Публикувана: 17 окт. 2009, 22:12 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2009, 20:48 ч.

Как се решихте на развод?

5 736
15
1

Гост

17 окт. 2009, 22:12 ч.

Костваше ли ви много усилия да подадете молба за развод и всичко да приключи между вас?
Сигурни ли бяхте, че трябва да го направите?
При мен разумът ме кара да подам развод, но сърцето не ми дава:(
Обичаме се, но гледаме в различни посоки. От няколко месеца не живеем заедно, събираме се, разделяме се, обичаме се, мразим се. Изпитваме смесени чувства, но истината е, че гледаме в различни посоки. Той има едни интереси, аз други. Женени сме от шест години, но от една година имаме невероятни проблеми. Той се забърка с приятели, които го "мамят" за купони, събирачки по чашки. Семейството му сякаш вече не е приоритет. Мисля, че вече не мога да си причинявам болка, да го пускам до себе си, после да остана съвсем сама и да ме боли, докато не се сети да ме потърси.

# 1 17 окт. 2009, 23:07 ч.

Мнения: 96

Трябва сама да избереш ,развод или самота и неразбирателство.Ако още го обичаш и се надяваш да се оправят нещата,като се сещаш за отминалите хубави моменти,значи си губиш времето.Проста казваш раз .Ако след пускането на молбата нещата не се променят значи си направила правилната крачка.

# 2 18 окт. 2009, 10:04 ч.

Мнения: 7

На мен ми беше много трудно и ми отне години. Но и моите проблеми бяха от друг харакер, нямах подкрепа отникъде. Щастлива съм, че го направих и съжалявам единствено, че не го направих по-рано.

Всяка двойка е различна обаче и затова е трудно някой да те разбере дори, камо ли да ти даде съвет.

В твоя случай казваш, че още имаш чувства към съпруга си. Въпреки това трябва вече да си разбрала, че само чувства не са достатъчни, за да живееш с някого. Цената е много висока, ако това съжителство ти носи повече болка отколкото удовлетворение. Отразява се и на здравето ти. Освен това разбирам, че тази връзка бие и по себеуважението ти. Това е разрушително.

Фактът, че го обичаш не е причина да живееш с него и да му разрешаваш да те третира зле. Можеш да обичаш някого и едновременно с това да запазиш достойнството си. Да на любовта, не на този вид отношения.

# 3 18 окт. 2009, 10:26 ч.

Мнения: 2 070

Аз съм точно като теб Confused

Подавам молба за развод, оттеглям,, така два пъти ooooh!

Не разбрах имате ли деца, аз все мисля че заради тях правя компромиси
И нашите приоритети се разминават.Смятам че основния проблем при нас е,че той смята семейството за даденост,че ние винаги ще сме у нас готови да го приемем.То до сега и така се случва Confused

Истината е че сме стигнали дъното в отношенията си, и стигне ли се до раздяла,няма си останем приятели.

# 4 22 окт. 2009, 09:15 ч.

Italia
Мнения: 1 060

Лично аз не се колебах много-много. В началото си мислех, че е нормално да имаме проблеми, неразбирателства, все пак бяхме заедно от 8-9 години. Два-три-четири месеца си мислех, че поне заради децата трябва да опитам още веднъж. Докато една прекрасна вечер не ми вдигна скандал по телефона и чашата преля. Събрах багажа и да ме няма. Но не знам дали щях да съм толкова смела и решителна, ако не получавах пълната подкрепа на семейството ми!

# 5 22 окт. 2009, 09:32 ч.

Мнения: 910

Аз така и не съм се решила. Вече две години сме разделени, а аз не събирам смелост да подам молба за развод.

# 6 22 окт. 2009, 09:55 ч.

София
Мнения: 3 771

Аз подадох молба, защото не искаше да си излезе от общото жилище и реших, че така ще го изкарам. Иначе навярно още нямаше да съм подала. Но трябваше още зимата да подам, защото щях да постигна явно желания ефект, докато все още го търсех.

# 7 22 окт. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 1 456

Лесно се разделихме. Но развода се точи 3 години ooooh!

# 8 22 окт. 2009, 10:14 ч.

На мен колебанието ми отне има-няма...20 години.
Виждах, че нещата не вървят; съвсем различни хора сме и без шанс за сближаване на позициите, но -това но всички го знаете-детето, да съм гледала и пр.
Докато в един хубав ден разбрах че очаква дете от поредната си любовница.
Тогава решението го взех за 30 секунди, изпълних го за около две седмици.
Разводът е просто юридически край на фактическа раздяла.
И въпреки това само аз си знам какво ми е. И други момичета от тук, разбира се.

# 9 22 окт. 2009, 10:31 ч.

Пловдив
Мнения: 10 447

Не аз избрах да се разделим, а той. И то без никаква причина, поне според мен. Не успяхме да преминем през кризата на петата година от брака ни / при някои тази криза е на шестата или седмата /. Все си мисля, че ако и двамата бяхме подходили по-разумно към кризата в тези отношение, все още щяхме да сме заедно. Но той не пожела, предпочете да се откаже от семейството си, вместо да се пребори и да го запази. Но и той получи подкрепата на родителите си. За тях беше голямо щастие, че си се прибра там. Е, той вече живее с друга, пак избяга от родителите си. Но това няма вече значение. И винаги съм казвала - аз съм ЗА всеки опит да се оправят отношенията между съпрузите. Любовта си заминава, важното е да остане уважението между партньорите. И най-важното - говорете, обсъдете всеки един проблем. Може би той не вижда нещата така трагично, както ги виждаш ти и не си дава сметка, че това те наранява. А повярвай ми, един развод не е много леко изпитание, особено ако има още чувства, ако има и деца. Преди всичко - поговорете си. Един път, втори път ... пет пъти, ако трябва, но не бързай. Това е от мен.

# 10 24 окт. 2009, 14:35 ч.

Мнения: 6 467

Да, доста време се колебаех дали наистина това е правилната стъпка, говорихме за това, но явно той не приемаше на сериозно това, че обмислям да се разделим.
Може би около 5-6 месеца, през които месеце нещата ставаха все по-нетърпими..

# 11 24 окт. 2009, 20:25 ч.

Мнения: 2 175

..нямах драма с развода, а с това че трябва да го напусна..Изгърчих се, стопих се...мразех се, но знаех че това е единственият съхраняващ изход.. ooooh!

година след като го направих той се присети за развода и сега го задвижихме..

# 12 26 окт. 2009, 17:18 ч.

Варна
Мнения: 141

Разделихме се през 1995 година, а се разведохме през 2006. Как ли съм се решила на развод? hahaha

Но на раздяла той се реши. След поредния сблъсък, аз му казах, че е съквартирант в тази къща, но вече не е желан. Той не се прибра същата вечер. На другия ден, когато децата бяха на градина си беше взел малко дрехи и уредбата. Повече нищо не потърси.

Много години имаше много страст помежду ни. Карахме се, сдобрявахме се, правили сме секс, независимо, че той живееше с друга, а аз се срещах с друг. Събирахме се и се разделяхме, но не подавахме молба за развод.

В един момент разбрах, че вече нямам никакви чувства към него, подадох молба за развод и по взаимно съгласие се разделихме. Без адвокат, свидетели, делби и други екстри. Само споразумение.

В началото, след раздялата, му бях много ядосана и се заблуждавах, че все още го обичам. Не, просто моето его е било наранено. Сега сме приятели, и с него, и с поредната му жена. Заради дъщеря ни.

# 13 5 ноем. 2009, 17:18 ч.

Мнения: 94

На мен ми отне 3 години мислене, 3 месеца за конкретно решение и още 3 месеца да придвижа самия развод..Как се реших?Колкото и да съм "съвременна " и толерантна той прекали с любовниците си и незаинтересоваността си като баща...Излезе на разходка с детето и с поредната си любовница..Поканил я на гости у дома(като си мислеше,че аз не знам ,че имат връзка)...Ей тогава вече ми накипя и му показах вратата..Отне ми точно няколко секунди това Joy

# 14 7 ноем. 2009, 19:56 ч.

Мнения: 54

Цитат на: кали 08 в пн, 26 окт 2009, 17:18

подадох молба за развод и по взаимно съгласие се разделихме. Без адвокат, свидетели, делби и други екстри. Само споразумение.

Наистина може ли така? Аз все си мислех, че задължително трябва да се ходи при адвокат? Каква е точно процедурата?

Препоръчани теми

Консултации с адвокат

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Какви привилегии имат самотните родители? 2

Месечно помощи за деца

Причина:

Причина: