Докторантурата

и аз съм на твоя хал. зачислиха ме на 19 февруари и направо си скъсвам....да не казвам кое. една буква не съм прочела, нито написала....

Е, вие за къде бързате? Аз по индивидуален план ще започвам да търся материали чак октомври-ноември. До тогава са ми минимумите. Зачислиха ме и в 1 катедрен проект и ще ми се броят няколко публикации. Чета си спокойно за изпитите и това е. И без това ми дадоха чисто нов въпросник за първия минимум и има бая да си почета до средата на юни. Аз и да почна да пиша сега, след 3 години в моята област всичко ще се е изменило...няма смисъл просто да бързам чак толкова. Имам вече тема, одобрена на факултетен съвет.
Научната ми ръководителка е готина и печена, но изобщо не е запозната с процедурите, през които трябва да мина. Първи докторант съм й.
В Свищов докторатите сме толкова малко - 18 редовни докторанта, направо ви се чудя на 120 прием. Между другото декемврийския прием (когато и аз влязох) имаше места за 12 редовни докторанта, а сме приети само 3.

П.С. Вторият ми минимум щял да бъда в конкретиката на темата, която съм си избрала - CRM системите, а не по език. При нас така се процедирало.

Направо ме засрамихте. Аз всичко съм зарязала, все не успявам да си седна на парцалките и да понапиша нещо ...   

Момичета, не се стресирайте излишно Е, на всички са ни различни специалностите, индивидуалните планове, организацията, но определено не мисля, че има нещо кой знае колко притеснително, ако досега не сте написали нищо. Аз също не съм, съвсем доскоро нямах дори одобрена тема , а и, така или иначе, сега ми предстоят минимуми, рецензии на дипломни работи, евентуално една публикация и по възможност участие в български научен форум, да не забравя и евентуално малко семинари със студенти следващия семестър. При нас обаче (в моя факултет) имаме кредитна система, която е невероятна глупост, според мен, и до сериозна работа по дисертацията се стига едва след като сме взели няколко избираеми курса, участвали сме в административна работи (преводи и пр.) и изобщо, дисертацията се отлага някъде за втората-третата година от докторантурата... По тази причина вероятно повечето докторанти не успяват да защитят в срок, но това е положението, нямам особено много възможности, освен да се адаптирам. Но, така или иначе, ако не ви товарят с подобни всевъзможни странични задачи, дори да започнете да четете и да пишете сериозно към края на първата година, мисля, че ще се справите без проблем.

Между другото, имам един въпрос, който ме вълнува от известно време и не намирам засега категоричен отговор - как стои въпросът с трудовия стаж по време на докторантурата? В Правилника на СУ пише, че периодът на докторантурата вече не се приема за осигурителен, а само за трудов стаж. В нета обаче срещам и мнения, че вече не се признава и за трудов стаж (откакто докторантурата е приета за образователна степен) , та ми стои като въпросителна това, някой да знае нещо повече и по-категорично?

Трудов не е, осигуровки внасят само за здравни, не и за пенсионен фонд, така че сме прецакани откъдето и да го погледнеш.

Какво мислите за протеста днес?

Zanda, мерси за инфото Прецаквацията е пълна, но това е - ще се мъчим в името на науката

За протеста днес - подкрепям го, естествено, това правителство откакто е дошло на власт, само орязва и без това оскъдния бюджет на Алма Матер. Разбираемо е, министърчето е ректор на НБУ, но личното му отношение към СУ, струва ми се взе да прекрачва всякакви граници... Изобщо за министъра не знам какво да кажа, то едно ли е... Като се имат предвид и поправките в закона, които смятал той да разпише лично , т.е. тези, които засягат докторантурите, просто коментарите стават излишни. Чакам с нетърпение "експертите" на ББ да сдадат постовете си... Кой знае какво още ще измислят хората от бизнеса, за които думи като духовност, култура, интелектуално богатство очевидно не значат нищо, след като не могат да бъдат измерени в пари.

На мен пък не ми харесва и порядъкът в СУ.

Що за ръководител може да бъде човек, който през всичките тези години така и не оправи положението на своите колеги. Може ли асистент да взима по-малко пари от учител? Може ли да се бавят изплащанията на хонорарите с месеци? Аз досега за втори семестър не съм получила нито лев, а краят наближава. За мен това е подигравка. Изглежда че никой не го е грижа колко труд полагат хоноруваните преподаватели, които всъщност крепят университета да не се разпадне.

Може ли подобни подигравки и със студентите, които трябва да си платят веднъж в семестъра таксата в срок, а през този срок някакви си дърти бюрократки касиерки не си седят на гишеата и 1-2 само обслужват хиляди хора?

Може ли докторантките, които често са вече на възраст и със стаж, ако забременеят и родят, да не могат да ползват нормално майчинство, нито да им бъдат изплатени еднократно поне парите, които се дават на студентките (около 2400 лв). Може ли човек да чака някой да умре, за да продължи нагоре по кариерната стълбица?!

Може ли изобщо да няма наука - да няма бюджет за каненето на чужди специалисти или ако има, той да не бъде усвояван. Може ли до такава степен университетът да се ръководи абсолютно непрозрачно и неясно.

Не се дава възможност за елементарен достъп до информация - на мен ми се е случвало да търся къде се провеждат дадени часове и просто да не мога да открия нито кабинет, нито програма. Програмите, ако изобщо ги има, висят в Ректората на тайни скрити места, където трябва да си магьосник, за да ги откриеш.

А какво да кажем за номерацията на кабинетите?! Как е възможно и при наличието на карти проходът към най-горния етаж да бъде или 70 см широк и тъмен или да бъде затрупан с всевъзможни боклуци, неприветлив и неподдържан. Защо последният етаж, където има редица катедри, изглежда по този ужасяващ начин?

Имам твърде много въпроси около административното обслужване и устройството на университета, но факт е, че съм просто възмутена как старият ректор така и не оказа подкрепа на учителите в тяхната стачка, надявайки се да го отмине и сега този акт на безумие се връща като бумеранг върху главата на новото управление. Мълчахте, господа, а аз бях тогава от учителите и ми се късаше сърцето, като не видях на трибуната да се изкаже нито един учен, писател, интелектуалец, актьор или друг човек на изкуството. Оставихте ни да загинем, сега ревете. Нищо че сега съм тук, в университета, но още не мога да простя за тогавашната импотентност и пряко смятам, че е наследена и сега. Никой не е виновен за хала на СУ, освен управляващите го. Никой министър не би успял да го съсипе, дори и да е мениджър като Игнатов, ако самото СУ не беше компрометирана институция.

Боли ме, защото съм плод на образованието на СУ и смятам, че с години се дискредитира името на институцията от неумело управление. Та въпросът е - не е ли време неумеещите да се приспособят към едно по-активно и мениджърски ориентирано бъдеще да си вървят където им е мястото?

Zanda, сигурна съм, че всеки един от нас, който е плод на Алма Матер и който се вълнува от болките му, няма как да не застане зад думите ти, както заставам и аз. Лошото е, че аз не виждам особена светлина в тунела, а и мисля, че натискът и по-скоро рестрикциите от страна на министерството само ще досъсипят институцията, наречена СУ

Просто ме засърбя и няма как да не се разпиша в тази тема. Преди малко повече от два месеца защитих дисертация. Всички, които са минавали по този път знаят за какво става въпрос. Както казва моя научен ръководител: разбираш, че си готов, когато вече ти е толкова втърснало от четене и оправяне на грешки, че не искаш да си гледаш труда.
Писах тази дисертация пет години и половина, като през това време родих две деца (така че общо станаха три), а в последната година и половина - точно, когато беше най-трудно ходих и на работа. Като се замисля, ако не бях почнала работа едва ли някога щях да си напиша дисертацията. Много е важно да имаш правилната мотивация. Странното беше, че когато почвах докторантурата си  нямах почти никаква идея за какво ми е и беше почти само от любов към науката , а в края на писането бях в такъв период, че се оказа изключително важно да защитя от професионална гледна точка. Тоест нещата изведнъж направиха смисъл, който в началото изобщо не виждах.   Така че - дерзайте. Определено това не е губене на време и практическата полза е повече от реална, особено ако човек е достатъчно активен ....

Здравейте, съжалявам че така нахълтвам в темата ви ! Не успях да изчета всичко, но много бих искала да попитам има ли някой да прави или вече да е защитил дисертация в чужбина (Америка или западна Европа) ? Много се чудя на къде да се ориентирам и дали има смисъл изобщо. Ще съм благодарна за всякаква информация относно кандидатстване, стипендии и т. н.

Аз моята си я защитавах в България, но в чужбина правих една съществена и огромна част. Сега знам и вариантите по които мога да кандидатствам и за доктурантура в чужбина и за пост док. там, НО само за моята наука (занимавам се с химия). Така че според мен трябва да търсиш инфо основно по специалности.

Всъщност се изказах неподготвена   ...сайта който предлагаше PhD позиции в англоговорящите страни е станал платен и сега не мога да съм сигурна дали дава достатъчно инфо.

Според мен има смисъл, защото в чужбина всичко се организира по-лесно и остава само да имаш желание да работиш. Стипендиите са различни за различните университети (поне преди 5-6 години беше така). Дори по една и съща европейска програма, различните страни отпускаха различни средства. Някои достатъчни за пълна издръжка в съответната страна, че и остават, други не. Трети достатъчни за стандарта на една страна, но недостатъчни за друга европейска държава.

Колеги, имам един въпрос към докторантите в СУ - имате ли представа дали рецензиите на дипломни работи/магистърски тези ще се заплащат през тази сесия? Въпросът ми е свързан с прословутите 40+ антикризисни мерки на СУ, не съм наясно дали сред тях е и отпадане на заплащането на докторантите за изготвени рецензии? Най-добре е да питам във Факултета, но не ми е особено удобно, затова се обръщам към вас.

Здравейте, има ли някой, който е записал или вече е завършил докторантура по химия. Мисля да кандидатствам тази година и ще съм благодарна, ако намеря някой с който да споделяме опит. Благодаря предварително!

Аз съм инжинер-химик, ако това те устройва 

Я да използвам да попитам защитилите, кой отпуска "докторските" след получаването на дипломата? И при какви условия мога да ги получавам? Трябва ли да работя към ВУЗ-а/научния институт, където съм защитила?

Proletina, за каква химия става въпрос? Майка ми се занимава с органична химия и има представа за докторантурите в тази област.