Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част

  • 69 373
  • 1 513
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 611
Когато ти е тежко-четеш Блок.При любовен трепет-Пушкин,Ахматова...
Нали? А по всяко време можеш да четеш Лермонтов.
А като искаш да избягаш от действителността - Стругацки.
За бягане от действителността-Айзък Азимов  Peace Grinning
Бяха ме абонирали като ученичка за руската класика-всички томове на Пушкин, Лермонтов и т.н. Та в единия том на Пушкин попаднах на игривата му, интимна природа. Имаше една приказка за 7-те руски царкини, които се родили без много важен орган, та викали "ведьма"-та да им инсталира такива  Joy Joy Колко жалко, че не мога да ви я изцитирам тук, защото брат ми като се зажени и снахичката изхвърлила всичките ми събирани класики. Даже се изцепила, че сме ги купували само заради еднаквите им кожени подвързии-да ходят на гарнитурата  hahaha Сега се смея, но тогава доста ми докривя.
М/у другото-грузинската коприна се водеше една от най-качествените-плътна и тежка. А за мустаците и веждите-какво пък-има кола -маски  Laughing

# 76
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Много не ми се подхваща темата за руското кино и литература, че нямам спиране.

Тогава бяхме преситени от Мосфильм, но сега с голям кеф гледам старите им филми и откривам колко са били добри всъщност. Примерно Никита Михалков и Людмила Гурченко в "Сибириада". Всъщност не съм го гледала скоро, но имам много силен спомен за този филм.
Ами комедиите на Никулин - класика в жанра. Sunglasses
Абе, много са...

Почти една трета от семейната библиотека, а тя хич не беше малка, заемаха книгите на руски език. Отраснах с техните детски и юношески романи. Е, попрочетох и Достоевски, рано-рано, но ми хареса.
Иначе съм влюбена в Илф и Петров. Невероятни и недостижими са. В оригинал. Старият превод беше доста добър, но има един по-нов, който е безобразен.
Сещам се за друга любима книга - "Петър Първи" на Алексей Толстой. Заслужава си да бъде прочетена, въпреки, че авторът така и не успява да я завърши.
А братята Стругацки много обичам, особено "Трудно е да бъдеш бог".

Спирам засега. Whistling
 

# 77
  • Мнения: 740
Може да ви се стори смешно, но аз открих цеността на руската литература с Толстой
Някой да ми припомни защо Пастернак отказва да получи Нобелова награда за литература?

# 78
  • Мнения: 465
ria Hug
И моят любим Иван Ефремов-"Мъглявината Анромеда".И неговата научна фантастика.
Зачетох се тук:
http://iae.newmail.ru/
в очерка му"Геология в 2004 году" написам в 1954 г.
Лека вечер от мен!

# 79
  • Мнения: 611
Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958. На 25 октомври, два дни след като научава това, той изпраща следната телеграма до Шведската академия:

"Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен."
Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма:

"Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ."
Шведската акдемия обявява:

"Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои"

Гугълчето подсказа..

# 80
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 705
Фантастиката съм я чела отдааавна и вече ми е мъглявина Grinning Но последното от Илф и Петров беше Многоетажната Америка, много забавен пътепис, а Ефремов последно ме плени с Атинянката Таис.
Помня как в научната фантастика четяхме за видеофони Joy

# 81
  • Мнения: 611
Фантастиката съм я чела отдааавна и вече ми е мъглявина Grinning Но последното от Илф и Петров беше Многоетажната Америка, много забавен пътепис, а Ефремов последно ме плени с Атинянката Таис.
Помня как в научната фантастика четяхме за видеофони Joy

Ммм-Атинянката Таис! Страхотна беше и познайте кое плени въображението ми-тайната смес, с която се маже бюста, за да остане винаги стегнат.  Laughing

# 82
  • ВАРНА
  • Мнения: 5 310
Виждам почитатели на Стругатски,затова знайте,че Обитаемият остров" вече е филмиран.Даже преди месеци излезе и втората част.
 http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=156264&hit=1

# 83
  • Мнения: 2 783
Дъвките там бяха мечта ..... А когато тук , в БГ имахме паста за зъби - гадния "Поморин" - там нямаха и ползваха едих отвратилен порошок.
Поморина на фона порошка е като  Rolling Eyes няма сравним!
Това , което им признавам за ония години е сладоледа , който за разлика от тук се продава и в най- лютата зима
"Порошока" за миене на зъби не ставаше, но пък как чистеше злато! Прибрахме се от Съюза с 3 кутийки, до преди няколко години имахме. Crazy
Жвачките им бяха от тия плоските, аз съм опитвала само едни с портокалов аромат- аромата съответно изчезваше на петата минута, а дъвката ставаше като нашите църковни. Апропо, помни ли някой църковната дъвка, дето имаше аромат на бор, смесваше се с парченце восък и ти откачаше ченето, ако я дъвчеш по-дълго?
А "зъботрошачите"?  Twisted Evil
Ами божествените ледени сокове, дето слагаха по лъжичка аромат- мента, шоколад, малина и т.н. (смесеният беше "бомба") и после от една чешма допълваха със сода?! Такива правят още до Градска болница и Колхозния.
Пастернак не е отказал Нобелова награда- отказали са го.  Wink Знаех и защо, ама трябва да си попрегледам старите лекции.  newsm78 Аааа, ето какво пък казва леля Вики:
"След като цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата, той успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 в Италия. Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът „Доктор Живаго“ е публикуван в Съветския съюз едва през 1987."
Когато ми е тежко не чета руска литература- ще вземе съвсем тежко да ми стане и да се гръмна.  Twisted Evil

# 84
  • ВАРНА
  • Мнения: 5 310
Цитат
Ами божествените ледени сокове, дето слагаха по лъжичка аромат- мента, шоколад, малина и т.н. (смесеният беше "бомба") и после от една чешма допълваха със сода?! Такива правят още до Градска болница и Колхозния
Къде точно до Колхозния?

# 85
  • Мнения: 2 783
Ами преди малко повече от година, когато пих за последно там, беше като се спускаш от спирката на 14 номер надолу към Катедралата от обратната страна на улицата, не от страната на Колхозния в една малка барачка, сгушена между магазините. Дано още да е там, знам, че някакви ремонти правиха.

# 86
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 43 002
...
E, как - "Мимино". Sunglasses
....

Е, благодаря, никога нямаше да се досетя. Господ здраве да ти дава и много деца.

 Mr. Green Добре че не успях да ти отговоря  Mr. Green
изпълнила съм си нормата, сега остава само внуци да чакам  Sunglasses

никой не спомена моя любим Есенин  Hug

# 87
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Мда...Вълк, аз снощи забравих да го напиша, но съм ти чувала славата, та леко се притесних от втората част на пожеланието. Mr. Green

Гуди, не се кахъри, колко още не сме споменали...
Но са оказали такова влияние на нашето поколение, че можем само да сме им благодарни.

# 88
  • Мнения: 4 572
Преди години румънските ромки ходеха из село, продаваха вретена, дървени копани, лъжици, гледаха на ръка, като им дадеш нещо, я разсад пипер, стар лук, някой калъп сапун - така наричаха. И то толкова убедително, че веднага се чувстваш по-здрав. Това за децата аз съм го добавил. Ава има и още - като шеташ из къщи, да ги пазиш, да не ги настъпиш.
Форумски легенди. Между списващите в една тема се получават някакви стадни инстинкти, като забременее една, и айдеее.
Пък от Стругацки безброй пъти съм препрочитал Пикник край пътя. Все преоткривам по нещо.

# 89
  • Мнения: 577
Вижте какво намерих  Shocked Joy

Общи условия

Активация на акаунт