? към младите шофьори(КИ) - 3

хахахах, а нашата си има име: казва се Мими / дъщеря ми кръщава всички кукли Мими, та затова :"; (като я питахме как да кръстим колата, тя казваше, ами т'ва е мойто Ауди  , а ние решихме, че му трбява име като на куклите  );

приятно ми е: Мурджо (така половинката кръсти волвото, че било момче, че и с пи.ка, т.е теглич отзад) 

 

Хахха сутринта да ви кажа за една мъжка изцепка. Разбираме се да се видим пред едно кафе, той от път идва. Паркирам аз - място имаше, успоредно е паркирана. Почват да идват хора и така местата се заемат. Остава едно за една кола, между моята и една друга, моята се пада задна. Идва най-накрая /ма изнервих се!/ и тръгва да паркира, при което аз виждам как ще ми блъсне колата /тя всъщност си е негова де  , ако беше лично моята мъртъв беше/ и почвам да махам, ма кой гледа!? Свали бронята, поогледа се па като почна:

– Е мама му стара! Не се научи да паркираш?!
–  - а хората, които минават ме гледат и цъкат с език "Жена!" - МОЛЯ?!
– Какво моля,  какво! Погледни как си паркирала! 
–  Как?
– Ми е го, ако беше дръпнала един метър назад аз нямаше да се ударя!
 
Малееее щях да го убия, наистина между моята и задната кола имаше място, но първо тя паркира след мен, второ място за Шумахер имаше предостатъчно, но може би, ако беше решил да паркира бавничко и с маневри като по учебник, а не да влиза с цифра скорост назад, можеше и да не я нацели. Таман се разбрахме кой крив кой прав, влязохме да пием кафе да видим какво ще правим. На него му падна бронята, на тази която карах аз само я пукна. Викнахме застрахователя, писаха кво писаха, качиха колата и ще се прибираме с тая с пукнатата броня. Ма аз не дадох ключовете. Тъкмо сме се прибрали има едно тесничко място за вмъкване назад. Той седи и ме гледа, понеже ме изнерви викам - слез. Няма. Давам аз лееекичко назад. СПРИИИИИ! Викам кво бе?! Ше я удариш!!! Бе аз не виждам къде я удрям - сляпа ли съм била, какво. Вика, о я си паркирай. Взе той ключовете аз с бойна крачка тръгвам да се качвам, само чух как му изсвириха гумите и звука от драскане на ламарина - в една бетонна колонка такава черта направи  помежду другото е страшен шофьор, признала съм го и в маневриране и във всичко, ама това не му беше ден  .

 

Ох, тъкмо "идвам" от съседната тема за смешките във форума, корема вече ме боли от смях и продължавам сега пак да се смея.  Чак очите ми се насълзиха....

Често ми се случва да забравя да си налея гориво в колата, дъщеря ми все ме нарежда "Абе мамо, как на тати колата винаги има гориво, а като седна в твоята все ме е страх да не закъсаме, ама да знаеш няма да ти помагам да я бутаме щом си такава забравана"   

Баща ми е същия, няма случай да се качиш при него и да не каже "Абе то няма гориво бе!". И аз забравям, но на личната си кола съм и с газова бутилка, та не е толкова страшно - до сега не са свършвали газ и бензин едновременно. Само газта, ама нея като не я виждам и съвсем забравям!

това май не е от забравяне 

аз мразя да давам пари за гориво , много ми е мъка .

пп.баща ми има камиони и рядко ходя на бензиностанция 

Като си говорим за имена, моята е Полина..иде от Поло!

Моята кола си няма име... Моят хубавец веднага реши, че е мъжка, но аз му казах, че след като аз съм си я купила и аз си я карам, значи е женска и точка по въпроса. Сега мисля по въпроса, пък може и Мими, все едно на себе си съм я кръстила
А по въпроса за горивото - аз съм точно обратният вариант. Колата ми трябва да е винаги с пълен резервоар, най-малко до половината да има. Това чувство го развих, след като миналата година ползвах служебната кола - за някакви документи из града. Карах си аз, карах и после я паркирах пред офиса. На другия ден колегата дойде побеснял и ме овика, че съм ненормална и т.н. Аз мигах, мигах и накрая той благоволи да ми каже, че колата е била с празен резервоар. Абе, как ще е празен, нали я върнах, не съм я бутала до офиса??? А той - е, то ти е стигнало точно колкото да стигнеш обратно. Горкинкият закъсал на едно кръстовище, добре че наблизо имало бензиностанция, та приложил малко мускули. Оттогава - винаги гледам какво е положението с горивото, а откакто си имам кола - не се занимавам с техните коли, с гориво и т.н.

  Хи хи много се смях днес, моят красавец е Пижо /от пежо - скучно/, но пък за сметка на това сина ми му вика Бегачката, пък тя една бегачкаааа  
   А по повод на децата, моето редовно мрънка, че иска с автобуса, защото карал по-бързо от мен   Иначе получих задочно признание за шофьорските си способности от него, като беше на 2 и половина, качваме се в едно такси и той на първия светофар казва на шофьора "Чичо слез, икам мама кара"  

  А гориво зареждам в момента в който ми светне лампата, въпреки че има резерва

Девойки,
внимавайте, защото пекна слънце и нек`ви идиоти са излезли да карат по улиците. За един час две жени ми изправиха косата - едната се отцепи с газ от най-лявата лента, за да завие в някаква пресечка вдясно и обясняваше на останалите хора "Ама какво бе не виждаш ли че съм дала мигач". То хубаво, ама да го беше направила овреме, а не 5 метра преди пресечката. Да не ви разправям какви спирачки и какви ругатни отнесе.
Другата - на светофара е четвърта или пета кола за ляв завой и се учудва, че не може да вземе завоя още със светването на сектора. При което слиза и отива до колата пред нея и започва да крещи "Ма не виждаш ли светофара, ма!". Другата й обснява, че има три коли пред нея и няма как да ги прелети, още повече, че първата кола в това време чакаше да се изтеглят насрещните коли, обаче оная надрусана ли беше не знам, крещя, ръкомаха...
Аз седя зад тях и направо съм ей така  

Нашите коли още не сме ги кръстили, викаме им червената и бялата.
Мног мразя да зареждам,защото капачката е с ключ и все не мога да хвана цаката. а ме е страх да се доверявам на бензинджиите, защото някой не могат въобще да я затварят. затуй пращам мъжо, хем не давам аз парите, да не ме е яд. Не че не идват от общия бюджет,де

Donsita, и аз така два пъти не можах да се оправя с капачката, и моята е с ключ. Даже първия път пъна, ама пъна с ключа и по едно време, вече порядъчно изпотена и зачервена, чувам как някой се прокашля зад мен. Обръщам се - бензинджията ме гледа усмихнат и ме пита "Да помогна ли?", а аз взех да му обяснявам как заяжда и явно нещо не е наред. Пичът само с едно завъртане отключи и породи в мен чувство, че съм някакъв инвалид Вторият път тренирах пред нас, ама пак се притесних нещо, че имаше и коли след мен... На същата бензиностанция, същият мъж Пак любезен, пак помага... Този път дори не се засрамих, а се ядосах. Трети път нямаше, явно й хванах цаката на пустата капачка
А покрай историята на Трейси се сетих за един пресен случай. С моя приятел работим в една фирма. Сутрин след девет е почти невъзможно да си намериш място за паркиране на улицата. Една хубава слънчева сутрин намерих местенце за паркиране. Хууубаво си наместих колата. Качих се в офиса, а след 15 минути нашият ми звъни. "Абе, ти муцка, като има място и хеликоптер да паркира защо си спряла така?" Аз възмутена "Е, как съм спряла? Преди малко паркирах между две коли." Показвам се на терасата и гледам - пред мен място за половин кола, зад мен - за кола и половина. Явно другите не са паркирали като хората и аз изглеждах като някакъв олигофрен, който е паркирал като румънскии тираджия Върви после обяснявай. Следващият път ще си нося фотоапарат за доказателство

Колата ми е почти подготвена за зимата , само накладките за спирачките трябва да намеря, че са за смяна 

Учих се зимата на сняг да карам, ама сега ще ме е страх като завали, че ще ми е първа зима и сама  , даже мъж ми заяви, че ако натрупа много май няма да мога да карам колата, че е доста ниска.