Ето тук едно удобно сайтче с програмите на всички телевизии. ЦЪК - "Господин за един ден"
- Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.
Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част
Стефка, училището ти много прилича на моето. 
Дали случайно не е в Пазарджик...? 
Последният път като си ходих до вкъщи изрових цял куп от моите детски книжки - въпросната Мецана, Барбароните, Дядовата ръкавичка, Майчина сълза и други. Децата ми са още малки за тях, но ще им дойде времето.
Барче и ние имахме вкъщи. Имаше вътре едни такива стъклени релефни бутилки за алкохол, не помня как им се казваше.
Дедко, как си?
Дали случайно не е в Пазарджик...? Последният път като си ходих до вкъщи изрових цял куп от моите детски книжки - въпросната Мецана, Барбароните, Дядовата ръкавичка, Майчина сълза и други. Децата ми са още малки за тях, но ще им дойде времето.
Барче и ние имахме вкъщи. Имаше вътре едни такива стъклени релефни бутилки за алкохол, не помня как им се казваше.
Дедко, как си?
Злавещица, и аз тези дни ги попрехвърлих книжките от детството(класиката), е , не са точно моите, че аз като пантелей пътник, колко стоянки смених...Ама друг ги пази 
, може да ги снимам някой ден.
Стефка.к, от по-модерните училища е, подобно ни беше в гимназията.
Обаче снимах нещо от зората на мобилните технологии...когато беше лукс да имаш мобифон(аз нямах
)Вие пазите ли нещокато снимки от началото на хилядолетието?
, може да ги снимам някой ден.Стефка.к, от по-модерните училища е, подобно ни беше в гимназията.
Обаче снимах нещо от зората на мобилните технологии...когато беше лукс да имаш мобифон(аз нямах
)Вие пазите ли нещокато снимки от началото на хилядолетието? 
Когато беба имаше колики я рецитирах като мантра тази "Работна мецана".Тя естествено не ме слушаше, но аз се успокоявах, защото не се сещах какво да говоря непрекъснато и понеже е дългичка, а другите стихчета дето знам са по-къси.И така до припадък.Като споменахте кино, помните ли опашките за билети.Колко се чакаше и киносалона пълен.Последно ходихме с мъжа ми на "Такси 4", още докато бях бременна и познайте бяхме само ние двамата.Иска ми се да отида в киносалоните на МОЛ-а, но все не успяваме да се организираме.Много обичам да ходя на кино, но сега трябва да ангажирам майка ми да гледа детенцето и става сложно.И трябва да е на дневна прожекция.Тогава пък мъжа ми е зает и става още по-сложно.Ох, наистина бяха много странни онези кирпичи, както им казваше баща ми.То си бяха цели радиостанции.
Аз си спомням как на Гребната база в Пловдив един с дебел врат се правеше на много отворен и уж говореше по огромния си мобифон и в този момент мобифонът звънна 
Същия случай съм наблюдавала и аз-клиентка, правеща справка с АДВОКАТА СИ-апарата й звънна по време на разгорещения дебат Дедо, правиш се, че не ми четеш молбата, ама аз съм като булдог-ще те ям, докато не покажеш
Стефче, гледам и другите са възкликнали на даскалото-щях да питам да не е едно варненско училище
В нашето барче (на мама и татко) гордо се киприха бутилка "Плиска", водка..забравих каква, бадемов ликьор и още няколко хитови алкохола за онова време, та като дойдеше гостенин се изреждаха и предлагаха
Сега у дома сме непиячи и алкохол се купува само за гости, та такава мебел си нямам В откритата витрина стоят само рисуваните ми стъкла, няколко купички с камъни от различни части на света и ароматни свещи. Ауу, като казах свещи и се сетих за режима на тока и за задушевните вечери в семейството. Играехме на карти, Не се сърди човече, пееха се песни, разказваха се легенди-топли спомени