Какво мислите за жените, които решават да останат без деца?- Не ги разбирам, но нищо не мисля. Те пък може би не разбират мен.
Всеки си взима своите решения в живота.
Всеки си взима своите решения в живота.
- Публикувана: 24 окт. 2009, 13:48 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2009, 16:56 ч.
какво мислите за жените, които решават да останат без деца?
Мисля, че е доста просташко да се коментира нещо толкова лично.
Доказателство - всички теми по въпроса в този форум.
Доказателство - всички теми по въпроса в този форум.
На мен ми е странно, но това е защото аз имам деца и не мога да си представя да нямам. От друга страна, нямам навика да се бъркам в чуждите решения и дори и да ме учудват на моменти, то това си е мой проблем, не техен. Но ако ми поискат мнението, давам го и не виждам причина да твърдя, че разбирам нещо, което хич не разбирам.
Факт е обаче, че има хора, които не стават за родители и е похвално, че някои го осъзнават навреме, преди да е станало късно.
Факт е обаче, че има хора, които не стават за родители и е похвално, че някои го осъзнават навреме, преди да е станало късно.
Аз мисля, че точно у нас личните граници нищо не значат и не е лошо малко хората да си ги уважават ...Всеки се чувства в право да навлиза смело и да задава въпроси от сорта на " Кво става, работите ли, работите ли, ъ", с последващо намигване, дори полу-познати хора. Ако 9 месеца след брака няма бебе задължително се пускат слухове за 'здравословен проблем', който със сигурност се премълчава зад ' не сме решили още" или " не искаме".
Мен ме срещат почти непознати съседки в София, с чиито синове сме били в основното училище и загрижено ме питат " А няма ли бебче още, милата....., ама изследвали ли сте се "... Да не говорим, че в лицето ми са казвали най-отвратното нещо " Е, на вас какво ви е - ни дете, ни котЕ"....
Мен ме срещат почти непознати съседки в София, с чиито синове сме били в основното училище и загрижено ме питат " А няма ли бебче още, милата....., ама изследвали ли сте се "... Да не говорим, че в лицето ми са казвали най-отвратното нещо " Е, на вас какво ви е - ни дете, ни котЕ"....
Нямах предвид навлизане в нечие пространство, а без притеснение една жена да заяви какво иска. Щото сега има жени, които заявяват, че искат да станат майки и започват процедури по ин витро, и биват уволнени. И други, които казват, че не желаят ангажимента на майчинството и биват заклеймявани с имена най-страшни! Правото на избор е лично право на всеки, но никой няма право да осъжда чуждият избор.
Мисля, че са си направили избора. По-добре без деца, отколкото да родят нежелани деца. Разбира се това е само един от вариантите.
Имам три приятелки, които съвсем съзнателно са избрали да нямат деца. Разбирам ги и подкрепям избора им, определено не ме притеснява. Не смятам, че всяка жена е способна да бъде майка и не виждам нищо лошо в това.
Имам три приятелки, които съвсем съзнателно са избрали да нямат деца. Разбирам ги и подкрепям избора им, определено не ме притеснява. Не смятам, че всяка жена е способна да бъде майка и не виждам нищо лошо в това.
Нямах предвид навлизане в нечие пространство, а без притеснение една жена да заяви какво иска.
Това смея да твърдя че е мисията невъзможна, особено, ако трябва да се разчупва толкова огромен стереотип ( Жената е родена да бъде майка).
Имаше една жена, която се осмели ( в Щатите) да признае публично, че обича мъжа си повече от децата си, и я направиха на луда. Тя написа книга.
Да кажеш че не искаш деца у нас означава да бъдеш обвинен в егоизъм, за начало.
После дори да го кажеш, 80% от хората няма да ти повярват, а ще си кажат " Абе те не могат, ама не искат да си признаят"... и т.н.
Нямах предвид навлизане в нечие пространство, а без притеснение една жена да заяви какво иска.
ВсъЩност не мисля ниЩо нито, за жените , които искат да имат деца, нито за тези, които не искат...
Уважавам мотивите и на двете групи....
Напълно достатъчно ми е да съм наясно с моята си позиция по въпроса дали искам или не искам да имам деца....от там нататък, всеки е свободен да има своята...
Това, което обаче често ми прави впечатление напоследък във форума , че българите сме станали(а може и винаги сме си били такива)нетолерантни към чуждото мнение, все ни се иска останалите да започнат да мислят като нас....
Уважавам мотивите и на двете групи....
Напълно достатъчно ми е да съм наясно с моята си позиция по въпроса дали искам или не искам да имам деца....от там нататък, всеки е свободен да има своята...
Това, което обаче често ми прави впечатление напоследък във форума , че българите сме станали(а може и винаги сме си били такива)нетолерантни към чуждото мнение, все ни се иска останалите да започнат да мислят като нас....
Имаше една жена, която се осмели ( в Щатите) да признае публично, че обича мъжа си повече от децата си, и я направиха на луда. Тя написа книга.
Айлет Уолдман, омъжена за Майкъл Шабон. Възхищавам й се за онова есе, а той е невероятен писател и има нова книга, за бащинството.
достатъчно ми е да не живея в изтъкано от предразсъдъци и стереотипи общество.
и понеже ми се струва твъдре много да се разбере и приеме 'правото на жената да не бъде майка" докато съм жива, ще съм доволна на по-малка .. хм, обществена промяна, като например да не гледат на двойките без деца, като на някакви несретници, които сега си живеят живота, но утре няма да има кой чаша вода да подаде ..
и понеже ми се струва твъдре много да се разбере и приеме 'правото на жената да не бъде майка" докато съм жива, ще съм доволна на по-малка .. хм, обществена промяна, като например да не гледат на двойките без деца, като на някакви несретници, които сега си живеят живота, но утре няма да има кой чаша вода да подаде ..