Публикувана: 21 окт. 2009, 12:08 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2010, 00:21 ч.

как се научихте да готвите?

9 932
161
1

1
...
5
6
7
...
11
Всички

# 75 6 ноем. 2009, 18:25 ч.

Мнения: 89

Аз се научих, защото обичам храната bowuu

Като малка повече сладкишите, сега сякаш предпочитам салатки и предястия главно да правя, както и екзотики..

Първи опит - аз в 4- ти клас и решаваме да правим със сестра ми (тогава на 5 год.) сладкиш - изненада за родителите ни Simple Smile

)) бъркам яйца, захар, брашно, какао, чета рецептата и слагам да се "пече" без да включа фурната Joy

След 30 мин. решаваме, че е готово и почваме да си го ядем Joy

Та според мен ако имаш любов към храната и любими хора, за които искаш да готвиш, ще се научиш лесно bouquet

# 76 6 ноем. 2009, 20:00 ч.

Мнения: 3 499

Развеселихте ме с постовете си и най- вече мамите с "оризовите неволи". Laughing

Сега и аз се уча да готвя, признавам си, че съм с две леви Simple Smile

, е умея да правя разни неща, но по- прости... е и аз ще се науча, в практиката е истината. Иначе преди 3-4 г. бях на квартирата и ми се хапваше нещо готвено. Режих да си направя ориз с месо, но нито съм имала книга тогава под ръка да прочета как да го сготвя, нито съм звъняла на майка ми да я питам, ей така, каквото се получи това. Загрявам фурната, в една тава сипвам около 200 гр. ориз и 1-2 чаши вода, но си казвам "малко ми се вижда този ориз" и слагам целия пакет (500 гр.). Simple Smile

Досещате се какво чуде излезе, и на всичкото отгоре... бях забравила сол да сложа... Laughing

Извинявам се, че често досаждам с моите въпроси за разни манджи, но нали и аз трабва да се науча Laughing

# 77 6 ноем. 2009, 21:07 ч.

Мнения: 103

Цитат на: дядо хаджия в пт, 06 ное 2009, 16:26

Моят пък съвет е да готвите само когато сте в добро настроение и имате желание за това. И при малкото притеснение (дори и от недостиг на време) яденето усеща и почва да върти номера.

Много е вярно това, което си написала Grinning

Когато нямам насторение и трябва да сготвя, нищо не се получава, но когато съм в отлично настроение всичко е толкова вкусно и мъжа ми съм го свикнала, като не съм на кеф той си знае - хапваме навън Grinning

# 78 6 ноем. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 2 617

От майка ми, от баба ми, от леля ми съм "купувала" рецепти и идеи... не че става същото де, особено на баба гозбите бяха неповторими. Heart Eyes

По-късно и сама измислях разни манджи, на принципа "проба - грешка". Simple Smile

Сега вече доста рецепти и от Интернет използвам, благодаря за което на редовно пишещите тук. bouquet

# 79 12 ноем. 2009, 13:33 ч.

София / Виена
Мнения: 185

Научих се покрай бабите и майка ми.Още си спомням първия си кекс-без рецепта без нищо,започвам да импровизирам.Резултатът беше една изхвърлена тава+специфична смес по нея,която няма как да се изтръгне. Crazy

# 80 12 ноем. 2009, 13:50 ч.

София
Мнения: 3 761

сама
с книгите на мама
първо започнах със сладкишите,после с една мусака
така и не успях да готвя като мама- но мъжа ми няма оплаквания засега

# 81 15 дек. 2009, 00:47 ч.

la Città Eterna
Мнения: 375

И аз се научих сама покрай баба ми, защото имаше проклетия навик да готви в стаята си - или на малък котлон, или на печката на дърва, въпреки наличието на готварска печка в кухнята, която беше и на друг етаж. Та като се почнеше - донеси ми олио, върни олиото, донеси ми сол/ върни солта, донеси пипер/ върни пипера и т.н. откакто се помня винаги съм знаела точно как се приготвят всичките й манджи. Иначе моя първи опит беше около 4-5 годишна възраст с едни пълнени чушки и първата торта - на 7 години, когато сбърках крема и стана много течен Grinning

Оттогава чета много внимателно какво пише на опаковките... По книга трудно готвя, защото отвътре си ми идват бабините манджи, но понякога ползвам една за детска кухня или от интернет... Ама не ми е страст, по-скоро от немай къде го правя.... ако има начин да сготви някой друг, съм мноооого щастлива - поглъщам всякакви буламачи, стига да ми спестят времето за готвене и някой друг да ги забърка....

# 82 15 дек. 2009, 02:23 ч.

DE
Мнения: 971

Моя първи опит да направя компоти.
Напълних в буркани череши сложих захар, сипах вода и затворих бурканите.
И понеже беше топло на вън реших че най хладното място е във вградения гардероб в коридора.
Там висяха зимните дрехи,якета и палтата.
Та като почва след седмици едно гърмене,хвърчат капачки,тече една супа от гардероба не е за разправяне ooooh!

Ами те, бурканите, трябвало да се сварят... newsm78

.
Сeга знам но вече не правя компоти.
А това за готвенето,оЩте се уча.

Последна редакция: вт, 15 дек 2009, 03:09 от matze

# 83 15 дек. 2009, 11:33 ч.

Мнения: 914

Цитат на: matze в вт, 15 дек 2009, 02:23

Ами те, бурканите, трябвало да се сварят... newsm78

Стига бе, дори аз знам, че трябва да се варят!

# 84 15 дек. 2009, 13:58 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 566

Амии неволята учи!!!!

# 85 15 дек. 2009, 14:04 ч.

Мнения: 206

Записах се в ТОХ Laughing

# 86 15 дек. 2009, 16:23 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

От 15 годишна живея сама.
Нямаше начин, някак си Rolling Eyes

# 87 15 дек. 2009, 19:45 ч.

Мнения: 87

Аз все още не съм сигурна,че умея,но ядат го.Значи все пак прилича на нещо.Трябва много фантазия и това е.

# 88 15 дек. 2009, 20:40 ч.

Мнения: 876

Ами с желание се научих...винаги ми е харесвало. Няма да забравя изумения поглед на майка ми, когато се върна от работа, а аз на 9 годинки съм спретнала първия си кекс! Mr. Green