
Здравейте, сестрици

Опитвам се да пиша, но имаме проблем с рутера и оттам ми се бави всичко.
Изчетох ви. Благодаря ви, че ме мислихте

Ние сме добре. Погребението беше днес и после цял ден не сме се прибирали в къщи. Къщата е голяма, празна, тиха...Времето - повече от прекрасно. Мотахме се с една приятелка, ходихме до мойта работа, после на гости на други познати и към 7 се прибрахме. Малкия заспа по пътя в количката и го гътнах за нощ. Каката е у сестра ми и ще остане и тази вечер.
Мъжа ми е добре. Тъжно е, но това е положението. Когато някой си отива, няма начин да е друго яче. Аз бях в родителите ми с децата и идвахме тук у дома преди обяд и по-късно пак. Малкия го държахме навън. И така. Всичко вече е минало. Живота си продължава. Постепенно ще привикваме да живеем сами. Винаги съм го искала, но не на тази цена, разбира се. Хубавото е, че всичко стана бързо. Ами да спра вече. Благодаря ви още веднъж

Теди, искам със закъснение да ви поздравя за Рожденният ден на малкото човече


Проходи ли юнака?
Някой спомена мекички. Имам страхотна рецепта, ако я искате, ще ви дам линк.
Каменче, много съжалявам, че са болни дечицата. Както и да решиш да ги лекуваш, дано бързо се оправят и всичко да мине леко

Вие как сте, какво си правите?