората на семейния ми живот се появиха разни искрици `нашите` и `вашите`, в която не смятам, че мнението ми може да е различно от това, че `моите` са по-по-най. Веднъж играта загрубя в тази посока, на мен ми падна пердето и треснах в земята някакъв съд. Казах му, че от днес нататък обявявам темата за родителите ни за табу, и ако някой го наруши ще изпочупя всичко останало вкъщи.   Той знае, че съм способна и затова стана млък на тази тема, освен ако има да каже нещо добро или да се избъзика прилично . Аз също. В малко по-късен етап, когато приличното ми търпение по отношение на майка му се изчерпа наруших табуто и го уведомих, че имам намерение да проведа сериозен разговор с нея /не помня повода/ и всеки следващ ще е все по-сериозен. Въпросът ми към него между редовете беше - ще се заемеш ли с майка си, ще я озаптиш ли или ми даваш това право? Каза ми `Майка ми е ненормална. Прави каквото искаш.` Силата ми тогава стана двойна, нали се сещаш...Това беше доста отдавна. Оттогава по принцип не съм и не го занимавам с проблемите ми с нея, които винаги съм имала и все повече ще имам. Оправям се директно с нея и това е...Той понякога е защитавал нея пред мен или мен пред нея, но се отказа с времето, защото по средата жегата е голяма и можеш да се изпепелиш. Тя никога не ме е харесвала, обаче от това и перото на шапката ми не може да се накриви, дето я нямам. Тя му мрънка на главата, не изключвам и да го съска, но нямам директна обратна информация и хич не ми пука. По принцип пред него не се кълвем. Ограничено е времето, през което сме заедно. Забележки от него по отношение на възпитанието и отглеждането на децата не съм получавала или са били несъществени дотолкова, че не ги помня. Много му беше трудно да ми го каже, но скоро по съвсем друг повод ми каза, че до момента наистина аз съм отгледала децата ни. Нещо като признание, че е без негово кой знае какво участие. На този фон имам сили и самочувствие и гък да не позволявам да ми гъкват хора, които аз смятам, че нямат право на това. За мен моделът на семейство е бащата-майката-децата. До там. Всички останали са околна среда. Понякога и вредна. Бабите са роднини на сем-вото, част от фамилията и участват в живота му, ако бъдат допуснати или помолени за помощ. Това съм го писала едва ли не по челата на свекиту и на сина й. Ма децата били НЕЙНИ внуци.  Ма хубаво, но първо са МОИ деца и всичко, което това означава.  Сори, но съм по-напред в редичката за живата вода. Откачам от своеволни вмешателства, особено демонстративни. 



solaris , първото усещане, което получих е, че липсваш по някакъв начин на дъщеря си, въпреки, че си до нея. Аз също не бих говорила отново за смъртта. Да не би след като е била свидетел на дългите ти грижи за родителите ти да е очаквала те да оздравеят? И сега, след като вече ги няма теб да обвинява за това, защото си мисли, че грижите ти са били недостатъчни. Или пък предостатъчни, но с тъжен край. Извини ме, ако съм нетактична...Възможно ли е всичко това да й се е отразило по начин, че да са й се променили нагласите, надеждите, вярата и т.н. - че каквото и да прави, колкото и усилия да полага ще стигне до неуспех и затова е по-добре нищо да не прави.

Ако имаш време и средства мисля, че детски психолог би ти бил полезен.

Защо не пробваш и ти да рисуваш и по този начин да стигнеш до нея и да общувате чрез рисунки. Това явно е някакъв моментен начин да изрази себе си и чувствата си. Аз май бих го използвала. Бих нарисувала нещо и бих го метнала небрежно, но на видно място вкъщи. Или бих нарисувала нещо, което да има нужда от довършване и бих извикала детето на помощ, защото само то може да ти помогне.

solaris , проблема найстина ти е сериозен! Детето освен всичко което изживява е й в пубертета, което си е още един сериозен проблем. Трябва много внимателно да се подхожда с нея. Тя страда по някакъв си свой начин - мълчаливо, агресивно, с рисуване...
Може да се консултираш с психолог. Те най-често карат децата да рисуват и така разгадават техните мисли и чувства, страхове и тревоги. Но мисля, че не бива вече да коментирате темата за смъртта! Чела съм някъде за неврозите в детска възраст, които се проявяват под влияние на неблагоприятни психични въздействия. Колкото по продължително е било психотравмирано детето, толкова повече могат да възникнат у него общи изменения на характера и поведението.
Трудно се дават съвети за такива неща. Мога само да ти кажа да бъдеш търпелива и да продължиш да й показваш колко мн. я обичаш! Дано се справите бързо с проблема! Пиши!

 
А сега си мисля пък междувременно за твоята душа? На теб пък какви чувства бушуват в сърцето ти? И дано има някой, които да ги разбира!?

Отглеждането на здрави деца се превръща във високоразвито изкуство, изискващо най-големите мъдрост, търпение, преданост и любов, които Бог ни е дал!

"Ключът към умението да бъдеш добър родител е в способността да застанеш на мястото на детето си, да видиш онова, което то вижда, и да почувстваш онова, което то чувства.
Когато е самотно, то се нуждае от твоето присъствие и съчувствие.Когато се държи предизвикателно, се нуждае от твоята помощ, за да овладее собствените си импулси. Когато е уплашено, се нуждае от сигурността на твоята прегръдка. Когато е любопитно, се нуждае от твоите търпеливи обяснения. Когато е щастливо, има нужда да сподели смеха и радостта си с онези, които обича!" 

Благодаря на всички, взели отношение по проблема ми, включително и на лични.
Вечерница, твоята интерпретация най-ми допада (егоистично погледнато).
Сакри, надявам се да не си права по отношение на нагласите й към живота. Тя знаеше предварително какво се случва.
По отношение на психолога, ако нещата продължат в същия дух, ще се консултирам разбира се. Дотук е минало много малко време. Зададох въпросите си, за да си сверя часовника и да определя за себе си степента на важност на проблема.
Иржи, благодаря за хубавите думи...

Снощи говорихме надълго и широко, или по-точно дъщеря ми се съгласи да ме слуша дълго и с внимание. На лягане беше нарисувала как тримата отиваме на цирк...
Ще продължа да следя рисунките и евентуално и аз да порисувам.

соларис, подкрепям казаното от Вечерница! Аз самата след като загубих баща си на 15 буквално се вкопчих в майка ми от ужас, че мога да загубя и нея. Дълго време изпитвах и гняв, чувствах се предадена от целия свят и от Бог, ако щеш и не разбирах защо трябваше да мина през всичко това. Разговорите са най-важни. А ако нещата не се подобрят идете на психолог. Самата аз имам доста проблеми тръгнали от тогава.