И аз щях да пиша за джамините, но не бях много сигурна, че така се казват.Леля ми беше донесла една торба.Раздадох ги великодушно и си спечелих голяма слава.Живеехме близо до училище и майка ми пощуряваше като видеше цялата мрежа на прозореца нацвъкана с фунийки.А спомняте ли си онази игра: заставаме с гръб един към друг, оплитаме си ръцете в лактите и се вдигаме във въздуха.Ту единия, ту другия.Та да не се чудя откъде ми е ишиаса сега.Каквато си бях слаботелесна, ама да не остана по-назад.До оградата на училището много се играеше на джамини и аз все клечах да гледам.Като раздадох топчетата дори ми позволиха да поиграя, ама момичешка му работа.Хич ме нямаше.Моите бяха от тези с листенцата вътре.Леля много пътуваше и имах кукла негърка още преди да пуснат по нашите магазини.Голяма гордост.Още я паза непокътната.
- Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.
Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част
Разбирахме ние,Дедо,разбирахме.
То-вие,покрай лимките не ни забелязвахте.В село на топчета се играеше в шадравана.Играят 3 момчета ,а ние 10 момичета седим и въздишаме с разбити сърца.Седиш,седиш пък си купиш от близката сладкарница едно захарно петле да ти мине и си тръгнеш.
При игра на фунийки им бях само мишена на момчетата.Но и те не смееха да пристъпят,докато скачахме на ластика.Най-много да позволиш да държат на 4-то ниво.Кротко обаче.
То-вие,покрай лимките не ни забелязвахте.В село на топчета се играеше в шадравана.Играят 3 момчета ,а ние 10 момичета седим и въздишаме с разбити сърца.Седиш,седиш пък си купиш от близката сладкарница едно захарно петле да ти мине и си тръгнеш.
При игра на фунийки им бях само мишена на момчетата.Но и те не смееха да пристъпят,докато скачахме на ластика.Най-много да позволиш да държат на 4-то ниво.Кротко обаче.
Цитат
Леля много пътуваше и имах кукла негърка още преди да пуснат по нашите магазини.Голяма гордост.Още я паза непокътната
Аз изобщо не играех на кукли, но имах една мулатка с коса до петичките. Кръстена Моана (познайте откъде
) Откраднаха ми я и сигурно е единствената играчка, за която пролях сълза.Моите лимки ги наследи брат ми. Лимките на дъщеря ми ги наследи сина ми
Една от другите ми любими игри беше да строя нещо-с подръчни материали, събирани от къде ли не. Тогава не разбирах защо мама ми викаше Плюшкин 
За три пиленца (живички де) бях направила цял апартамент, който дори украсих с лично изрисувани картини
Момчетата ибраеха на топчета или на войници , с клечки, забити в пясъка, целеха ги с плосък камък.
Аз обичах топка на стена, мноооого дОбра бях
А баба ми показа една игра от нейното време(тя беше родена последните години на по-миналия век
, много ме впечатляваше това).
Та играта беше с няколко камъчета, хвърляш ги с шепите леко нагоре , обръщаш дланите си надолу и ги хващаш върху горната част на китките си.Закрепваш едно от тях, може да го позаклещиш някъде между пръстите, другите ги събаряш на земята и с ръката, върху която крепиш камъчето, събираш останалите в другата шепа. Ако успееш да го направиш без да падне камъчето, леко го подхвърляш и улаваш с ръка, става твое и продължаваш докато се издъниш или събереш едно по едно всичките.Победител си, ако имаш накрая повече камъчета.
Аз обичах топка на стена, мноооого дОбра бях
А баба ми показа една игра от нейното време(тя беше родена последните години на по-миналия век
, много ме впечатляваше това). Та играта беше с няколко камъчета, хвърляш ги с шепите леко нагоре , обръщаш дланите си надолу и ги хващаш върху горната част на китките си.Закрепваш едно от тях, може да го позаклещиш някъде между пръстите, другите ги събаряш на земята и с ръката, върху която крепиш камъчето, събираш останалите в другата шепа. Ако успееш да го направиш без да падне камъчето, леко го подхвърляш и улаваш с ръка, става твое и продължаваш докато се издъниш или събереш едно по едно всичките.Победител си, ако имаш накрая повече камъчета.
Мислих , мислих и ти го каза! 
, това е сестра ми, аз съм по-хубава 
Целуваха ли се на Картоф?
На една заигравка се клякаше в средата на кръг от хора.И получаваш мечешка доза нежност.
На една заигравка се клякаше в средата на кръг от хора.И получаваш мечешка доза нежност.
Айде, разкажи, дееее
Не съм играла на картоф...
Намерих списание "Пламъче".Четат ли ви си любовни трепети от 1985 година.Да почвам да преписвам.
Въпрос: Здравей мило "Пламъче".
Аз съм учуник в 6 клас.Това се случи през лятото на 1984 година.Бях на лагер в село К.В лагера имаше едно момиче на име Е.Тя много ми хареса.В стола седяхме на една маса.Веднъж аз я погледнах и се усмихнах.Тя ме видя и също ми се усмихна...Започнахме да се срещаме.Отначало изпитвах симпатия към нея, но по-късно разбрах че съм влюбен.Ние станахме добри приятели.Постепенно нашата обич се превърна в крепка дружба.
Н.С. - София.
Отговор:
Драги Н.,
Бързам да те поощря: какво по-хубаво от това да е крепка дружбата ти с Е.!Взаимно я пазете, обогатявайте я с чисти чувства и красиво поведение, с разумни желания и окуражаващи мечти.И така - до 101 години.
Въпрос: Здравей мило "Пламъче".
Аз съм учуник в 6 клас.Това се случи през лятото на 1984 година.Бях на лагер в село К.В лагера имаше едно момиче на име Е.Тя много ми хареса.В стола седяхме на една маса.Веднъж аз я погледнах и се усмихнах.Тя ме видя и също ми се усмихна...Започнахме да се срещаме.Отначало изпитвах симпатия към нея, но по-късно разбрах че съм влюбен.Ние станахме добри приятели.Постепенно нашата обич се превърна в крепка дружба.
Н.С. - София.
Отговор:
Драги Н.,
Бързам да те поощря: какво по-хубаво от това да е крепка дружбата ти с Е.!Взаимно я пазете, обогатявайте я с чисти чувства и красиво поведение, с разумни желания и окуражаващи мечти.И така - до 101 години.