Докторантурата

На мен лично качествен анализ ми звучи двусмислено в изречението, в което го замених с квалитетен, затова използвах чуждицата.

Преди за заменяте/използвате някоя побългарена дума, се уверете за нейното значение;
"Качествен анализ" на български език означава "Quantitative analysis".

Принципно сте права, но всичко тръгна от там, че някой иска друг да му свърши работа срещу заплащане, на която ще се базира целият принос на дисертацията.  Та в този случай ще е много интересно как докторантът ще обясни тази глава от дисертацията си, как ще опише методите, по които са получени резултатите и спецификата, която пораждат тези методи. Как, аждеба, ще се изправи и ще каже "тази глава не съм я правил аз"?!
Едно е да потърсиш помощ и някой да ти покаже как стават нещата и да си ги свършиш сам, а съвсем друго е да ги свърши друг.  Щом става дума за дисертация, значи личният принос ще е водещото. Тук две мнения няма и това ясно е посочено в "закона и съответните правилници" (да не ги изписвам с целите им дълги имена).
Ама то и баба ми може да събере социологическа информация, например, като знае правилните въпроси, но може ли да изведе резултати и да направи обобщенията?
Не съм съгласна с Вас относно неграмотността.  Да, не пишем перфектно, но да сме неграмотни.... Аз, като чета документ, написан от човек с висше образование, и видя колко е зле писмено (личи си явното незнание), винаги поставям под съмнение и останалите му компетентности. Също така, първата думичка, която ми изниква е "немарливост". Когато си немарлив към езика, нещо много важно и нещо, което те представя пред четящата аудитория, то ти вероятно си такъв и в други неща.

Няма логика quantitative, от quantity, количество, да се превежда на български като качествен, а не като количествен анализ.

Може би в твоя ограничен опит точно така изглеждат всички дисертации, само че в различните области и системи съществуват много и разнообразни начини да се прави изследване, с което докторантът да защити степен. Ей отдавна не бях се ядосвала така на постове във форум.


Всъщност, Кати, точно така се прави научно изследване по социолингвистика или диалектология. Събират се данни за честота на проявление на езиков феномен или черта. И това се прави точно, като отидеш в определено място, където се говори даденият езиков вариант, и се събере информация за честота на проявата при определени характеристики на носителя. Само че това не е експеримент. Не всяко изследване е - или трябва да бъде - експериментално. Езиковите изследвания обикновено са дескриптивни и за тях не е необходимо да владееш кой знае какви статистически похвати извън елементарната дескриптивна статистика. Затова и лингвистите обикновено не се обучават на по-сложни методики и когато им се наложи да прилагат такива, защото им е хрумнала особено оригинална идея за изследване, е съвсем нормално да потърсят квалифицирана помощ.

Интелектуалният труд в случая е да се построи изследването и да се избере подходяща методика за събиране на валидни данни, както и да се изтълкуват тези данни. Пак повтарям, че обикновено не става въпрос за експериментално изследване, в най-добрия случай е псевдо-експериментално дескриптивно, защото при хора, извън медицината и фармацевтиката, истински експерименти не се правят. Да, мога да си построя изследването, и да, когато го правя, особено ако е сложно, задължително се консултирам със статистик, който да каже дали съм избрала правилно представителната извадка и анализите. Да не говорим пък за това, че е добре някой с много опит със статистическия софтуеър да наблюдава и там, защото SPSS може да е елементарно, но R не е. По същия начин колегите, които използват fMRI за езикови изследвания, се консултират с невролози, защото методиката не сме я измислили ние езиковедите и е хубаво някой да следи дали правилно я прилагаме, колкото и курсове да сме минали преди дисертацията. Изследването пак си е наша идея, събирането на данни пак ние го правим, интерпретациите пак са си наши.