Познавате ли произхода си?

Всеки уважаващ себе си човек, трябва да познава произхода си. Моя е от  стар македонски род.

Коки, ами сираците? Тези, на които няма кой да каже от къде идват?
Силно се надявам сред тях да има и такива, които се уважават.

аз съм 1/4 сливналийка, 3/4 от Северна България. Знам си произхода до 1803 година по едната линия, по другите до към 1830-1850. Аз съм първата, която записва историята на рода, но имам възрастни роднини, които са я запомнили и са ми я разказали. Как се намират османски архиви?
Иначе имам познат, който знае рода си до 1704 година благодарение на архивите на католическата църква в градчето му.

От страна на майка ми знам много добре произхода си. Родът й е от Искърското дефиле. Имаме родословно дърво, което всъщност прадядо ми е направил като графика, а дядо ми актуализираше.  На всеки пет години правим и срещи на рода, на които се събират по 120-150 човека.
От страна на баща ми знам, че там е страшна смесица- прадядо турчин +прабаба гъркиня, прабаба словенка + прадядо българин- местожителство Стара Загора и околността.

Естествено, че в този случай, ако е кръгал сирак и изоставен в институция, където никой не му обяснява кой е и откъде е, говорим за доста тъжно положение. И, все пак искрено се надявам, да няма или да са по - малко сираците.

 
 Тава ,че някой е сирак, не означава ,че той е лишен от роднините си.
Помните ли репортажа за онова момче, което след като е излязло от дома за изоставени деца , разбира , че има да изплаща дългове на баща си.мисля , че беше по БТВ. Той беше доволен , че не е знаел до сега за произхода си. Е, има го и този вариант. Някои хора се мъчат цял живот да избягат от потеклото си, което разбира се е тъжно.

Всеки уважаващ себе си човек, преди да пльосне някоя глупост, трябва поне малко да се замисли. Сега всички, които не  са роднини на император Траян, да ходят да се гръмнат, или?

  Хеле ако не са от стар род, а примерно са имали наглостта да бъдат създадени чрез клониране в края на миналия век да речем .

Познанията ми свършват с роднините, които лично аз съм познавала. Родителите на баща ми се запознават на фронта. Баба ми- младо момиче от онази  бивша област на Унгария, която днес познаваме като Войводина, милосърдна сестра. Дядо ми- млад смугъл офицер, наше момче от Чирпан, баща му е бил бръснар и преди войната дядо му е помагал. За този си прадядо знам, че е бил набеден за фашист, защото го заставят да свидетелства срещу някакъв си друг, набеден за комунист, преди комунистите да вземат властта. Бащата на баба ми е бил дърводелец- баща ми си спомня за него с много обич и според него доста си приличат двамата. Баба ми има четирима по-малки братя и сестри, за които се грижи наред с майка си. Имат една снимка, подредени като аптекарски шишета, и главното - по ред на раждане. Стойката й е наперена, а погледът един такъв твърд и решителен.
Раняват дядо на фронта, и тогава тя се грижи за него. И пламва една любов.... такава, че след войната тя си събира куфарите и цъфва пред къщата му в Чирпан. После се местят в Стара Загора и заживяват в къщата, на чието място е бил построен блока, в който в момента живеем. Любовната им история беше публикувана в един Пловдивски вестник преди много години...естествено с доста преувеличения и украси.
Откъм майчина страна имам голяма доза Старозагорска кръв, родът на баща й е от Стара Загора. Емблематичен образ в този род е прабаба ми- известна като жена, която добре е познавала правата си, и нищо не е можело да я спре да воюва за тях. Чак дотам, че явно на моменти е било доста дразнещо   за тези, които предпочитат просто да сведат глави. Майка ми е малко като нея, борбена натура...Нейната майка, бабата на която съм кръстена е от едно село, отдалечено на 30 км. от Стара Загора. Не знам там наследници на кои племена са живели. Но тази жена е един от най-човешките хора, които някога съм познавала. За мен тя ще си остане едно олицетворение на християнството.

Чакайте малко сега, кой казва, че произход значи непременно благородно потекло. Разбира се, при някои обстоятелства човек няма как да знае потеклото си, но това няма нищо общо със себеуважението според мен. Така че недейте излишно да комплексирате темата.

Знам, че доста по въпроса знам, ама дали е баш тъй, не мога да знам.

Родът на баща ми е от Пиринска Македония.Имала съм пра-пра...дядо,който е бил войвода.От него тръгва и фамилята ни.
А родът на майка ми идва от Бесарабия.Аз съм си чиста българка 

Аз съм 100 % родопчанка  Все още имам живи пра-баба и пра-дядо, които скоро ще навършат 100 години, та те обожават да разказват за миналото.  Доста е интересно да ги слушаш 

Боили и боляри, минали през София - т.е. от Велики Преслав, Велико Търново и 1/4 потомка на цар Давид - като се убода, тече тъмносиня кръв Помияр, ама с родословие!

А лапето е 1/2 латино, та кашата е пълна

Знам, разбира се - Адам и Ева 
Щеше ми се да знам по-далеч от бабите и дядовците...