Докторантурата

Момичета, нито стипендиите са важни или по-точно не са те най-важните, но съществуват реални проблеми пред всички, които иската да станат докторанти. Например задължително преподаване (което не се и плаща), но невъзможност да се придобие трудов стаж.

Ако човек наистина си е поставил за цел да се научи, да ходи по обучения, да участва в конференции, да изследва, пише и публикува, на него наистина му трябва социална и материална защита. Това не са леви искания, нито битовизми. Това е реална необходимост от промяна. Не може като докторант да родиш и да не получиш дори парите, които взимат студентите - около 3000 лв (една девойка ги осъди и веднага след това промениха правилата, така че окончателно да не се признават тези пари). За отглеждане на дете ти се полагат 100 лв социални помощи, а много от докторантите, които познавам са с десетгодишен стаж. Не може да няма възможност за прекъсване на докторантура, ако не влизаш в трите направления по устава - бременност и раждане, болест, отглеждане на дете. На мен ми се случиха ужасни неща - почина майка ми, загубих дете, баща ми падна и е с две мозъчни операции, съответно аз съм болногледач на 24 часа повикване. И това в най-кратко време, а аз нямах право да прекъсна.

Има много, ама много сериозни проблеми, които трябва да се поставят пред ръководствата и да се борим за статута, който да се промени. В момента докторантите в СУ имат само задължения, без никакви права. Аз вече съм отчислена, но ако се подеме инициативата с удоволствие ще участвам и в кръгли маси и в каквото е необходимо, защото положението е нетърпимо, а кариерно развитие просто няма.

Това не е мое разбиране, а мое обобщение на дискусията, която вече беше проведена в тази тема. Внимателното четене на постовете на другите също е въпрос на уважение.

Пред кого точно популяризираме науката, ако си обсъждаме темите на дисертациите си с други анонимни докторанти в "Клюкарника"? Риторичен ми е въпросът.


Със Занда съм много съгласна, но не съм български докторант и затова не влизам в дискусии по организацията и законовата база на българските докторантури. (Занда, моите съболезнования!)

ianajar, може въпросът ти да е реторичен, но ако тази реторика следва да възпре говоренето ми, ще я подмина. Едно от важните ядра на изследователския ум е диалогичността и аз държа да я има. Не ми пречи, че темата е в "Клюкарника"; това обстоятелство не нарушава ничие "ниво", авторитетът ни не намалява. Той не намалява и когато споделяме темите си. Моята е (беше, защото съм защитила) върху българската възрожденска поезия. Ще се радвам, ако открия допирни точки с някого, макар и от "Клюкарника", който очевидно те притеснява.

За правописа: твоето обобщение е едно, моето е друго; чела съм внимателно предишната дискусия, но това не ми пречи при поредния потресаващ пост в правописно отношение да се включа отново. И ще се включвам винаги, когато има актуален материал. Защото съм се нагледала на неграмотни докторанти. В наблюдаваните от мен случаи неграмотността е вървяла заедно с липсата на аналитични способности. Но ще ти призная, че ако ми се случи да срещна човек, който правописно е зле, но иначе е изключителен, гениален, ще му призная способностите. До този момент обаче не ми се е случвала такава среща.

Всъщност, като се замисля, включването ми сега беше провокирано тъкмо от поста на ianajar за стипендиите, за главния акцент върху тях; даже намерението ми бе да я подкрепя в това преекспониране на финансовата страна (поне така аз разбрах поста ѝ). Но явно се случи друго.

Със Зинаида съм съгласна за проблемите тук. Те не са обаче само финансови, а са във всевъзможни насоки. Много сериозен е кариерният въпрос. Особено това, че пенсионират асистенти без докторат (тук проблемът е двоен - хем не защитават, хем си стоят до пенсия асистенти заради това и не се развиват), а не назначават хора, които успешно са защитили. Има стотици такива случаи: успешни докторанти с успешно защитени дисертации, които искат да продължат да се развиват в научната сфера, но не ги допускат. А същевременно в университетите преподават асистенти без докторат. Има академични лица, които от години нямат публикации. Има такива, които се хабилитират с глупости... Ужасно много проблеми.

Извинявам се за дългия пост. 

"Авторитет"? 

Клюкарникът нищо не ми намалява на мен лично. Просто шансът тук да попадна на хора, с които да проведа смислена дискусия по вълнуващи ме изследователски въпроси, е минимален. За тази цел си имам професионални форуми. 

Когато някой пише по въпроси, които не ме вълнуват, просто го прескачам. Така че няма защо да си правя труд да спирам на някого риторическите пориви. Моето разбиране на тази тема тук е, че това е място, където докторантите си обсъждат наболели и широко разпространени проблеми и си задават въпроси с практическа насоченост. Като се има предвид, че пишещите тук са от всевъзможни области, направления и географски райони, не е странно, че общите проблеми са именно битовите. Мен това не ме възмущава и не възприемам въпросите, свързани с пари, като принизяващи за нашите толкоз извисени умове. Аз също ям.

П.П. Моите наблюдения са, че в медицината, естествените и техническите науки е пълно с изследователи, скарани с правописа. Не им пречи да анализират ДНК, като гледам. От друга страна, аз не мога ей сега веднага да кажа какво точно беше логаритъм, пък това също ми беше част от средното образование и съответно дипломата. Така че не скачам на правописни грешки толкова. Давам си сметка, че и аз съм неграмотна в някои неща, дето би трябвало да ги знам.

Темата за правописа беше една от възможните, които поставих. Тя безспорно е важна, но ако искаш да се говори за друго, действай.

Ти обаче не искаш да споделиш темата си, защото това било "Клюкарникът".

Не искаш да вземеш отношение по въпросите, поставени от  Zanda Ksurik, защото не си в България.

За какво тогава искаш да говориш? Да спориш с мен?

Едва ли аз съм твоят враг и едва ли би имала полза от реторическото ми преборване (за което впрочем нямаш сили   ).

Далеч по-интересно ще ми бъде, ако споделиш нещо за докторантурите в страната, в която си. И щом за теб битът е така важен (не влагам ирония), разкажи как се справяте там.

Постоянно поставям въпроса за кариерното развитие. Срещате ли проблеми с академичните назначения (ако изобщо сте избрали развитие в тази област)?

Аз ще се включа по последния въпрос. Познавам около 15 успешно защитили докторанти, включително мъжът ми през последните 2 години, и нито един от тях няма работа. Става въпрос за хуманитарна специалност - история и археология. Въпросът "срещате ли проблеми с академичните назначения" си е направо смешен в този случай. Мен мен дразни това, че все още в БАН съществува длъжността "проучвател", което дава право да се назначават хора без докторска степен и без конкурс. А защитилите докторанти кучета ги яли. Ако нямаш връзки със съответните важни хора нямаш никакъв шанс.

Аз си говоря по темите, които ме вълнуват. Просто не говоря по темите, които явно тебе те вълнуват и ми е безразлично, честно казано, какво на теб ти е интересно. За докторантурите и научната работа тук съм писала вече в темата, не виждам причина да повтарям, само защото ти си дала тон за песен.

Темата си няма да споделя, защото с един Гугъл всеки веднага може да извади по нея името, университета и домашния ми адрес. Наистина ли имаше нужда да го напиша това, ти не се ли сети?

Академично назначение в България аз не бих имала. Специалността ми се преподава само в два университета, за да получа докторска степен трябваше да си напусна асистентското място в единия от тях. Другият е СУ. Назначение като щатен асистент там? Ха-ха.

Това в какъв смисъл го казваш? Не ти е харесвала идеята да си щатен асистент в СУ? Или е трудно?

Е много ясно за какво го казва - ха-ха, как пък не, за тази заплата. Разбирам я, честно. И аз бих се възползвала, ако имам друга по- добра възможност.

За това говоря и аз. Моят мъж също е историк и се сблъсква с този проблем. Успешно защитил, с многобройни публикации и академични изяви. Същевременно в неговата катедра масово асистентите са без докторати (даже всички бяха, едва наскоро една дама защити). Голяма част от назначенията се правят по съвсем неакадемични критерии.

Заплатата е смешно малка, това няма кой да оспори. Въпросът е, че и при тази смешно малка заплата достъпът е доста труден. Поне за някои. И прагът не винаги е свързан с академични критерии.

П.П. Като се замисля, не всички остават с тези малки заплати. Например по проекта "Университетски комплекс по хуманитаристика" са взети милиони. Наистина, някаква част от тях са за реални, обективни нужди на проекта, за стипендии също. Но има немалко средства, отделени за командировки и пр.

В смисъл, че в "моята" катедра там за последен път беше нает щатен асистент през 1998ма. Оттам нататък всички са на хонорар. Петнайсет години на хонорар. Заплатата изобщо не знам каква е, надали е по-различна от тази, която аз получавах, плюс там нюню надбавките за ценз при докторска степен. По мое време надбавката беше пет лева, сега колко е - 20?

На различните места надбавките за докторат са различни: при мен е 40 лв. Казвали са ми, че в Пловдив е по-голяма. Там за голям докторат получават към 500 лв. допълнително. За малък не помня как беше.

Аз напуснах преди 11 години, тогава навсякъде заплатите и надбавките бяха еднакви. Не че сега бих се върнала - както казах, без работа ще съм.

Парите от проекти как ви увеличават заплатите точно? Да, плащат за консумативи, книги и командировъчни, то това им е целта, но командировъчните деца не хранят.

Нали преди 2 год. излезе закон, че асистенти без докторат, трябва да защитят до 4 г. Иначе губят мястото. Този проблем ще се реши след 2 години някъде, тогава всички асистент ще са доктори, но проблема с щатните "проучватели" в БАН, не знам кога и дали ще се реши.