Спомени и сънища от Магреб - 21 нощи

не разбрах за кока колата какво й е особеното,4е да я няма! тука се закърмват с кока, поне наоколо кока се пие мин 1.5 на калпак,на ден! друго, някои дори не пият!при нас пък няма пепси, сега се замислих! поне не съм виждала! но, което ми е кеф,4е има лайт и 0 процента за диети4ните! явно, фирмите са си разделили ареалите на консумация!
дядо ,ти какво пи в тунис? от вината  и ракията, пробва ли ?

http://dnes.dir.bg/2009/11/03/news5318005.html
ето май за това лекарство ви питам! на база на едно цвете е!дано китайците спасят положението с ваксините!

МАРСЕЛИНКОВА
Ми то Пепсито- много сладко, по хубаво лайта. Че това сладкото колкото повече пиеш, толкова повече ти се пие. Аз като видя това и обръщам газирана водичка.

Аз алкохол не пия под каквато и да е форма. Взел съм една бутилка тунизийско червено вино, което ще използваме за ритуала на бъдни вечер.

Иначе Кока Кола е навлязла усилено на пазара и предлага почти всичките си продукти (даже май съм дал снимка на бутилка кока кола нали с арабския му надпис).

На вечерите ми направи впечатление, че масовото вино не беше одобрено от българите. После си поръчаха едно Сейнт Аугустин (и аз съм купил такова) и казаха, че било страхотно вино.

Ракията (боката) е 36^о, а даже май произвеждали и някакво уиски ама не съм сигурен. Иначе имат ликьор от фурми, но аз така и не го видях никъде.

Виж кафето го правят страхотно, чаят още по страхотен.

Невена - да уточня какво имам предвид пред налагане на латиницата от Франция - става въпрос за много силно лобиране за вкарване на берберския като втори официален език (е не от любов към тях). Аз съм на мнение, че трябва да имат право на това, все пак са болшинство и са народ, от който може много да се научи... интригата внесена в берберските общества е след арабизирането на магреба. можеха да си имат друг начин на развитие, може би по-добър от нашия. (а както и да е. а CERAM е Амазигски център за проучвания и изследвания - знам, че знаеш - просто се закачам, че не си си харесала превода   )

виждам, че вече са ви запознали с известни жени от арабско-ислямската култура. аз предлагам да ви запозная с една по-съвременна личност - жена от магреба. преди това да ви кажа нещо интересно за авторите от магреба - голям процент от тях пишат на френски, а след това се превеждат творбите им на арабски, а някои от известните писатели на разкази, пишат на перфектен арабски, но го говорят с трудност - нещо наистина интересно. Писателката Ахлам Мостаганми (Ahlam Mosteghanmi) пише на арабски (рядко пише пасажи на френски, които после се превеждат).
В 25-годишната си кариера А.Мостаганми е една от рядкото жени, продала толкова книги. Известна е най-вече с трилогията си, съдържаща: "Паметта на плътта", "Хаосът на сетивата", "Преминаващ през постелите". Тя е първата алжирска писателка, пишеща на арабски (жена писателка става въпрос).

През 1998г. тя получава наградата на името на Наджиб Махфуз (един от египетските носители на Нобелова награда за литература) за книгата си "Паметта на плътта". Книгата освен проблемите на алжирската битка срещу чуждото влияние след обявяването на независимостта, разказва и за чисто човешки и социални аспекти на живота. Когато получава наградата си, основната фраза, показваща значимостта на нейното творчество е "тя разкъса тъмнината на езиковото изгнаничество, на което колониализма осъди алжирското интелектуално общество."

Тя е от Константина, дъщеря на Мохамед Ал Шериф - борещ срещу колониализма, загубил двама братя през 40-те години, преследван от полицията, заради своята политическа дейност. Той бяга със семейството си в Тунис, където работи като преподавател на френски език. Така Ахлам е родена в наситена с политически страсти атмосфера няколко години преди Алжирската революция. Къщата им е била щаб квартира на алжирската съпротива в Тунис.

След обявяването на независимостта семейството се завръща в Алжир (1962г.) и се установява в столицата Алжир. Ахлам е изпратена да учи в първото арабско училище и се превръща в част от първото след-колниално поколение, което получава образование на родния си език (е, за берберите уточнихме, че не е така, но все пак...  ).

Поради тежко психическо заболяване на бащата, тя е принудена да започне работа на 18-годишна възраст като водеща в Алжирското радио. Първото предаване, което води е късно вечер и се казва "Въздишки", там именно тя показва поетичния си талант. Първата поетична антология, която издава е "В пристанището на дните" през 1973г. През 1976г. издава и "Писания в моменти на голота".

Тя напуска Алжир през 70-те и заминава за Париж, където се омъжва за ливански журналист и известно време се занимава само с майчинството си. През 80-те получава докторска степен от Сорбоната и публикува първата си новела "Паметта на плътта" през 1993г. В момента се издава 19-то издание на книгата, продадена в тираж над 130 хиляди. Следващите две книги от трилогията са издадени 1997г. и 2003г.

Всъщност според думите на самата писателка, нейната първа новела е посветена на баща й и на един от франкофонските алжирски новелисти Малек Хаддад (1927-1978 /лично мнение - струва си да се прочете и нещо от него/), който решава да не пише нищо на чужд език след независимостта, но това решение завършва с това, че той не пише нищо повече. Мостаганми казва за него: "Умря като мъченик на любовта към арабския език."

Книгите и излъчват носталгията на нещо, което е трудно да се опише... или всъщност се описва с една от двете арабски класически патриотични фрази на новото време: "Нацията, която живее в нас, но в която не живеем." (казано е за алжирските изгнанници, а втората фраза е за иракчаните "Всеки има родина, в която живее, само ние имаме родина, която живее в нас.")

Сега, живеейки в Бейрут, писателката изказва съжалението си от поколението, което след 130 години колониализъм не успя да изгради силна нация. Обвинена в прекалено разголване на интимната сфера на човешкото съществуване, тя е една изключително значима личност в арабското литературно творчество. Потомка на държава извоювала независимостта си с толкова много кръв и надежда.

Дано ви хареса и решите да прочетете нещо от нея.

Привет и    за всички които направиха темичката толкова интересна, благодаря ви, много неща научих от вас .




Хадил - каква е тази арабска подправка -раз ел ханут ? и дали може да се купи тук в София ?

Момичета някой знае ли нещо за Жълтурчето ? 

като изключиш рецептите с по 100 съставки (вкл. беладонна, калина, Испанска муха  ) стандартната (иначе всеки магазин си има свои съотношения) рецепта за 250 грама от тази смес (рас ел ханут) е: кардамом (в България известен повече като кардамон) – 10 грама, карамфил – 10 грама, канела – 10 грама, смлени люти червени чушки (чили) – 40 грама,  кориандър – 30 грама, кимион – 40 грама, индийско орехче – 20 грама, черен пипер – 40 грама, джинджифил - 30 грама и куркума – 20 грама.

Към тая подправка дето е от предния пост вероятно и един пожарогасител трябва да си носи човек. Нящо на люто ми бие.

Апропо тя в коя област на кулинарното изкуство се използва.

Привет другарчета! Днес ми е тъжен ден и само ви чета. На днешния ден трябваше да роди сестричката ми, но в третия месец се наложи аборт и така....
Хадилче, благодаря за интересните неща, които разказваш!   Интересно ми е, какво става с жената, която се е грижила за теб? Къде е сега и има ли семейство?
И още нещо да попитам Преди време ми попадна информация за Саудитска арабия и там, като любопитен факт беше отбелязано, че 40% от браковете се разтрогват до 3 години след сключването На, какво се дължи това и изобщо как се гледа на развода в арабските/мюсюлмавските държави? До колкото знам в Саудитска арабия няма създадени закони, а се позовават изключително на нормите в Корана. Или греша? А в Корана, какво е отношението за разводите?

на манджите, дядо! май по4ти няма манджа,където  дане се ръси, най-ве4е месни! като по4неш от кускус, яхнии, ....тн! обикновено в 4ервените яденета! ама то тунизиецът е предубеден към 4ервеното по рождение, от знамето до 4ервените бузи на булките ( от харисата!, да не си помислите,4енякой се из4ервява там!) и е месоядков!

БЛИЗНАЧКОВЧЕЕЕЙ
Ама ти удари във десетката със това червено винце и със тази вкусотия до него. Точно таквозинка си харесвам За Жълтуранчето много пъти сме питали и Белчето много отдавна не е писала И Албето. Какво стана със тези момичета......
ДЕДЕ- прав си от всякъде за тая подправка на Хадил
РАЛИ-буба.  Много съжалявам за сестричката ти....хайда пък като се възтанови пащ ще имат бебенце, ти и давай кураж, че някои жени изпадат във депресия след такова нещо.
ХАДИЛ- благодарско за поста. И верно бе Рали е права, какво стана със жената която се е грижила за тебе?

Божкеееййййй от тая хариса ша са изчерви чиляк нееее ами и огин ша почне да бълва. Хем нали бях предупреден да я не опитвам, ама викам бе чакай да видя кво му е лютото на туй чудо.

Интересно обаче, че някъде Хадил разправяше за хариса ама като местно ястие а не като лютив екзплоазив.

дядо хаджия, лютичко е! мисля, че има една по-сладка пропорция, ама има повече карамфил и канела, та аз не я обичам, но мога да питам в какви пропорции е.
рали буба, такива неща са тъжни, но винаги идват и по-щастливи дни - и ти ще си леля, та д видиш какво чудо е.

а за браковете и разводите. ако ми позволят по-запознатите с исляма, ще си позволя да отговоря като предварително да се знае, че не става въпрос за религия или политика, защото на мен ми е скимнало или ми е разрешено като всеобща любимка, отговарям на зададен въпрос. /ще ме прощавате за тона, прихванах от някого лека форма на "заядливка", ама мисля, че се лекува лесно  /

кхм, кхм.... да започнем лекцията. В исляма разводът е разрешен, но се счита за "най-омразното от позволените", т.е. не се гледа на него с добро око. При нас (в Ирак) като се подават документи за развод нещата могат да се проточат, за да се даде възможност на сума народ да се изреди да говори със съпрузите и да ги разубеждава (това, ако няма случай, в който нещата се решават много бързо - определени клаузи). А в СА има много разводи, защото имат огромен процент на уредени бракове, които се провалят с гръм и трясък и заради някои особености на народопсихологията там. за да не прекаля с коментарите и пак да приседна на някого.... всяко общество с много забрани (особено лишени от смисъл и обосновка) се изражда и тайно развива грехове, които иначе биха били по-малко.

У нас харисата е ястие с жито и месо, а у сирийците е сладкиш като басбусата горе-долу.
А за моята детегледачка - Зохра - тя няма деца, жива и здрава е и често се чуваме с нея.

Това карамфила верно там го бухат масово в местните ястия. У нашенско повече върви на сладкишите.

А представете си ся, както голямата ми мечта е да отида в Сирия и даде Господ да се сбъдне, сядам в някоя сладкарница да речем поднасят ми кафето и ми се носи някакъв сладкиш от заведението. Аз естествено веднага питам какво е това и сервитьора с невинно усмихнато изражение рецитира "Това е хариса". Мммдааа значи нали при спомените ми от Тунис предлагам вие да си представите какъв поглед ще извадя. Нали в първия момент изскача асоциацията за вулканообразен лютив вкус, после погледа ми зацепва отново на сладкиша и констатира, че нящо не мяза на онова за дето си мисля, след това отново поглеждач широкоусмихнатия келнер и накрая вече получавам поредната депресия от намаления си слух - щото естествената ми реакция е, че пак нещо не съм чул.

Благодаря ви Делтичка и Хадилче!
Тя не е от тия дето изпадат в депресии, но беше много желано бебче. Щеше да им е второ. Дано Господ им помага!
Ех, Хадилче аз си имам един племенник и знам, какво чудо е. Той е вече голям /на 12 е/. Спомням си, като се роди аз бях ученичка и колко пъти съм бягала междучасията да го видя А пък сега е едно диване и изобщо не дава да го гушна.
Дано не предизвикам нападки с моите въпроси, но за това изобщо не се замислих. Но пък от друга страна всеки говори според своята гледна точка, без да ангажира някой с мнението си или познанията. Защо трябва да се напада някой за начина по който мисли.