Катюш, като напишеш нещо такова и тичам да наточа още от мавруда...
Недей, за зимата няма да имам, камо ли до тодоровден да стигне
Недей, за зимата няма да имам, камо ли до тодоровден да стигне
- Публикувана: 17 окт. 2009, 22:04 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2009, 10:32 ч.
Споделете 126
Катюша, Митака ме просълзи! Не спирам да ви се радвам.
Изгубих моите дядовци преди да се омъжа.
Най-трагичното е, че изгубих баща си едва на 54г., когато малката ми дъщеря беше само на месец. На сестра ми детенцето също. То е кръстено на него. Още ми се къса сърцето от разказът на мама. Когато му съобщила, че си имат внук, че дядо си има подновено име, той с много тъга казал: "Да, но здраве и живот вече нямам."
Последно, със сетни сили дойде на моето изписване от родилния дом. Беше пропътувал 300км., за да ни види. Преди да си тръгне помолил мама да го заведе до парцела, който бяхме купили и възнамерявахме къща да строим. Искал просто да го види. После си отиде и повече не чух гласа му, не видях усмивката му, не отекнаха стъпките му...
Къща така и не успяхме да построим (финансово не можем на този етап да си позволим), но вече знам, че един ден и това ще се случи. Точно там! Защото тате знаеше, че там ще се намира моят дом.
А моето голямо момиче беше на 4г. До миналата година си го спомняше. Вече не говори за него.
Но на снимките си го разпознава. Дано съхрани поне частица спомен за него някъде в детската си душа. Той я обичаше силно, неговата първа внучка...
Май се побърквам, разчистила съм се посред нощите.
Изгубих моите дядовци преди да се омъжа.
Най-трагичното е, че изгубих баща си едва на 54г., когато малката ми дъщеря беше само на месец. На сестра ми детенцето също. То е кръстено на него. Още ми се къса сърцето от разказът на мама. Когато му съобщила, че си имат внук, че дядо си има подновено име, той с много тъга казал: "Да, но здраве и живот вече нямам."
Последно, със сетни сили дойде на моето изписване от родилния дом. Беше пропътувал 300км., за да ни види. Преди да си тръгне помолил мама да го заведе до парцела, който бяхме купили и възнамерявахме къща да строим. Искал просто да го види. После си отиде и повече не чух гласа му, не видях усмивката му, не отекнаха стъпките му...
Къща така и не успяхме да построим (финансово не можем на този етап да си позволим), но вече знам, че един ден и това ще се случи. Точно там! Защото тате знаеше, че там ще се намира моят дом.
А моето голямо момиче беше на 4г. До миналата година си го спомняше. Вече не говори за него.
Но на снимките си го разпознава. Дано съхрани поне частица спомен за него някъде в детската си душа. Той я обичаше силно, неговата първа внучка...Май се побърквам, разчистила съм се посред нощите.
Ох, вече съвсем ще се разрева след последните споделени неща. Но пък май ми действа чудесно пречистващо и не се сещам за розови хапченца.
Катюш, една силна и голяма прегръдка за Митака от мен! И му кажи, че с тия невероятни очи и чар, няма да се опази от кандидат-булки, ама ако не с вас, то ще живее поне в непосредствена близост до вас
Калатеа,
Катюш, една силна и голяма прегръдка за Митака от мен! И му кажи, че с тия невероятни очи и чар, няма да се опази от кандидат-булки, ама ако не с вас, то ще живее поне в непосредствена близост до вас
Калатеа,
Лимонено Деси, завиждам ти за пореден път (за електронната книга и Спаркс) 
bomboto-че, при огромното количество електронни книги, с които разполагам,
е грехота, ако пропусна хардуерното решение за четенето им
Пуснали са вече и по-народни варианти, малко по-малки по размер,
според мен в скоро време човек ще може да си го позволи, без да си освитка цялата заплата като мен (пък и за втори път)
Успях да го хакна да ми чете и български, и намерих и много готин сайт на наш човек, който предлага и български заглавия.
Може да звуча като човек, който е позволил на електрониката да му влезе в клетъчните ядра, ама не е баш така.
Оня ден се изумих на една типично българска топ-новина, как ще можем вече да си пъръчваме в ресторант през лаптопите и телефоните си.
След години си ни визуализирам вече с кабел отзад (сещате се, в д.упето) Оп, грешка! Няма да е с кабел, безжично ще е, ама все пак ще има някакъв рисиивър
То не че понякога не ти иде да изтупаш сервитьора с някой лаптоп, ако може по-тежък, по тиквата, ама все пак, моля ви се
azsa, как стана номера със скоростната кутия?
Егати късмета
Ама както вика Волфс, ламарини се оправят.Въпреки, че ако видя сметката на скоростната кутия на Явор, ще трябва да си препродада вектрата 7 пъти, за да му купя нова
Аз с навиците от ръчните скорости, е най-добре да си държа десния крак под дупето, защтото веднъж вече имах едно много веселяшко забиване на спирачки.
Ама то щото той ме стресна - "Ехо, алооо, тука не си с предимствооо!" Все едно незнам, егати. Реагирах бързо, ама малко неправилно.
И ме усмихнахте, и ме натъжихте...
Катюша, интересно е това, което казва Мишо. Подсети ме за нещо, което исках отдавна да споделя.
Обикновено, като се прибираме с колата, имаме 2 възможни маршрута. Когато минаваме по единия, има един път, който излиза на друг с предимство (Т-образно кръстовище). Неприятно и даващо вид на опасно. Всеки път, абсолютно всеки, когато минаваме от там, и спрем преди да излезем на пътя с предимство, дребния поглежда на ляво в треволяка, който е до пътя и казва "Виж, счупени коли!" Това е всеки път. А там няма нищо. Поляна, след нея храсталаци разни. Но коли никакви и не сме и виждали никога там коли, камо ли счупени, катастрофирали и т.н.
Катюша, интересно е това, което казва Мишо. Подсети ме за нещо, което исках отдавна да споделя.
Обикновено, като се прибираме с колата, имаме 2 възможни маршрута. Когато минаваме по единия, има един път, който излиза на друг с предимство (Т-образно кръстовище). Неприятно и даващо вид на опасно. Всеки път, абсолютно всеки, когато минаваме от там, и спрем преди да излезем на пътя с предимство, дребния поглежда на ляво в треволяка, който е до пътя и казва "Виж, счупени коли!" Това е всеки път. А там няма нищо. Поляна, след нея храсталаци разни. Но коли никакви и не сме и виждали никога там коли, камо ли счупени, катастрофирали и т.н.
Днес имах интересни и не дотам срещи - с настоящия ни министър на образованието (и бъдещ кмет на Сф), с логопеди, с разни, уж, важни особи и т.н.. Навсякъде влачих и детето, нямаше на кой да го връча, затова се наложи да е с мен.
На моменти ми идеше да потъна вдън земя от ужас какви маймунджулуци правеше то; народът се забавляваше искрено, но на мен още ми е едно - ахаха да му свия сърмите...
На всички тези мероприятия се опитах да си държа езика зад зъбите, посиних си ръцете да ги стикам в юмрук, да не кажа нещо нелицеприятно.
След всички тези днешни упражнения, знам, искам да емигрирам!
Катюш,
Ах, Летяща, най-сетне да прелетите и над тез' гори Тилилейски..., за което много, много се радваме
На моменти ми идеше да потъна вдън земя от ужас какви маймунджулуци правеше то; народът се забавляваше искрено, но на мен още ми е едно - ахаха да му свия сърмите...
На всички тези мероприятия се опитах да си държа езика зад зъбите, посиних си ръцете да ги стикам в юмрук, да не кажа нещо нелицеприятно.
След всички тези днешни упражнения, знам, искам да емигрирам!
Катюш,
Ах, Летяща, най-сетне да прелетите и над тез' гори Тилилейски..., за което много, много се радваме
Леееетящаааааа !
Марадона, шегувам се, не се заяждам! Ако ти се отвори варненска командировка може да се убедиш, че няма такова нещо при мен.
Пипинс, ако емигрираме кой ще работи тук? Трябват хора с ясна мисъл, ако и нагоре да няма такава.
п.п. лесно ви е на вас, аз освен всичко друго съм и на три месеца домоуправител и отивам(приспала децата) да лепя съобщения за общо събрание по етажите. Само се чудя към екипировката от тиксо, обявление и ножица дали да си взема и чашата вино...
!Марадона, шегувам се, не се заяждам! Ако ти се отвори варненска командировка може да се убедиш, че няма такова нещо при мен.
Пипинс, ако емигрираме кой ще работи тук? Трябват хора с ясна мисъл, ако и нагоре да няма такава.
п.п. лесно ви е на вас, аз освен всичко друго съм и на три месеца домоуправител и отивам(приспала децата) да лепя съобщения за общо събрание по етажите
. Само се чудя към екипировката от тиксо, обявление и ножица дали да си взема и чашата вино...