Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Значи, върни се и прочети какви съвети ми дадоха по същя повод мамите.Преди няколко страници.Аз комбинирах всичките им съвети.Първо го заплаших - според мен е грешно, но проработи най много сплашването  - заплаших го да го отпиша от училище и да го върна в ДГ.Показах му и снимки от там - попаднах на снимки от плуването и той изживя истински ужас, ама истински - без пердах минахме даже.Наказания налагам кардинални с лишаване от най любимото му занимание - наказвам без компютър за седмица.Всички останали съвети ги спазих да повторя  


Ето статията : 1, 2, 3, 4

Катина, и аз я заплаших.
Ама класната вече го беше направила преди мен.
Казала и, че ще я изключат от училище.
Същото казах и аз.
За моето дете това е голям ужас.
Сигурно сбърках, но лишаването от любимия сок свърши добра работа.

ето ви още една игра ако искате    http://rapidshare.com/files/219150559/mozg.exe

хехе, и ние имахме днес инцидент - сутринта преди училище. открива човека, че му липсват от чантата играчките/които е занесъл в училише предния ден тайно защото знае, че е забранено на училище да се носят/ Играчките са скъпи които са откраднати, освен това са му и любими...Рев и чудо. Аз обеснявяам, че затова не дават играчки, защото докато са в час чантите на децата стоят в коридора и всеки може да бърка в тях и да краде, и затова той няма да има играчки вече. Отказах му да му купя нови и заменя любимите. Естествено последва ужасна криза, рев, тръшкане и т.н. баща му го събра в колата и го изсипа пред училишето с думите - стегни се и влизай в час.
Батко му отишъл да го види междучасието - малкия батко веднага почнал да му обеснява как играчки не се носят в училище, защото децата могат да си вземат и да не му ги върнат, защото чантите стоят в коридора....

При нас наказанието беше естествена последица и сработи много добре

TanyaMG, това с активната тренировка е нещо което правят възрастните в Джим-а с кардио уредите. Аз съм супер необразована за това, моя фитнес се състои от бягане след дечурлиги, пране, простиране и се задъхвам като трябва да кача повече от 5 стъпала. Добре, че децата училището ги образова да не са като майка си....

Мисля, че няма проблем да се ползват понякога и заплахи, ако е рядко. Обясненията са хубаво нещо, обаче някой път ушите се запушват от само себе си
Ако някои от любимите неща ги поставите в графата превилегии, тогава можете да отнемате привилегията в случай на остра нужда. Например сока на Мими. Кой е казал, че пиенето на сок след училище е задължително нещо? Просто Мими е прекрасно дете и мама иска да й достави удоволствие като й купува любимият сок след училище. Мими обаче напоследък не слуша, пречи на другите да учат, пречи на госпожата да обяснява. В такъв случай й се отнема привилегията. Как ви се струва като вариант? Хубаво е да се подчертава връзката й с околните според мен.

Да това е добре, правилно е.Неправилно е моето, което направих.Ужаса от плуването си е съвсем истински.Нямате си на идея какво става като чуе думата плуване.Вероятно има и термин за страх от вода. Придобит е - давиха го в басеин  
След този разговор ми звъни поне по 6 пъти дневно да ми обясни колко слуша.И да ми обещава да слуша, и че не иска да ходи на плуване.Свързва ДГ с плуването  
Внимавайте нещо такова да не стане.Отнемайте привилегии, давайте поощрителни награди, но не ги стресирайте.Дано нямаме трайни поражения  

Таня права си - витамините и  минералите са част от пъзела, както и терапевтите, но както и СИД, както и спорта, както и масажите - нали сме стигнали до извода, че състоянието - респективно лечението е комплексно.  

Пепи благодаря 

О, Деси, и ние вчера имахме подобен инцидент в училище, само че със забравена учебна тетрадка.
С баща и предната вечер бяха решавали задачите в нея и забравили да я сложат в раницата.
Обикновено е много стриктна в това отношение и сама си подготвя учебниците са следващия ден и аз почти никога не проверявам, дали всичко е налично.
Та децата в междучасието започнали да се подготвят за следващия час по математика.
Видяла тя, че си вадят тетрадките, търси същата в нейната раница - няма я!
И изпаднала в истерия. За беля учителката се била качила до учителската стая.
Аз пък бях отскочила до вкъщи за малко.
Децата се панирали, опитали да я успокоят, извикали госпожата на другия клас и жената я завела при психоложката.
Появила се класната, взела детето и разрешила проблема като просто и дала нейната тетрадка.
Ама преди това опитала да ме намери. А аз разчитам на това, че тя ми има телефонния номер и при проблем ми звъни.
Щом не ми се обажда, значи всичко е ок. Да, ама не!
Лощо стечение на обстоятелствата.
Класната си сменила на скоро телефонния парат и изгубила номера ми.
Та така, като се появих в училище малко сконфузно се почувствах, но поне я помолих отново да ми запише координатите, защото не всеки път имам възможност да 'вися' в училище нон-стоп.

Катина, аз в такива моменти си казвам, че е добре, че направих грешка, защото се научих от нея. Не се обвинявай.
А страха от водата според мен ще премине. Моя големия син до 10 годишен се къпеше със шнорхел и маска да не му се намократ очите... сега и най малкото диване го е страх да му се намокри косата и си изпитва панически ужас.
А малкия батко плува в басейна и потъва по някое  време викайки - гледай аз плув.... -бълбук бълбук бълбук бълбук бълбук бълбук бълбук ...и тук е момента в който големия ми син скача с дрехите в басейна да го вади от дъното, малкия батко кашляйки поема въздух и продължава да вика кашляйки - пл-пл-плу---ам.... никакъв страх няма това дете... определено малко страх ще му се отрази здравословно, да вземем да ги съберем с Мишо

Calathea, аз пак ще ти кажа - не  ти е мястото в училището. И вземи ги уведоми, че утре ти е последния ден, защото виждаш ли - те сами са се справили със ситуацията като е имало нужда от теб и ти вече знаеш, че са способни. Така няма да се чувстват натоварени, а способни, а за теб ще е здравословно да не си близо до Мими докато е на училище. А ти можеш чудеса да постигаш само да повярваш повече в себе си. Ето виж какво направи с организацията - аз наистина ти се възхищавам. Сега е време да "let go" и Мими. Незнам как да го напиша на БГ незнам дали ме разбра...

Деси, знам, че си права.
Мъжът ми ме съветва същото и побеснява от моята слабохарактерност, че не мога да откажа.
Един път (беше по средата на първия срок) класната ми беше направила забележка, че вече и прави впечатление, че не стоя постоянно в училище.
В момента стоя изолирана в една малка стаичка, в която чета обикновено нещо, за да ми минава времето. Така почти не се виждаме с детето. Освен в голямото междучасие, когато и нося закуската.
Смело мога да кажа, че си губя времето буквално, защото тя е много щастлива в училище и изключително рядко се случва проблем някакъв. Дребен обикновено.
Но на учителката и е по-лесно да ме повика веднага, вместо сама да опита да разреши проблема. Обяснението и е, че губела си от часа, а време и без това нямало да си предаде материала.
Гледам учителката на другия клас. Там има едно дете, което уж е в норма, но възприема по-бавно материала и тя остава с него малко след часовете и го учи да чете.
При нас това няма как да се случи. Други са разбиранията на нашата класна за жалост.
Днес дори ми каза, че понякога и позволява да прави нещо друго, само и само да мълчи и да не пречи.
Ми не мисля, че е правилен подход, ама може би не ми е работа да коментирам.
Тук, в Бг имам предвид, с нас родителите на деца със СОП се държат така, че едва ли не трябва да си им благодарен, че изобщо са приели детето ти в масовото училище. Пък това, че детето ми си има права, това не важи. 

Ами кажи и че почваш работа, и ако иска някой да стои заради детето да осигурят ресурсен. Естествено няма да могат, ама ти ще се "оттървеш". Или накрай мъжа ти да и се обади да я уведоми 
Сериозно - би ти се отразило добре да почнеш работа...

Катина моето дете ходи на айкидо вече повече от 9 месеца.Айкидото си е цяла философия.Едва ли детето ти ще победи тати  ,защото учат само техники за самоотбрана,упражнения за дишане,развива координацията,самодисциплинира.Аз лично съм очарована как се отразява на Мишо айкидото.По време на тренировка им пускат релаксираща музика.Освен това моралните ценности са силно застъпени в това изкуство.При нас действа като терапия,защото преди всяка тренировка децата споделят по нещо,което ги е впечатлило,обидило или са имали някакъв проблем през деня,през седмицата.Треньора им каза как месеци моето дете не е искал да сподели и разкаже нещо,но вече се е отпуснал и също споделял.Голямо значение има обаче на какъв треньор ще случите и колко ще е голяма групата.Най-добрият вариант според мен е да го запишете в някоя школа по айкидо в някое училище или читалище или квартален клуб.Аз първоначално реших да запиша детето във федерацията по айкидо,но след като проучих разбрах,че въобще не е подходящо.Групите са много големи,възрастовата разлика на децата също и още много причини,но сега няма да се впускам в подробности.Ето това е сайта на айкидо клуба,който посещаваме ние.Треньора ни е и фотограф и е направил в сайта и галерия със снимки.Моя юнак е още на първата снимка и надоло го има пак   Сайта е от скоро и още ще се допълва,но има и сбита информация за философията на това бойно изкуство.Разгледай го.
http://aikido.dir.bg/_wm/diary/?df=46

Катина и да благодаря за тези линкове,които си пуснала за витамините и минералите и за безценната информация,която ми предостави на готово От 2 дни съм се заровила в инфо в тази посока и упорито се образовам.

тук правото момченце ли е твоето?
Много прилича на моето.Има същия блед тен, и едни тъмни сенки под очите.Аз продължавам да ги виждам тези сенчици при нашите деца 
Имаме айкидо в читалището пред блока Ни.Сенсей е жена, и има две дечица 5 класници от нашия блок ходещи там.
Точно за там си мислех - проучих го, и ми казаха същото което и ти.Но исках и мнение на наша майка.Те ми обясняваха като деца и родители на деца без нашия поглед.
Деси, благодаря за успокоението - дано 

Деси, направо ми четеш мислите.
Тъкмо мислих да се редактирам и да добавя, че имам зверска нужда от работа.
Социалните контакти много липсват и съвсем се сдухах вече.
Това от една страна.
От друга - кризата (знам, че звучи банално) се отрази със страшна сила на семейството ни и се случва даже да пропускаме терапиите с логопед и психолог точно по финансови причини. 
Работи само мъжът ми, но в сфера, която е най-засегната от кризата и плащанията им са изключително нередовни, да не кажа почти никакви. 
Вече съм си пуснала CV-то тук таме, за сега без резултат.
Но съм се зарекла, че на пролет започвам много упорито да търся работа.

Аз за сега се отказах да запиша моето момиче на пиано.
Ще ми се да ходи на плуване, но предвид това, че не разполагам със собствена кола, няма кой да я води.
А часовете са страшно неудобни за мъжа ми, по това време е на работа.

Да същото момченце е моето.Наистина е блед и с по тъмни кръгове около очите.Аз го отдавам на това,че той е с вродена анемия,но може и да има връзка с аутистичното в тях.Винаги познавам кога започва да се разболява още преди първите симптоми,защото тогава става още по бял като платно и има направо плашещ вид за околните.

Meчта, много ти е красиво момчето!
И моята фея е с много блед тен и кръгове под очите. 
Обаче всички наши дечица имат някакъв особен магнетизъм и очарование, някакво различно излъчване - магнетично и с дълбок поглед.