Здравейте имам нужда от вашето странично наблюдение и мнение. Историята е дълга ще се опитам кратно да я представя. От много време между нас няма диалог от доста много може би 3 години. В началото се опитвах да привлека внимание, в последствие ми писна и се отказах и започнах да си върша каквото мог и както мога и да не обръщам внимание. Помощ в нищо нямам нито в домакинство нито в гледане на дете в нищо всичкосама. Тичаш пазаруваш влачиш, готвиш чистиш до скоро и работех до 5 часа от там детето да се вземе от детска и то да се разходи ипрочие знаете. Не съм добра домакиня признавам не умея добре доста неща,но каквото мога го върша със старание. Сега съм бременна имах и контракции и помощ пак никаква дори някаква заинтересованост към мен няма. Вечно е уморен от работа и нищо не му се прави нито на разходка с детето ходи нито играе с него нищо. Идва яде и ляга пред тв.то уморен бил не можел нищо да прави. Обаче от време на време (преди по-редовно) ако съм забравила да изпера или простра аз не съм се грижила за него. Казах му че аз не съм майка му и колкото аз съм длъжна да поддържам дома толкова и той. Не е така той е уморен аз какво съм искала да си дойде от работа и да се хване да чистили? Дори чинията не си вдига от масата. Онзи ден даже при поредната забележка ми заяви ми да си намеря майка ли тогава като ти не искаш да ги вършиш нещата? Снощи не издържах от мн. време събирам в мен и обмислям и му казах доста неща включително,че искам раздяла и ще се оправя някак си. Отговорът ми добре. Казвам аз е да така е най-лесно добре и се отърваваш вместо да се постараеш. Не аз съм била виновна аз не съм говорела с него, аз съм отблъсквала. Аз с контракции и едвам ходя от болки в таза пускам прахосмукачка и си охкам, а той си седи най-непоклатимо и най-много да каже ми почини си после пак. Ох много неща има,но ще стане дълго.Онзи ден му казвам трябва да ми занесеш болничния (детето е болно и не ога да мръдна) отг - ее там къде да спраа ама троснато. Трябва да напазаруваш ее точно сега ли няма да е сега утре ще е сега не ми се ходи. Все такива неща.
Кажете ми аз ли не съм в ред,че искам внимание, разговори диалог и помощ в семейството? Не пие не бие парите в къщи носи, това трябва ли да е причина да не се разделям с него? Объркана съм и не знам дали не преекспонирам нещата като се сетя колко по-тежки случаи има и почвам да си мисля дали пък моето не е нормално а аз да живея с някакви измислици за идеално семейство?
Като искам да говоря с него не признава вината си все го изкарва на ти си виновн, ако ти не правеше еди си кво и аз нямаше да правя еди си какво. то и снощи казвам му не може да ми глидаш,че не мога да ходя и нищо да не пипнеш, а после защо не си го свършила. Отговорът ми аз не съм видял,че не можеш да ходиш. Извадете си извода колко ме гледа как се чувствам и как кривя като патица. Бил ми влизал достатъчно в положението с това,че не ми правел забележки че не била пусната прахосмукачката,че не било избърсано прах. Само ходи и констатира какво не било чисто,но не хваща да опраи все аз.
Много дълго стана може би объркано, защото самата аз съм объркана и се нуждая от съвет и подкрепа. Страх ме е много мее страх. Детето го обожава въпреки,че той не му отдава заслуженото като родител според мен. Страхувам се за психичното му състояние на малкият, за това ще се справя ли сама и с толко малко доходи и две деца.Умирам от страх и няма на кого да кажа дори на родителите си ще ги съсипя а майка е болна. Домът е мой поне покрив имаме.
Кажете ми аз ли не съм в ред,че искам внимание, разговори диалог и помощ в семейството? Не пие не бие парите в къщи носи, това трябва ли да е причина да не се разделям с него? Объркана съм и не знам дали не преекспонирам нещата като се сетя колко по-тежки случаи има и почвам да си мисля дали пък моето не е нормално а аз да живея с някакви измислици за идеално семейство?
Като искам да говоря с него не признава вината си все го изкарва на ти си виновн, ако ти не правеше еди си кво и аз нямаше да правя еди си какво. то и снощи казвам му не може да ми глидаш,че не мога да ходя и нищо да не пипнеш, а после защо не си го свършила. Отговорът ми аз не съм видял,че не можеш да ходиш. Извадете си извода колко ме гледа как се чувствам и как кривя като патица. Бил ми влизал достатъчно в положението с това,че не ми правел забележки че не била пусната прахосмукачката,че не било избърсано прах. Само ходи и констатира какво не било чисто,но не хваща да опраи все аз.
Много дълго стана може би объркано, защото самата аз съм объркана и се нуждая от съвет и подкрепа. Страх ме е много мее страх. Детето го обожава въпреки,че той не му отдава заслуженото като родител според мен. Страхувам се за психичното му състояние на малкият, за това ще се справя ли сама и с толко малко доходи и две деца.Умирам от страх и няма на кого да кажа дори на родителите си ще ги съсипя а майка е болна. Домът е мой поне покрив имаме.
Майка, жена = слугиня в неговия закостенял патриархален мозък. Пфу, аз бих го изгонила и се развела веднага. 
Намери начин да направиш някакви промени, явно с приказки не става, със сръдня също. Мисли вариант поне да помага малко от малко. Постепенно ще свикне, иначе ще гледаш три деца вкъщи и ще се превърнеш в слугиня. Но се иска упоритост. И започни да учиш децата си да ти помагат още щом започнат да се усещат на кой свят живеят. Но заради едни чинии и прахосмукачка да се разведеш, според мен, не си заслужава. Тук почти всички сме разведени по една или друга причина, с по едно или с повече деца, на никоя от нас не й лесно да се оправя сама. Не ти пожелавам да влезеш в нашия отбор. 
Не бих бутнала нищо повече. И съм го правила, ама по други причини - седмица и половина не измих чиниите, седят си, мухлясват, аз нехая. Дума не обели, взе си столче и седна да ги мие. Аз си мисля, че много си го разглезила тоз твоя мъж. Ако сам не се сеща - поставяй му задачи. Казваш, че си уморена и лягаш - нямало вечеря, да се оправят - и той е родител.